Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"При предишни кризи икономиките на страните от Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия - бяха значително по-устойчиви"

Проф. Михаел Ландесман: Догодина очакваме драматичен спад в БВП на източноевропейските държави

За България австрийските анализатори предвиждат икономически ръст за настоящата година от 3,5%, но прогнозират рецесия през следващите две

Анализатори очакват драматичен спад на БВП в Източна Европа на фона на двуцифрена инфлация
Снимка: БГНЕС

"Болезнено се обединяваме". Това каза в интервю за "Събота 150" проф. Михаел Ландесман от Австрийския институт за международни икономически анализи в коментар на последиците от настъпващата икономическа криза в Европа.

Тази седмица бе публикувана есенната прогноза за икономическото развитие на страните от Централна и Източна Европа. Основният извод от нея е по-скоро оптимистичен: войната в Украйна не се отразява толкова пагубно върху икономиката на 23-те изследвани държави, колкото първоначално са предполагали анализаторите. Но това ще се промени още през следващите няколко зимни месеца.

Ето и данните: Икономическият ръст се движи около 3 процента, инфлацията навсякъде остава двуцифрена - средно 13 процента тази и 8% през следващата година. За България австрийските анализатори предвиждат икономически ръст за отиващата си година от 3,5 процента, но очакват рецесия през следващите две. Проф. Ландесман обобщава изводите за нашата страна така:

"България - знаете - е в трудна политическа ситуация. Все още няма правителство. Това води до големи политически компромиси, които имат своето отражение върху икономиката. Знаем, че България е силно зависима от вноса на енергоизточници, затова енергийната криза засяга страната ви особено тежко. В този смисъл високата инфлация, която изяжда доходите в една бедна държава като България, е допълнителна тежест за домакинствата."

Снимка: БГНЕС

Анализът на страните от Централна и Източна Европа показва неочаквано висок икономически ръст в сравнение с еврозоната. Защо това е така, проф. Ландесман?

"По-принцип източноевропейските държави от години имат по-висок икономически ръст от страните в еврозоната. Разликата е около процент и половина до два процента. Но и в този регион очакваме следващата година драматичен спад в БВП. И тъй като в еврозоната ръстът е по-малък, говорим за стагнация, а в Централна и Източна Европа - за минимален ръст.

Есенната прогноза показва още веднъж, че централно- и източноевропейските държави все още наваксват западноевропейските икономически стандарти като продуктивност и доходи. Това също е причина да регистрираме по-голям ръст в сравнение с по-богатите западни страни.

А между държавите от региона има значителни разлики. Някои от тях изградиха стабилна индустрия и имат по-големи съпротивителни сили срещу връхлитащите ни една след друга кризи. Те са изградили силни външнотърговски връзки. За разлика от държавите в югоизточна Европа, включително България."

Слънчогледовите пелети набират популярност като екологично чист, енергоефективен и евтин ресурс за отопление Снимка: БГНЕС

Като основна причина за влошаването на икономическата ситуация в региона посочвате зависимостта от внос на енергоизточници. При покачващите се цени колко привлекателни за западни инвестиции за държавите в региона?

"Това е интересен аспект на сегашната криза. При предишни кризи икономиките на страните от Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия - бяха значително по-устойчиви, защото индустрията им е добре развита. Но шоковото поскъпване на енергийните източници предизвика сега затруднения дори в Германия. Този нов проблем се наслагва върху неотшумялата криза с нарушените вериги на доставки, липсата на ключови компоненти за индустриалното производство и икономическия спад в Китай като основен производител и износител на тези компоненти."

Споменавате Китай. Може ли Централна и Източна Европа да се окаже добра локация за прехвърлени например от Китай производства обратно на Стария континент?

"Има такива сигнали, но не бива да ги надценяваме, още повече, че резултатът все още не проличава в макроикономическите данни. Това, което наблюдаваме, е регионализиране на веригите на доставки, т.е. в производството се използват компоненти, които вече не се внасят от далечни страни, например от Азия. Този процес действително е следствие на пандемията.

Този процес ще повлияе икономическото развитие на Централна и Източна Европа и вероятно ще донесе ползи за онези държави, които досега не са успели да укрепят индустрията си, основно в югоизточна Европа. Но този процес изисква време, още повече, че се намираме в криза и готовността за крупни инвестиции е минимална.

В същото време нашата есенна прогноза за региона показва, че нивото на директните инвестиции е доста добро, особено в контекста на възстановяването от пандемията. Има ясни сигнали, че интеграционните процеси в европейската индустрия ще продължат и ще се задълбочат, но на фона на стагнацията, в която навлизаме, резултати скоро няма да видим."

Предприятие за преработка на охлюви в Унгария  Снимка: ЕПА/БГНЕС

В икономическата си прогноза за Централна и Източна Европа обръщате специално внимание на две страни членки на ЕС - Полша и Унгария - заради опасността частично да им бъдат спрени еврофондовете. Как би повлияло това на икономиките им, проф. Ландесман?

"За Унгария това ще има много сериозни последици. Миналата година там имаше парламентарни избори и предизборно бяха похарчени много пари, което влоши фискалните показатели. А сега има опасност Брюксел да спре европейските средства, или поне една голяма част от тях.

Както е записано в нашата икономическа прогноза, Унгария ще бъде единствената страна в региона освен Русия, която догодина ще има отрицателен ръст, (минус) -1,2 процента.

