Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Идея за настоящето като основа за бъдещето представя България на Венецианското архитектурно биенале

Отличник е "Образованието е придвижването от тъмнина към светлина"

Проф. Тодор Булев
Снимка: Лора Търколева

"Идеята за бъдещето според нас трябва да бъде през приемането и справянето с настоящето. Проектът ни е многопластов. Основната тема е за демографските проблеми и обезлюдяването на райони в България". 

Това сподели арх. Борис Тикварски от екипа, спечелил първото място в конкурса за български павилион на Венецианско архитектурно биенале 2023 г. След 15-годишно отсъствие България се завръща на тази сцена

"Образованието е придвижване от тъмнина към светлина" е проектът победител в конкурса за биеналето с тема "Лаборатория на бъдещето", в който кандидатстваха 34 проекта. 

"Фокусът е върху училищата. Те представят най-добре демографския проблем. Училището се явява като метафора. Не знам архитектурата доколко може да реши такъв проблем. Но целта ни е да се обсъди стратегия, да се предизвика дебат, който да доведе до реално отражение. Обезлюдените училища са резултат, те са предупреждение. Тези процеси не могат да останат непроменени... Всички страни от бившия Източен блок преживяват подобни процеси. Както екологичните проблеми, така и демографският спад са проблеми, пред които обществото не може да реагира заради техния мащаб", каза още арх. Тикварски.  

В предаването "Преди всички" се включи и проф. Тодор Булев, председател на журито и председател на Съюза на архитектите: 

"В подадените проекти има много интересни идеи. Поне 7-8 относително равностойни проекта, които се стремят да разберат бъдещето. В "Образованието е придвижване от тъмнина към светлина" ни привлече това, че ясно се подчертава настоящето като основа за бъдещето. Нещата трябва да се гледат не в духа на научната фантастика, а в това, което ни заобикаля, за да можем да развиваме бъдещето". 

Той посочи, че Венецианското биенале е особено като експозиционен жанр и не се дават толкова конкретни архитектурни решения, колкото се дава насока за архитектурно мислене

"Проектите, които се представят в изложбените павилиони, представляват визуални философски търсения, които отразяват нивото на архитектурната мисъл в дадена държава. Показва се отношението, което архитектурната общност схваща като проблем на настоящето или на бъдещето". 

Преобладаващата част от участниците са хора на възраст до 35-40-годишна възраст

"Това говори, че това поколение се интересува от дълбочината на архитектурните проблеми и търси начини да ги осмисли, отрази, преди да достигне до самите сгради. Това са хората, на които принадлежи бъдещето". 

18-ото издание на Биеналето ще се проведе от 20 май до 26 ноември тази година

Интервюто на Лора Търколева с арх. Борис Тикварски и с проф. Тодор Булев в предаването "Преди всички" можете да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Лозина Владимирова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51