Властите в югозападната ни съседка използваха и най-малкия повод, за да покажат колко здраво работи полицията им и как може да предотврати всяка ескалация на напрежението.
Проблемът с българите беше решен блестящо, с похват, известен от съветската история - просто не ги пуснаха. Даже понабиха няколко, явно тези, които не повярваха на версията за токов удар и срив на системата за граничен контрол.
Блестящи примери за полицейщина имаше и в самата македонска столица. Масово се правеха проверки, с повод и без повод. Входът на крепостната стена Скопско кале, зад която се намира и църквата „Свети Спас“, имаше четири реда полицейски кордон, който пропускаше на малки групи обикновените граждани, само ако предварително са заявили пред македонското вътрешно министерство, че желаят да посетят гроба на Гоце. Това разбрахме от десетките разочаровани македонци.
На няколко места в центъра на Скопие имаше огромни групи с екзалтирани демонстранти, които бяха готови с бой да защитят македонския Гоце и Гоцевата Македония.
Това, което се видя в събота в македонската столица, не беше памет и преклонение пред делото на големия революционер и идеолог на борбата за освобождението на българите от Македония и Одринско. Това беше мобилизация на омразата и на страха от истината, претопена в море от пропаганда.
На фона на това, което се случи и очакванията за толерантност, които не се оправдаха, все по-отчетливо си пробиваха път въпросите:
Струваше ли си хората от България да ходят чак до Скопие, за да почетат Гоце Делчев? Колкото и да сме убедени, че това е морална и национална подкрепа към македонските българи, които са заплашвани и пребивани, опасенията са, че ефектът ще е обратен за тях.
Трябваше ли да понесат подобно унижение българските министри, дипломати и други висши представители на страната ни, които отидоха в Скопие, за да покажат, че историята е мъдрост, а не омраза? С часове нашата правителствена делегация чакаше слот от македонските власти, тоест, времето, в което да отиде на гроба на Гоце, след като получи отказ да направят това заедно...
Стигна ли своя предел цената на компромисите, които България направи през последните 30 години към РСМ?
Не е ли повече от ясно, че съседите ни няма да се откажат от това парче българска история, което си присвоиха, защото, ако го направят, няма да имат своя история, извън тази на бивша Югославия?
Голяма част от отговорите дава гражданинът на РСМ Аргир Стумбов, който също не успява да поднесе своята почит към Гоце Делчев.
"Страхът, всичко, което става в тази страна, ме тревожи. Демокрацията, човешките права – нещо не е наред. Политиканстват. С такива и други събития се злоупотребява."
"Ние боледуваме от една и съща болест. Какво да правим, когато сме българи. Все още боледуваме от една и съща болест", изтъква Стумбов.
Той е оптимист, че това може да се надмогне, но смята, че се губи много ценно време за новите поколения.
"Т.нар. политици в двете страни ги насочват към негативното, вместо да направят обратното. От дълги години продължава това и нямат нито намерения, нито кураж да променят това."
Аргир Стумбов вярва, че идва ново поколение политици, но проблемът е "блокадата на бившия тип политици", които "някой трябва да отстрани".
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
Всяка партия има определени цели и докладът за влизане в еврозоната може да бъде изискан, когато държавата отговаря на изискванията, в момента не..
Данъчните закони ще бъдат преработени и бюджетът ще бъде преработен . Това заяви пред БНР Делян Добрев, председател на Комисията по бюджет и финанси в..
Ако те решат с фалшиви данни да ни вкарат в еврозоната, ние ще ги подпалим . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...
Предимно облачно
Мъгла
Разкъсана облачност
Ясно