Торстен Бенер: Шолц се огъна пред Китай, това е фатален признак за слабост

"Няма повече да спорим, а ще произвеждаме ток", отсече Шолц.

Намесата на социалдемократа Шолц сложи край - поне временно - на дълъг и все по-ожесточен спор между двамата ключови министри в правителството, представители на другите две партии в коалицията: на финансите Кристиян Линднер от либералната партия, която настояваше централите да продължат да произвеждат ток и през цялата следваща година, и на икономиката и климата Роберт Хабек от Зелените, които са категорично против разводняването на ядрения отказ.

"Канцлер, който прибягва до силово решение, знае, че коалицията му е в криза", категоричната оценка е на Юрген Тритин, един от лидерите на Зелените. А либералите се опитаха да смекчат разочарованието си.

Първата стъпка е, че централите ще работят през тази зима. Но ще има и други зими, така че пак ще преговаряме, закани се Франк Шефлер от либералите.

Либералите на финансовия министър Кристиян Линднер обаче остават на барикадите и по следващия задаващ се ожесточен спор в правителството, защото съвсем не е сигурно, че ще успеят да наложат връщането на Германия към балансиран бюджет: няма и месец, откакто правителството обяви 200 милиарда евро компенсации за бизнеса и домакинствата заради покачилите се цени на енергоносителите. Социалдемократите на канцлера Шолц смятат, че няма как бюджетът догодина да излезе на нула. И не стига това, тази седмица правителството разреши под натиска на канцлера и въпреки протеста на шест министерства, китайска компания да купи дял в един от терминалите на най-голямото пристанище в страната - Хамбург, където Олаф Шолц дълги години беше кмет.

Научихме по трудния начин, какво означава да сме зависими от държава като Русия. Не бива да повтаряме грешките си, предупреди председателката на парламентарната група на Зелените Катарина Дрьоге.

Дали решението за китайското участие в хамбургското пристанище има връзка с предстоящото посещение на канцлера в Китай?Отговорът в предаването "Събота 150" е на Торстен Бенер, съосновател и директор на Глобалния институт за публична политика в Берлин.

"Циничният коментар е, че в чест на първото си посещение в Пекин Олаф Шолц поднася щедър подарък на китайския президент Си Дзинпин. Предполагам, че в навечерието на посещението канцлерът не е искал да разгневи китайците и затова се е поддал на натиска. А натиск имаше. Китайците недвусмислено заплашиха Германия с икономически последици, ако продажбата се провали. И така канцлерът заложи цялото си политическо влияние на карта, като подкрепи продажбата на част от един от терминалите на хамбургското пристанище. Европейски компании не могат да придобият дялове от китайската критична инфраструктура. Това можеше да е коз в ръцете на Олаф Шолц да откаже сделката с пристанището в Хамбург".

• Визита на Олаф Шолц в Китай през ноември

Да, за пристанището сделката е изгодна. Компанията Cosco е изключително важна за пристанището и по този начин китайците се обвързват с Хамбург, вместо да инвестират в основните конкуренти - пристанищата в Антверпен и Ротердам.

Обвързването на Хамбург с Cosco обаче засилва влиянието на китайската компания в Европа и това вече е политически проблем. Олаф Шолц е положил клетва като федерален канцлер, а не като кмет на Хамбург. Едва ли му е убягнало, че Cosco влезе в много европейски държави с участия в пристанища, които са част от европейската критична инфраструктура. Компанията, която е инструмент за политически натиск на Пекин, се стреми към пазарно превъзходство в морския транспорт.

Няма никакво съмнение, че Китай използва държавните компании като Cosco като инструмент за политически натиск. Възможно ли е Cosco да окаже натиск върху пристанището в Хамбург да не приема стоки от Тайван, например?

Тази сделка е част от големия китайски пъзел и трябваше да я спрем. Вместо това Олаф Шолц се огъна и според мен това е фатален признак за слабост. Знаем от опит, че след като веднъж шантажът е проработил, ще има и втори, и трети опит. В същото време с тази сделка пропуснахме шанса за промяна в отношението на Европа към Китай. Вместо това пуснахме китайска държавна компания в ключови европейски пристанища и сега тя ги държи здраво и дърпа юздите.

Ако се върнем на Германия - колко зависима е икономиката от Китай?

Германската икономика може да се справи и без Китай. 92 процента от германския износ отиват в други страни. Китай, естествено е важен търговски партньор. Но има отделни отрасли, които са прекомерно силно обвързани с Китай. Автомобилните гиганти разчитат прекалено много на китайския пазар. Същото важи и за химическата индустрия и за вноса на редки метали, от който Германия зависи почти напълно.

Тройната коалиция в Берлин дойде на власт със заявката за нов стил във външната политика. Въпреки пословичната приемственост правителството обяви, че ще подчини отношенията с Китай на западните цивилизационни ценности, а не на максимата "Germany first". Провали ли се коалицията в това намерение?

Рано е да се обяви провал. Сделката с Cosco е нагледен пример за това, че макар и бавно Германия върви към отърсване от меркантилната политика на Ангела Меркел, която поставяше икономическите интереси на първо място. Двете по-малки партии в управляващата коалиция оказаха сериозна съпротива срещу сделката с хамбургското пристанище и тази съпротива ще продължи.

Германският канцлер Олаф Шолц реши да отиде сам в Пекин, а не заедно с френския президент Еманюел Макрон, каквото предложение дойде от Париж. Какво мислят европейските партньори на Германия за този ход?

Разбираемо е, че Шолц иска да отиде сам на първото си посещение в Китай като канцлер на Германия. Така е редно. Шолц трябва да изгради лични отношения със Си Дзинпин, с когото се е срещал само веднъж.

Погрешен сигнал Шолц изпраща обаче с бизнес делегацията, която води със себе си. Шолц можеше да отиде на кратка визита по един единствен основен въпрос - отношението на Китай към руската агресия в Украйна.

Това, че Шолц е придружаван от внушителна икономическа делегация в някои европейски държави се възприема като продължаване на досегашната политика на Берлин към Китай, като желание на Германия да си заплюе най-голямото парче от тортата, наречена Китай. Освен това в редица европейски държави вероятно си търкат очите и не могат да повярват, че канцлерът настоя за сделката с Cosco, след като години наред Германия критикуваше участието на източноевропейците в китайската инициатива "Един пояс, един път".

Много важен сигнал ще бъде начинът, по който през януари ще се проведат правителствените консултации между Германия и Китай - дали ще бъдат "европеизирани", т.е. дали Берлин ще покани Европейската комисия да участва или ще се придържа към двустранния формат.

А възможна ли е изобщо външна политика без икономически интереси?

Не можеш да загърбиш икономическите интереси, но можеш да обвържеш външната политика с общочовешки ценности като спазване на човешките права и на международния правов ред. Никой не е казал, че е лесно. Такава външна политика води често до трудни решения и поставя на изпитание морала на всеки външен министър.

Никой не е казал, че Германия трябва да прекрати отношенията си с държави, които са избрали различен от нашия модел на държавно управление. Но със сигурност Германия трябва да си вземе поука от злощастните отношения с Русия и да намали зависимостта си от авторитарно управляваните световни сили. На първо място това е Китай.