Красен Станчев: Не виждам как ще влезем в еврозоната на 1 януари 2024 г.

"От много отдавна е известно, че критерият за ниво на инфлация не може да бъде спазен. Не виждам по какъв начин България би била приета в еврозоната от 1-ви януари 2024 г. Ако бяха взети радикални мерки при съкращаване на разходи, замразяване на заплати, поне в държавния сектор, и на пенсии за 1 година, но дори това да го направи следващ парламент, не виждам как ще се стигне до ниво, съответстващо на критериите".  

Това каза пред БНР икономистът Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика.

• Евростат: До 8,5% е спаднала годишната инфлация в еврозоната през януари

• Румен Гълъбинов: 1 януари 2024 г. е възможна дата за влизане в еврозоната

• Стоян Панчев: Приемането на България в еврозоната ще генерира допълнителна инфлация

"В изискването за еврозоната ма и политически неща, които са специфични изисквания за България, това е върховенството на закона, но там няма някакво развитие. Има и други законодателни неща, които е лесно да бъдат направени, но не бяха", добави икономистът.

"Това правителство, а и предишните, даваха стимули да се покачват цените. Очакването, че България ще бъде в еврозоната, съответства на подобни стимули за вдигане на цените, защото с влизането в еврозоната се ускорява процесът на интеграция и по-бързо ще се изравняват и доходите, и цените с тези в страните с евро. У нас битува обществено мнение, че левът е самостоятелна валута и че цените се променят заради самото влизане в еврозоната, но това не е така. В България от 1997 г. до 2020 г. инфлацията беше под контрол. Страната ни трябва да възстанови начина на управление на публичните финанси, които бяха характерни за периода от 1 март 1997г. до 20 ноември 2020-а, когато беше актуализиран Бюджетът за 2020 и се направиха компромиси с управлението на публичните финанси", подчерта той. 

В предаването "12+3" доц. Красен Станчев коментира и приетото от 48-ото Народно събрание решение минималната работна заплата ще е 50% от средната брутна. Измененията ще важат от 2024 година, като изчислението ще се прави всяка година на 1 септември.

• МРЗ ще е 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, приеха депутатите

• Добрин Иванов: Решението за МРЗ е апогеят на предизборния политически популизъм

• АИКБ: Ще оспорим решението за минималната работна заплата

• Защо синдикатите остават скептични към нивата на минималната работна заплата?

"Така, както е прието, ефектът е не съвсем положителен. Няколко са причините, но първата е, че всяко такова изкуствено повишаване на възнаграждения, позволява на продавачите да повишават цените, защото се очаква, че това ще се повтори. Особено когато това става автоматично, какъвто е замисълът - на всеки 1-ви септември това да става. Освен това МРЗ е критерий за безкрайно много плащания - от таксите при личния лекар, до съдебните такси. Така, когато вдигате МРЗ, решавате някакъв временен проблем на около половин милион души, а рискът е да се вдигнат цените на таксите за всички останали. Друга причина, която може да послужи за промяна на приетото сега решение, е, обстоятелството, че ще се опитат да обвържат МРЗ с данъчното законодателство, с данъка върху личния доход и да се създаде необлагаем минимум, а това ще създаде фискални проблеми", коментира икономистът. 

Интервюто на Георги Марков с Красен Станчев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.