Гарет Джоунс, Ройтерс: Независимостта и нов референдум не са първа точка в дневния ред на шотландците

Стърджън изглежда не се е предала. "Нямам никакво намерение да се отказвам от стремежа на шотландците към независимост", каза шотландският премиер. Преди да се отправи към Шотландия за серия репортажи, кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов разговаря с журналиста Гарет Джоунс, главен редактор в агенция Ройтерс.

Какво на практика означава решението на Върховния съд за Никола Стърджън нейната Шотландска национална партия?

"Решението на Върховния съд означава, че Никола Стърджън не може да проведе втори референдум за независимост на Шотландия следващия октомври, както се надяваше. Не мисля, че Стърджън е изненадана. Повечето хора, включително в нейната Шотландска национална пария, очакваха такова решение на Върховния съд. Това обаче не означава, че референдумът отпада от дневния ред до следващите общи избори във Великобритания, които се очакват в края на декември 2024 или началото на януари 2025 година.

Стърджън каза, че следващите британски общи избори в Шотландия де факто ще бъдат за това дали да има референдум за независимост и ако националистите отново спечелят изборите в Шотландия, тя ще приеме това за мандат да проведе този референдум. Разбира се, нещата не работят точно по този начин. Няма законова основа за такава позиция. Стърджън знае добре това, но тя става все по-отчаяна, защото законът я ограничава, защото няма начин да проведе допитването без одобрението на британското правителство.

Всеки референдум без съгласието на британското правителство ще бъде смятан за незаконен. Стърджън винаги е казвала, че няма да проведе незаконен референдум, както стана в Каталуния. Знаем какво се случи след това - резултатите бяха обявени за невалидни и лидерите на сепаратистите бяха арестувани, някои осъдени и вкарани в затвора. Ситуацията в Обединеното кралство е различна, разбира се. Освен това Лейбъристката партия, която може да спечели следващите общи избори, също заяви, че не подкрепя нов референдум в Шотландия."

В нейното изявление след обявяването на решението на Върховния съд Никола Стърджън каза нещо интересно, а именно, че ще намери други законни, конституционни и демократични начини шотландският народ да изкаже волята си. Какво би могло да означава това?

"Трудно е да се каже какво имаше предвид Стърджън. Предполагам, че тя може би става дума за граждански протести и митинги в подкрепа на референдума, но доколкото разбирам сега тя наистина свързва надеждите си с изхода от следващите общи избори. Ако тогава Стърджън спечели повече от половината от гласовете в Шотландия, тя ще има сериозен аргумент, че това й дава моралното право да настоява за нов референдум. Но пак стигаме до факта, че само британското правителство може да даде "зелена светлина" за провеждането му. А аз не виждам някакви обстоятелства, при които правителството в Уестминстър ще се съгласи на референдум, независимо дали е водено от консерватори или лейбъристи."

Не е ли права все пак Стърджън, като казва, че никой не може да държи против волята й една нация в доброволен съюз, защото това не е демократично? Дори сега Шотландската национална партия с подкрепата на Зелената партия има мнозинство в шотландския парламент в подкрепа на референдума за независимост.

"Да, но проучванията на общественото мнение продължават да показват, че независимостта и нов референдум по този въпрос не са първа точка в дневния ред на шотландците. Те искат правителството в Единбург и правителството в Уестминстър да се фокусират върху поскъпването на живота, инфлацията, върху опит да се възстанови икономическия растеж. Така че в Шотландия в момента няма голямо желание за нов референдум.

Никола Стърджън знаеше, че Върховният съд почти със сигурност ще излезе с такова решение, така че въпросът е защо тя толкова настояваше съдът да разгледа случая и отговорът вероятно е, защото националистите искаха да съживят причината за собственото си съществуване. Шотландската национална партия няма много добра репутация като управляваща. Резултатите в шотландските училища се влошиха значително през последните 10-тина години, през които партията е на власт. Списъкът на чакащите за медицински услуги е по-дълъг, отколкото този в Англия.

За много от нас, които сме в останалата част на Обединеното кралство, изглежда, че те умишлено изтъкват сепаратистките си претенции, само и само да оправдаят съществуването си и да отклоняват вниманието на хората от въпросите, които наистина са от значение за шотландците. Те не са държани против волята им в съюза. Шотландците участваха в демократичен референдум през 2014 година, когато гласуваха за оставане в Обединеното кралство. Разбира се, те твърдят, че след това е бил референдумът за Брекзит, когато, както знаем, мнозинството шотландци гласува за оставане в ЕС. Разликата сега обаче е, че лагерът на юнионистите е по-напред от този на сепаратистите и с това се обяснява защо няма някаква кампания в момента, защо няма изгледи да се проведе референдум.

Шотландската национална партия все още няма отговор на основния въпрос каква валута ще има Шотландия, как ще изградят институции на една независима суверенна държава, как ще убедят инвеститорите, че шотландската икономика има солидни основи. Има много въпроси без отговори. Очевидно една кампания за независимост ще повдигне отново тези въпроси и Шотландската национална партия няма разумни отговори."

Събитията на Острова обаче се развиват много динамично, изненадите стават всекидневие. Изглежда, че следващите общи избори ще бъдат много важни от гледна точна на оцеляването на съюза?

"Лейбъристко правителство или най-малкото лейбъристко правителство на малцинството изглежда твърде вероятно, като се имат предвид грешките и скандалите, които преследват консерваторите от идването на Борис Джонсън на власт след изборите през 2019 година. В проучванията на общественото мнение консерваторите изостават доста от лейбъристите. Много неща могат да се случат за две години, разбира се, но ако тенденцията се запази и лейбъристите дойдат на власт, това ще промени целия политически климат в Обединеното кралство.

Шотландия традиционно през годините гласува за лейбъристите. Шотландската национална партия се утвърди като най-голямата партия в Шотландия през последните 10 години. Техни са и повечето шотландски места в парламента в Уестминстър. Това обаче е доста нов феномен. Мисля, че в ситуация, в която Обединеното кралство като цяло се наклони наляво и в Лондон се настани лейбъристко правителство, това ще направи по-трудно за Стърджън и националистите да обрисуват британското правителство като шепа надути английски сноби, които не разбират или не зачитат Шотландия и проблемите й.

Не е невъзможно картината в Шотландия да се промени, което ще рече, че Шотландската национална партия повече няма да доминира и лейбъристите ще си върнат известна подкрепа, а това ще промени значително политическата динамиката в Шотландия. В крайна сметка лейбъристите са юнионисти."