Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Родители и НПО организации с искане НЗОК да заплаща специалната ентерална храна на хора с увреждания

Снимка: pixabay

Дискриминация, която убива – така майката на пораснало дете с нужда от специално медицинско хранене описва безхаберието на държавата, оставила хората с различни заболявания и тегло под нормата да оцеляват. Да оцеляват, защото семействата им не знаят какви са подходящите медицински храни, а Здравната каса не ги заплаща към момента, разказва Боряна Драганова, майка на 23-годишната Елена.

Заради хора като Елена, неправителствени организации и общността на майките на деца с увреждания, които протестираха преди години срещу системата, изпратиха писмо до служебното правителство, парламентарно представените партии и Националната здравноосигурителна каса, в което настояват за спешни действия за осигуряване на лесен достъп до медицинска храна за всички нуждаещи се у нас, а техният брой не е ясен, тъй като няма регистър на хората с такива нужди. 

Елена е на 23, а тежи само 20 килограма и то в добрите периоди, когато не е болна. Диагнозата ѝ е тежка церебрална парализа, има множество увреждания, натрупани през годините.

"Тези килограми са несъвместими с живота", разказва майката Боряна:

"За мозъка тези 20 килограма на тези 23 години е като сигнал за анорексия. Така се спират други органи и системи, въобще доста сложна е връзката, като един човек расте на години, но не расте нормално на килограми".

Елена все още може да приема пасирана храна през устатата, но заради ниското тегло има и гастростома - тръбичка, през която се вкарват храна и лекарства директно в стомаха.  

Проблемът от една страна е финансов, тъй като тези храни не се заплащат от Здравната каса за пълнолетни. Едно хранене струва 5 лева, което според изчисленията на Боряна означава около 500 лева месечно. Към този разход се добавят и консумативите за гастростомата.  

"Към момента висококалорийните специални медицински храни  се купуват с дарителски средства", разказва д-р Антоанета Тончева – биолог и член на общността "Мостове" – неправителствената организация, инициирала писмото, изпратено до здравните власти и до парламентарно представените партии. То е подписано от Националната мрежа за децата, лекари и граждански активисти, които подкрепят намирането на решение за максимално улеснен достъп до медицински храни за нуждаещите се.  

В писмото се настоява за нормативни промени - кодовете за трите вида малнутриция – буквално недохранване поради невъзможност за усвояване на храна – да се добавят към основната диагноза на даден човек, обясни д-р Тончева.  

Другите искания са за актуализиране на списъка на специалните храни за медицински цели, заплащани частично или изцяло от здравната каса, както и за създаване на регистър на пациентите, имащи нужда от медицинска храна. Това ще улесни планирането на нужните средства и ще осигури пълноценно хранене за много хора, чиито семейства в момента се чудят как да осигурят оцеляването им.. 

Според Боряна е нужно у нас да има специални центрове, в които медицински екипи да насочват семействата на такива хора към подходящата за състоянието им храна, а държавата трябва да сключи договори за доставка на такива храни, каквито има във всички нормални по думите на майката държави.  

"Проблемът се подхвърля от няколко правителства, а реални действия няма", споделя д-р Тончева, а в това време хора у нас умират от глад. От здравното министерство съобщиха за "Хоризонт", че вече е сформирана работна група, която да се заеме с решаване на проблема. Според д-р Тончева важно е тази група да има план с реалистични срокове и отговорници, а цялостната промяна е възможна за месеци, стига да има политическа воля.   

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Елена Бейкова.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06

Най-голямата ямболска църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне храмовия си празник с реставрирани икони

Най-голямата  ямболска  църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне, след по-малко от месец,  храмовия си празник с реставрирани икони. Зографът Андрей Крясков е посветил своя талант, опит и знания за възстановяването на светите образи в иконостаса на катедралния храм. Андрей Крясков е на 33 години,  роден е в молдовския град Тараклия, но от 17..

публикувано на 10.11.24 в 06:36

Лаборатории по ИИ вместо старите компютърни кабинети – кога?

Могат ли модерни училищни лаборатории с изкуствен интелект да заменят старите компютърни кабинети? Има достатъчно порив в образователната система това да се случи , смята д-р Александър Ангелов, управител на Центъра за творческо обучение. От 2008 г. центърът работи в областта на образователната трансформация. Ангелов е член на комисията за..

публикувано на 07.11.24 в 11:23

Защитеното училище в Бабинци – дом и мисия за оцеляване на селото

Днес се навършват 190 г. от рождението на Любен Каравелов – виден български революционер, поет, писател, журналист, етнограф. Името на Каравелов носи едно от най-малките училища в България, в което учат едва десет деца - това във високопланинското тетевенско село Бабинци, намиращо се на 1100 метра надморска височина. Училището чества своя..

публикувано на 07.11.24 в 10:28
Норвегия

По бреговете на цветна Норвегия през обектива на Валери Бобенков

"Винаги бяхме плавали по топли морета, Норвегия стоеше малко настрани , за нея не се говори много, но когато разбрахме със съпругата ми за круиз от Хамбург по бреговете на Норвегия, веднага я убедих да се запишем за това пътуване", разказа в предаването "Нощен хоризонт" фотографът  Валери Бобенков , който обича да пътува.  Това лято през..

публикувано на 07.11.24 в 10:11