Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Михаил Кръстев: През 2023 г. също ще имаме дефицит и дори ще е по-голям

Еврозоната влиза в рецесия и ние ще я последваме

Михаил Кръстев
Снимка: БГНЕС

Проблем, наложен през последното десетилетие е, че основната финансова рамка на България е нещо, което може да се прекроява отново и отново с всички актуализации, с които свикнахме през годините, с това че трябваше да се прави от служебни правителства. Много проблематичност има в приемането на важен документ като Бюджета, ако няма яснота кой ще го прилага.

Това каза за БНР Михаил Кръстев, икономически изследовател, член на Съвета по икономически и публични политики по повод внесения законопроект за удължаване на държавния бюджет за тази година до избирането на редовно правителство.

„Това са аргументите и на служебното правителство защо няма да предложат такъв бюджет. Като че ли виждаме едно разочарование в партиите, които така или иначе са се нагласили за предизборна кампания и смятаха Бюджетът да е част от нея - едно предизборно наддаване кой най-много обича обществото“.

Тъй като ще има удължаване на бюджетната рамка от 2022-ра година, няма да са възможни големи прекроявания, изтъква Кръстев пред „Хоризонт“. Много от мерките в помощ на хората и бизнеса изтичат през 2023 година, подчерта той. Макар до септември бюджетът да беше в излишък, в края на октомври е на дефицит, а предстоят месеци, когато традиционно се харчи най-много, коментира изследователят:

„Практика, наложена в последното десетилетие, главно от управлението на ГЕРБ - абсолютно нерелевантни показатели като "излишък към полугодие" се дават винаги, при положение че капиталовите разходи на държавата са главно в последните месеци … За да се сметне колко е един излишък или дефицит трябва да мине повече от година след изтичането. Страната ще бъде на дефицит тази година. Той си е заложен в бюджета за 2022 и в прогнозата на Министерство на финансите. През 2023 година също ще имаме дефицит и той дори ще е по-голям. Отново Министерство на финансите, същото което оперираше заедно с Асен Василев, даде тази прогноза. Състоянието на публичните финанси е много лошо. Много е лошо най-вече заради различни показатели, които не обсъждат много в общественото постоянство. Например брутното капиталообразуване спада страшно много, което означава че инвестициите в реалната икономика спадат а страшно много. Голям проблем за тази реална икономика е непредвидимостта, която има от страна на политическата класа. Ние не знаем, на базата на това какво говорят политиците, дали например ще има компенсации за тока в следващата година или не“.

„Нека не забравяме, че през 2023 година еврозоната влиза в рецесия и ние ще я последваме по всяка вероятност“, предупреди експертът и коментира има ли опасност за парите по Плана за възстановяване и за реформите по плана:

„За да получим парите, трябва да извършваме форми. Тези реформи са в пакета от закони, които бяха дадени, поне част от тях, от служебния кабинет. Моята прогноза е, че в рамките на този парламент не може да се взимат толкова тежки решения“.

Голяма част от средствата в Плана са в глава „Зелена България“, където се разглеждат закони, които касаят енергийния преход на България през следващото десетилетие. Това са изключително важни закони и трябва да бъдат подложени на сериозен дебат и няма как да не се стигне до сблъсък в парламента:

Политиците имаха голям проблем да излъчат кой да бие звънеца в началото или на края на заседанията. Не виждам как, на този етап, те могат да стигнат до консенсус по отношение на 20 закона, които касаят най-вече енергийния преход на България, но и друг тип реформи“.

Ще има ли предсрочни избори:

„Имаме един паритет между ГЕРБ и анти-ГЕРБ партиите. Докато едни от тези сили не надделеят убедително, с 200-300 000 гласа поне, ние няма да видим решаване на тази политическа криза, тъй като в момента мачът е равен. Просто ще има преиграване“.

