Бивш съветник на Кремъл: Западът ужасно персонализира руската политика. Путин е фронтменът

Това казва историкът Глеб Павловски, бивш политически съветник на руския президент Владимир Путин от 2000 до 2011 година в интервю за Европейския съвет за радио и телевизия (EBU).

"И този модел се запази, защото Путин не беше наистина лидер, за разлика от това, което сме смятали и аз съм смятал. Той не е искал да взима лично всички решения. Той контролираше някои области, сделките на най-високи нива някога са преминавали само през него. А сега аз и в това дори вече не съм сигурен, най-вероятно не. Да, той контролира някакъв баланс, но това доказва само, че е консервативен, но не и че е лидер."

"Всички искат да бъдат след Путин, да станат негови приемници, но никой не знае как точно да направи това и кой ще успее. Нещо повече, самото решение на Путин за начало на войната на 24 февруари беше свързано с желанието му да намери такъв сектор, в който приемането на решения да става единовластно, да се прояви като самодържец. И когато се оказа, че такъв сектор не е останал, на него му потрябва война, защото тук вече никой не можеше да му каже „не“.

Дразнеше го това, че около него хората пресмятаха по какъв начин да станат първи след него и той не харесваше това, защото не можеше да го управлява. Така че той показа на държавата, че около него няма нито един друг лидер, че това са само жалки хора, които в сравнение с него, дори на този етап, са просто никой. Той показа това. И второ, той ги накара пред всички, пред обществото, да му се закълнат във вярност. Това беше много хитър ход, може би най-хитрият му ход. Но след това много бързо се изясни, че той не може да ръководи войната, която започна. Той разчиташе на бърза победа. Погледнете западните медии от този момент – най-малкото 80 на сто от експертите казваха, че войната ще продължи седмица, че руснаците ще завземат Киев за три дни. Но всичко това не се случи", коментира Глеб Павловски.

• Русия анексира Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, Путин: Жителите стават руски граждани завинаги

• Анализатори: Войната на Русия в Украйна премина в средновековни формати

• Русия и Беларус създават съвместна войскова групировка

"Днес не трябва да приемаме за чиста монета ничие публично изявление. Това е част от военната игра. Всеки от участниците, всяка от страните води своя игра в новата реалност, която е инициирана от Путин, но самият той не успява да управлява. Ето къде е опасността. Опасността е в това, че инициирайки военни обстоятелства, той фактически загуби контрол над случващото се. Не само в Украйна, но и в региона, в света. И  сега е възможно всичко. Всички ние трябва да сме наясно, че това вече е нова ситуация, която преди беше невъзможна. Разбира се, в онези години никой, в това число и самият Путин, не е мислил, че може да се стигне до използването на ядрени оръжия."  

Ядрената реторика на руския лидер предполага, че той се чувства "добре защитен" в своята "специална военна операция" в Украйна, но мобилизацията в страната е била "много опасна стъпка", смята бившият политически съветник на руския президент.

• Лев Гудков, "Левада център": Войната със Запада предизвиква по-скоро потиснатост, отколкото еуфория

"В действителност не можем да кажем нито кога, нито как ще приключи всичко това. Да, някакво движение има, но това движение не е в някаква конкретна посока, не е движение към някакво европейско мислене. Това не е движение от реакционност към прогрес. Това всъщност е тревога, безпокойство. Хората се лутат, нещо им хрумва, но ние не знаем какво им е хрумнало, защото няма нито едно място, където те биха могли да споделят. Това е толкова опасно. Следователно, как можем да предвидим нещо?

Ето, представете си, например, че Рамзан Кадиров реши да извърши депутинизация. Вие мислите, че е невъзможно, а аз мисля, че е възможно. Не става въпрос за това, а за наследника, самата идея за наследника, тя проработи веднъж по време на прехода от 1999 към 2000 г. и е невъзможно да се повтори. В края на краищата, този проект се основаваше на все още доста добре развита политическа инфраструктура. И тази инфраструктура, честно казано, не беше по-слаба от тази в Източна Европа. Това беше много голяма инфраструктура, развита и в регионите, и в центъра, комуникативна и т.н. Без всичко това партийната инфраструктура е невъзможна, и такъв проект е невъзможен. Преврат – да, той е възможен, но е невъзможно да се осъществи някакъв дирижиран политически проект. И мисля, че Путин разбра това, когато започна война."

• Проф. Бранислав Сланчев: Путин не си е оставил никакви други пътища, освен победа в Украйна

Глеб Павловски определя като "чудовищна грешка" убиването на федерализма.

"В това число и наша, през 90-те години, когато ние фактически убихме федерализма, а той тъкмо беше започнал да се развива. Той се развиваше, а всяка област, регионите, се развиваха различно. И аз не виждам в това нищо опасно, това изобщо не е опасно. Биха настъпили, разбира се, регионализация, федерализация. Да, аз смятам, че всеки регион би могъл да избере различен път за развитие, някои навярно щяха да се обединят, да създадат нещо подобно на Чеченската република, например. Но аз не виждам в това нищо опасно, та нали те няма изчезнат, да отлетят нанякъде. Сегашната централизация обаче е безумна, всичко е подчинено на тази централизирана политика, която наистина понякога бива смекчена, но това става някак принудително  и изключително бавно. А регионите се нуждаят от повече свобода. 

Впрочем, дори самият Путин по време на Covid епидемията предприе стъпки към частична федерализация: той в известен смисъл отстрани Москва, Кремъл, от приемането на решения по въпросите, свързани с борбата против епидемията и го възложи на губернаторите. И в общи линии това сработи. Състоянието ни след епидемията бе значително по-добро от очакваното. И аз не виждам в какво и къде централизацията е по-успешна. Това, което той сега казва, просто не е за слушане. 

Неговите разсъждения по теми от руската история (аз все пак съм историк, и може би поназнайвам нещо за руската история) са ужасни, даже невежи. Аз не знам, какви източници чете той, дори не мога да разбера. Той разгони всички, целия Кремъл. Едно от първите неща, които Кремъл ликвидира доста отдавна, това беше стратегическият екип. Това стана много отдавна. Още в края на президентския мандат на Медведев. Заедно с Медведев си тръгна и целият този стратегически щаб. И се появи Съвета за безопасност като алтернатива, но той така и не се превърна в онзи мозъчен тръст. Но този Съвет разполага с огромни средства, направо гигантски от гледна точка на свършената работа. И всеки член на този орган, за разлика от ФСБ (Федерална служба по безопасността) или разузнаването, или пък армията дори, може да си тръгне. Тях никой не ги държи насила, всеки по всяко време може да се пенсионира, така да се каже, но тогава вече няма да получава тези пари. Но те днес играят съвсем друга роля, съвършено различна дори от ролята на управляем комплекс, която изпълняваха по време на първите два президентски мандата на Путин. Днес те са истинска силова структура." 

В отговор на въпрос как Владимир Путин може да реагира на решението на Нобеловия комитет да присъди наградата за мир за 2022 г. на руската правозащитна организация "Мемориал", Павловски заявява, че е малко вероятно Путин да смята Мемориал за "нещо сериозно", защото „за него тези неща са само пропаганден акт“.