Полша е в малко по-различна ситуация. Въпреки че търпи сериозна критика от страна на Европейската комисия заради върховенството на закона, Полша е сочена като добрия пример в ЕС заради отношението й към войната в Украйна и особено заради подслонените бежанци. И Еврокомисията е малко по-благосклонна към правителството, отколкото би трябвало.

Но основната разлика е, че полската икономика не зависи толкова много от еврофондовете, както унгарската. Около 4-5 процента от БВП на двете държави се дължат на средствата от фонда за възстановяване и устойчивост. Но голямата разлика идва от структурните фондове, от които Унгария е много по-зависима."

Проф. Ландесман, говорим всъщност за икономическите последици от войната в Украйна. Какви размествания обаче очаквате в политическата конструкция на Централна и Източна Европа?

"Ако се върнем назад към финансовата криза, ще си спомним, че тогава се оформиха две групи държави - пестеливите северни страни и задлъжнелите на юг. Бюджетните войни се водеха между спазващите строга финансова дисциплина и нетните получатели от бюджета на ЕС.

Сега войната в Украйна чертае нови разделителни линии. От едната страна е лагерът на балтийските страни и Полша, а може би и Чехия и Словакия, които водят политика на твърда конфронтация с Русия, а от другата - на западноевропейски държави, които се придържат към по-умерени позиции. Тъй като войната очевидно ще продължи и следващата година, това разделение на два лагера ще се задълбочи.

В същото време мисля, че Полша ще извлече дългосрочни ползи от конфликта. Например в демографски аспект- украинските бежанци са добре образовани и рано или късно ще се впишат в обществото и на пазара на труда.

Освен това икономическата интеграция с Украйна и нейните съседни държави ще се задълбочава, а това в перспектива ще донесе ползи за полската икономика, но и за региона. Икономическите отношения с Русия ще останат за дълги години прекъснати и на практика ставаме свидетели на изграждането на нова стена по западната граница на Русия, което има, разбира се, и своите икономически измерения.

В същото време обаче кризата в отношенията с Русия води до ускоряване на интеграционните процеси в рамките на ЕС - изграждане на обща енергийна политика, на обща външна политика. Е, трудно и бавно, но все пак вървим в правилната посока.

Отминалите кризи ни показаха, че могат да се родят полезни реформи. Финансовата криза доведе до затягане на банковия съюз. Пандемията "роди" фонда за възстановяване и устойчивост и ни накара да превъзмогнем национални егоизми в здравната политика. А сега виждаме зараждането на общата европейска енергийна политика и политика по сигурността.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Никола Николов

Никола Николов за пълните лунни и слънчеви затъмнения

В коридора на затъмненията, за влиянието на тези явления върху процесите в света и в живота на обикновените хора, разказва за "Нощен Хоризонт" астрологът Никола Николов . "През древността пълните лунни затъмнения са се считали за много лоша поличба , защото всяко едно затъмнение означава, че по някакъв начин нашата радост ще бъде затъмнена,..

публикувано на 20.03.25 в 15:46
Генералният директор на БНР Милен Митев

Милен Митев: Обществените медии обединяват по-добре от политиците

Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), който обединява 113 обществени медии от 56 страни, отбеляза 75 години от създаването си със специална програма в Брюксел. "75 години по-късно, при тревожна геополитическа ситуация - войната в Украйна и в Близкия Изток, след като Съединените щати късат Трансатлантическия пакт, който оформяше..

публикувано на 20.03.25 в 08:07
Проф. Бойко Рангелов

Проф. Бойко Рангелов: Това лято ще е рай на Санторини, цените паднаха

Пълнолунието и пълното лунно затъмнение са явления, за които езотериката твърди, че дават отговори на много въпроси, намират верните решения на проблемите, водят до промени. На нас хората, това ни влияе подсъзнателно, навежда ни на размили за живота, за това, колко твърдо стоим на земята. Древногръцкият философ Платон пръв споменава..

публикувано на 19.03.25 в 16:06
Роксана Кирилова

Фондация "С любов към теб" в помощ на деца със специални образователни потребности

Роксана Кирилов а - носителката на титлата "Мисис България 2018"  приема като мисия да помага на децата със специални образователни потребности и основава Фондация "С любов към теб ".  Специалните - не "различните деца" - уроците на живота Миналата година Фондацията започва кампания, която ще включва няколко инициативи , с които да се..

публикувано на 17.03.25 в 14:45

Две сдружения искат промени в закона за споделено родителство

Въпросът за споделеното родителство продължава да вълнува обществото ни. Сдружение "Честни и независими" и сдружение "Гласът на бащите" поискаха законодателни промени заради невъзможността бащите да имат равни права и да се приоритизират нуждите на децата от нормално развитие в благоприятна среда. Сдружение "Честни и независими" и сдружение..

публикувано на 15.03.25 в 06:30
Цветан Ангелов

РЗИ във Враца с беседи за вредата от вейповете

Регионалната здравна инспекция във Враца организира във врачанските училища серия от беседи, насочени срещу употребата на вейпове от деца и младежи. Темата за употребата на наркотици и тютюнопушенето отдавна е част от работата на регионалните здравни инспекции. Като звена на здравното министерство те изпълняват Националната..

публикувано на 09.03.25 в 08:10
Паметникът на Свободата на вр. Шипка

Искрен Великов с поглед към националните празници и националните герои

Седмицата, в която отбелязахме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина разказва д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов . 147 г. от Освобождението на България Известно е, че на 3 март се подписва Санстефанският мирен договор,..

публикувано на 05.03.25 в 14:01