Това каза за БНР Михаил Кръстев, икономически изследовател, член на Съвета по икономически и публични политики по повод внесения законопроект за удължаване на държавния бюджет за тази година до избирането на редовно правителство.
„Това са аргументите и на служебното правителство защо няма да предложат такъв бюджет. Като че ли виждаме едно разочарование в партиите, които така или иначе са се нагласили за предизборна кампания и смятаха Бюджетът да е част от нея - едно предизборно наддаване кой най-много обича обществото“.
Тъй като ще има удължаване на бюджетната рамка от 2022-ра година, няма да са възможни големи прекроявания, изтъква Кръстев пред „Хоризонт“. Много от мерките в помощ на хората и бизнеса изтичат през 2023 година, подчерта той. Макар до септември бюджетът да беше в излишък, в края на октомври е на дефицит, а предстоят месеци, когато традиционно се харчи най-много, коментира изследователят:
„Практика, наложена в последното десетилетие, главно от управлението на ГЕРБ - абсолютно нерелевантни показатели като "излишък към полугодие" се дават винаги, при положение че капиталовите разходи на държавата са главно в последните месеци … За да се сметне колко е един излишък или дефицит трябва да мине повече от година след изтичането. Страната ще бъде на дефицит тази година. Той си е заложен в бюджета за 2022 и в прогнозата на Министерство на финансите. През 2023 година също ще имаме дефицит и той дори ще е по-голям. Отново Министерство на финансите, същото което оперираше заедно с Асен Василев, даде тази прогноза. Състоянието на публичните финанси е много лошо. Много е лошо най-вече заради различни показатели, които не обсъждат много в общественото постоянство. Например брутното капиталообразуване спада страшно много, което означава че инвестициите в реалната икономика спадат а страшно много. Голям проблем за тази реална икономика е непредвидимостта, която има от страна на политическата класа. Ние не знаем, на базата на това какво говорят политиците, дали например ще има компенсации за тока в следващата година или не“.
„Нека не забравяме, че през 2023 година еврозоната влиза в рецесия и ние ще я последваме по всяка вероятност“, предупреди експертът и коментира има ли опасност за парите по Плана за възстановяване и за реформите по плана:
„За да получим парите, трябва да извършваме форми. Тези реформи са в пакета от закони, които бяха дадени, поне част от тях, от служебния кабинет. Моята прогноза е, че в рамките на този парламент не може да се взимат толкова тежки решения“.
Голяма част от средствата в Плана са в глава „Зелена България“, където се разглеждат закони, които касаят енергийния преход на България през следващото десетилетие. Това са изключително важни закони и трябва да бъдат подложени на сериозен дебат и няма как да не се стигне до сблъсък в парламента:
„Политиците имаха голям проблем да излъчат кой да бие звънеца в началото или на края на заседанията. Не виждам как, на този етап, те могат да стигнат до консенсус по отношение на 20 закона, които касаят най-вече енергийния преход на България, но и друг тип реформи“.
Ще има ли предсрочни избори:
„Имаме един паритет между ГЕРБ и анти-ГЕРБ партиите. Докато едни от тези сили не надделеят убедително, с 200-300 000 гласа поне, ние няма да видим решаване на тази политическа криза, тъй като в момента мачът е равен. Просто ще има преиграване“.
Гласуването с хартиени бюлетини е важно за партиите заради местния вот, който предстои през есента на следващата година, изтъкна той и коментира желанието на Борисов за диалог с ПП:
"Когато ти кажеш, че си готов да изпълниш всички искания на Асен Василев, който е бил вицепремиер и финансов министър, по отношение на финансовата политика, на публичните финанси, това убива всичките ти аргументи, че ти, в крайна сметка, си по-добър от този човек, след като си готов да му изпълни всичко и казваш, че това, което той прави, макар и вредно, ще го направиш".
Въвеждането на еврото няма да промени лихвените проценти по съществуващите кредити. Това става ясно от публикация на Асоциацията на търговските банки. В нея от организацията уточняват, че когато лихвата по заема е фиксирана, тя ще бъде същата и не по-висока от тази преди датата на въвеждане на еврото. Ако договореният лихвен процент по кредита е..
Протестиращи пред Съдебната палата в София искат честни избори, независима прокуратура, разделение на властите и ненамеса в работата на институциите. Демонстрацията е под наслов "Пеевски вън", а организатор е инициативата "Правосъдие за всеки". "Не може г-н Пеевски, който разполага с 20-30 депутати, да бъде основна фигура в обществото и до голяма..
Договореността между руския и американския президент за спиране на взаимните удари на Русия и Украйна по енергийни обекти не издържа и няколко часа. Москва и Киев размениха обвинения за саботиране на преговорите, но по-късно през деня стана ясно, че са разменили и повече от 300 военнопленници. Тръмп: Разговорът с Путин беше много добър и..
С анулирането на дипломата за висше образование на Екрем Имамоглу той вече няма възможност да се кандидатира за президент , защото това е задължително изискване, но още по-сериозно нещо са обвиненията за тежки престъпления - корупция и подпомагане на терористична организация. Това каза пред БНР Мариян Карагьозов от Института по балканистика към..
Повече от три денонощия след трагедията в македонския град Кочани, проявите на съпричастност към пострадалите не спират. Повече от 600 души в цялата страна са дарили кръв през последното денонощие. Над 600 души дариха кръв за пострадалите в Кочани само за ден, във Варна - близо 70 Сред тях са и десетки ученици и учители от Добрич. Акцията там..
От 1 юли пенсиите ще бъдат увеличени с 8,6 на сто, реши парламентът при окончателното гласуване на закона за Държавното обществено осигуряване. Така минималната пенсия ще се увеличи до малко над 630 лева. НС прие увеличението на пенсиите с 8,6% от 1 юли В пленарната зала депутатите вече работят по бюджета на Здравната каса. От 1..
Не мисля, че има място за оптимизъм, след като разбрахме за разговора между Тръмп и Путин. Имаше оптимизъм след срещата на 11 март т. г. в Джеда, коментира в интервю пред БНР Мария Симеонова, директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика. "От Джеда дойде предложението за 30-дневно спиране на огъня. Вчера от..
Има координиране за овладяването на българската храна и оттам за контролиране на вота . Това мнение изказа пред БНР бившият заместник-министър на..
Заведения в цялата страна ще затварят днес за по няколко часа в знак на протест срещу на ДДС за бранша на 20 процента. Те настояват да им бъде..
Спиране на насилието и реформи в политиката за защита на животните – това са целите на сдружение "Кампании и активизъм за животните в индустрията"..