Помощи от цяла Европа за Турция

публикувано на 14.02.23 в 09:03

Илюстративна снимка: В Съюза на българските спасители (СБС) в Благоевград приемат помощи за пострадалите от земетресението в Турция - 8 февруари 2023 г.

Снимка: БГНЕС

Информация на Даниела Костадинова за предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Одрин се превърна в разпределителна точка за международните помощи след земетресението в Турция и Сирия. Десетки доброволци, сред които и ученици, помагат в разпределителните пунктове, които са отворени денонощно.

В предаването "Преди всички" специалният пратеник на БНР в Одрин Даниела Костадинова, разказа, че организацията в помощ на пострадалите е била сериозна.

В Одрин се събират храни и стоки от първа необходимост, посочи тя и добави, че всички съпреживяват трагедията.

"Хората имат жилищни нужди. На първо време са им необходими палатки, контейнери. От Турската държава и от целия свят се осигуряват", разказва Хасан от Одрин, който има роднини в опустошената от земетресението област Хатай.

В официалните медии не се говори за мародери, в социалните мрежи има такива информации, но те са с цел пропаганда, изказа мнението си той. Според него няма такова нещо. Хасан предполага, че ако има мародери, те по скоро са бежанци, които правят това от нужда.

6 тира с помощи за пострадалите от бедствието в Турция тръгнаха от Хасково

Помощи от цяла Европа

Потокът от товарни камиони, микробуси и лични автомобили с помощи е непрекъснат. Те носят дрехи, обувки, памперси, одеяла, отоплителни уреди, храна и всякакви неща от първа необходимост.

Шофьори споделиха пред БНР, че на границите не е имало проблеми, освен в Унгария. Там ТИР-овете са ги държали 12-13 часа, посочи един от шофьорите.

"Тираджиите не могат да пътуват, спряха ги, казват - ще изчакате. Колоната беше спряла, не минаваше нищо. В момента дори най-бедните помагат за Турция".

В най-големия разпределителен център в Одрин работят и ученици от града. Децата са ангажирани към осигуряването на логистична помощ. Едно от децата сподели, че дори когато отворят училишата на 20-ти февруари, той пак ще идва да помага, когато има възможност.

Първите помощи в Одрин са дошли от България. Сега там потокът от ТИР-ове с помощи не спира, каза заместник валията.

"От Германия имаме много голяма помощ. Благодарим на всички съседи - България, Македония, Гърция. Продължават да идват помощи. 1 година ще продължава събирането на помощи за хората".

Всички хотели и студентски общежития в Одрин са готови да настанят хора от пострадалите райони.

Седмица след най-тежкото природно бедствие в Турция, хората са сплотени, мотивирани и изключително добре организирани, сподели впечатленията си Даниела Костадинова.

Интервю на Лора Търколева със Сервет Дениз

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Четири нощи бяхме в района, пет дена. Три от тях прекарахме почти на крак. Една вечер спахме на стол. Хората, които са пострадали, от шока, който изживяват и от добро възпитание, някои изобщо не посмяват да кажат, че имат нужда от нещо. Или казват само "одеяло", "суха храна", разказа пред БНР Сервет Дениз, която е доброволец и преводач, помагала е в Елбистан и Кахраманмараш.

В Елбистан са се постарали да се свържат с възможно най-много хора по селата, за да им занесат от каквото се нуждаят.

"Температурата през деня беше около минус 6, през нощта около минус 15-16 градуса. Пътищата бяха заледени. Имаше много помощи, доброволци много. Въпросът беше как ще бъдат разпределени, особено за тези хора, които бяха по селата. В първите два дена нямаше каквато и да било връзка с тях", каза тя.

Проблемът с палатките лека-полека започна да се разрешава, обясни Сервет Дениз, като описа как е преминала евакуацията на жители от пострадалите градове.

По селата хората опъват палатките в дворовете си. Там сградите не са толкова разрушени. Много хора от градовете също се насочват към селата и в една палатка живеят по 20-30 души, посочи тя.

"Палатките са нужни най-вече за селата. В градовете имаше райони с палатки, но хората много не ги предпочитат. Спи се направо на земята."

Тези хора се нуждаят от професионална психологическа помощ, сподели още Сервет Дениз.

"Това е, което виждам. Сгради, храна, вещи – по някакъв начин се изпращат, но това как ще бъде преодоляно психически, хората как ще свикнат с това, че децата, семействата им ги няма, е труден въпрос, който изисква професионална помощ."

Повече по темата чуйте в звуковите файлове.

По публикацията работиха: Анастасия Крушева, Яна Боянова