Гласуването с хартиени бюлетини е важно за партиите заради местния вот, който предстои през есента на следващата година, изтъкна той и коментира желанието на Борисов за диалог с ПП:

"Когато ти кажеш, че си готов да изпълниш всички искания на Асен Василев, който е бил вицепремиер и финансов министър, по отношение на финансовата политика, на публичните финанси, това убива всичките ти аргументи, че ти, в крайна сметка, си по-добър от този човек, след като си готов да му изпълни всичко и казваш, че това, което той прави, макар и вредно, ще го направиш".


По публикацията работи: Венцислав Василев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Андрий Ермак

Шефът на кабинета на Зеленски: Украйна не обсъжда неутрален статут и намаляване числеността на армията

На преговорите в саудитския град Джеда на 11 март Украйна е обозначила пред Съединените щати своите "червени линии". Това заяви Андрий Ермак, ръководител на офиса на украинския президент, цитиран от " Украинская правда". "Украйна не обсъжда неутрален статут и намаляване на числеността на своите въоръжени сили. Никога няма да признаем временно..

публикувано на 18.03.25 в 20:01

Български компании със сериозен интерес към Европейския фонд за отбрана, предоставящ 1 млрд. евро годишно

Български компании имат сериозен интерес към Европейския фонд за отбрана, който предоставя един млрд. евро годишно безвъзмездно финансиране за иновативни високотехнологични проекти. През 2024 година е регистрирано рекордно участие на фирми и организации, а оценката на проектите се очаква през май.  Според министъра на икономиката Петър Дилов..

публикувано на 18.03.25 в 19:53
Президентите на САЩ и на Русия Доналд Тръмп (вляво) и Владимир Путин - архивна снимка

АФП: Путин е приел да спре ударите срещу енергийни обекти в Украйна за 30 дни

По време на разговора си с президента на САЩ Доналд Тръмп руският президент Владимир Путин се е съгласил да спре ударите срещу енергийни обекти в Украйна за 30 дни, предава АФП, като се позовава на източници от Кремъл. Разговорът между Тръмп и Путин е приключил Заедно с това Путин е поставил условия за прекратяване на бойните действия,..

публикувано на 18.03.25 в 19:45
Президентът на Кипър Никос Христодулидес (вдясно) и лидерът на кипърските турци Ерсин Татар (2-вляво) на неформалната среща 5+1 за Кипър в Женева, Швейцария, 18 март 2025 г.

Какви са резултатите от неформална среща за Кипър в Женева

Нова петстранна международна конференция по Кипърския въпрос ще се състои в края на юли, лидерите на двете кипърски общности са се съгласили за пакет от инициативи за изграждане на доверието между тях. Тези важни съобщения за пътя напред направи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в изявлението си след приключилата днес неформална среща за Кипър..

публикувано на 18.03.25 в 19:33

"Справедливост за Руми и Жоро от Мургаш!" поиска протест пред Съдебната палата в София

Служители на НИМХ излязоха на протест пред Съдебната палата в София под надслов "Справедливост за Руми и Жоро от Мургаш!". Те изразиха недоволството си от решението на Софийския градски съд, който пусна под домашен арест нападателя на техните колеги Румяна и Георги Златанови, наблюдатели в синоптичната станция на връх Мургаш. Нападение над дежурни..

публикувано на 18.03.25 в 19:15
Теодора Пенева

Какво трябва да направи страната ни, за да не изгуби 2.5 млрд. евро, предназначени за енергийно бедните?

Изтече срокът, определен за обществени консултации във връзка с подготовката на   Социалния фонд за климата . Т ой предвижда България да получи близо 2.5 млрд. евро за периода от 2026 до 2032 г. Средствата ще бъдат насочени към най-уязвимите групи домакинства и микропредприятия, намиращи се в състояние на енергийна или транспортна бедност...

публикувано на 18.03.25 в 19:10

Партиите от мнозинството се обявиха за запазване на хартиените бюлетини

Партиите от управляващото мнозинство се обявиха за запазване на хартиените бюлетини. Това стана ясно по време на продължилата 3 часа дискусия на работната група за обсъждане на промените в Изборния кодекс преди второ четене. Общият проект за окончателно приемане включва пет законопроекта, предложени от ПП, ДБ, "Възраждане", БСП и ИТН и приети..

публикувано на 18.03.25 в 19:06