Военният анализатор Ханс Петер Мидтън: От НАТО зависи колко ще трае войната в Украйна

В навечерието на първата година от началото на войната той призовава западните партньори да бъдат по-бързи и решителни в действията си, за да помогнат на украинския народ да отвоюва независимостта и териториалната цялост на страната си. Въпреки че развоят на военния и дипломатическия фронт тревожат Мидтън, той вярва в пълната победа на Украйна.

Вече в пенсионна възраст, Ханс Петер Мидтън избира да се върне в Киев, за да отбележи годишнината от руската инвазия. "Отново вкъщи" и две сърца – синьо и жълто – така военният анализатор описва пристигането си в Киев в началото на седмицата.

"Следя отблизо тази война от девет години. На 20 февруари отбелязахме 9-годишнината от реалното начало на военната агресия, която от моя гледна точка винаги е била хибридна война. Това означава, че за воденето й се използват военни и невоенни методи. Трябва да го имаме предвид, когато следим всяко развитие на фронтовата ситуация на изток. Струва ми се, че то е важно в много по-широк план."

Годишната реч на Владимир Путин, в която руският президент обяви, че Кремъл прекратява участието си в договора "Нов СТАРТ" е била насочена основно към руското население, обяснявайки т.нар. специална военна операция, смята Мидтън.

"Това бе опит да я оправдае. В речта си той отново прибегна до ядрена заплаха към Запада, както е правил много пъти досега. Честно казано, не очаквам повече."

Според военния експерт на фронта сега инициативата отново е на руските войски, но това може и най-вероятно ще се промени.

"Руските въоръжени сили не просто изгубиха огромно количество хора и оръжия през последната една година. Те хвърлиха на фронта много от опитните си войници и офицери и тази щета е много по-сериозна, когато  оценяваме цялостните им загуби до момента. Именно това е много трудно да бъде възстановено или компенсирано. Виждаме минимален прогрес на фронта, но когато в момента го измерим, дори не използваме километри. Говорим за изтласкване на украинските сили с метри."

Ханс Петер Мидтън прави уговорката, че през цялата си кариера е възприемал събитията от гледна точка на НАТО и следи с тревога бавните реакции на страните от пакта.

"Свидетели сме на процес, при който много отрицателни отговори се превърнаха в положителни. Забавянето на доставките на поисканите оръжия обаче оформи способностите на украинската армия да премине към нападателни действия, за да си възвърне окупираните територии. Спомнете си контраофанзивата от септември миналата година, която доведе до връщането на Херсон. След това обаче постепенно Украйна изгуби инициативата, просто защото Западът не й достави достатъчно оборудване, за да продължи. Още по-лошо е, че това позволи на Русия да прегрупира силите си, да изпрати подкрепления и да укрепи фронтовите си позиции и защитните си линии.

По отношение на контраофанзивата – тя ще се случи, необходимо е да се случи, но ще бъде много по-трудно този път, отколкото беше само половин година по-рано. Затова аз съм привърженик на това, което бих нарекъл "Теория на големия взрив" - трябва да дадем на Украйна всичко, което й е необходимо, за да премине в контраофанзива и да устои."

• Стефан Тафров: Няма перспектива западната подкрепа за Украйна да отслабне

Украйна постепенно получава обещания за западни оръжия и муниции, но като че ли доставките се бавят. Ще доведе ли това и до забавяне на контраофанзивата?

"Украйна демонстрира много по-висок професионализъм и мотивация в сравнение с руските сили. Украинците се сражават за собственото си съществуване и нямат друг избор освен да изтласкат руските войски. За да бъде контраофанзивата наистина в украинска полза обаче, е необходимо да имаме предвид някои обстоятелства. Първо – от опит знаем, че март е изключително кално и е трудно за придвижването на бойната техника. Това означава, че можем да очакваме началото й най-рано през април или май. На второ място, трябва да се осигури необходимото оборудване, което е обещано. Най-вероятно западните танкове, които бяха обещани на Украйна, ще пристигнат по-късно, а не по-рано. Също така голям брой украински войници се обучават в чужбина, за да боравят със западната бойна техника. Те трябва да завършат обучението си и да се приберат в Украйна. След това трябва да бъдат сформирани бойни групи."

Прогнозата на Мидтън е, че контраофанзивата ще започне по-скоро ранното лято, отколкото късна пролет. Ще бъдат ли достатъчни обещаните западни танкове, които са от различен вид и необходимо ли е изпращането и на модерни западни изтребители?

"Нека дадем примера с операция "Пустинна буря" в Ирак, когато американските сили заложиха на превъзходството по сила. Те предоставиха толкова техника, колкото е необходима, а тогава не се сражаваха с втората, а с четвъртата най-голяма армия в света. Те изпратиха танкове от вида "Ейбрамс" в значителен брой - 1900, както и няколкостотин "Брадли"-та. В доставките имаше 500 хеликоптера в допълнение 2750 летателни апарати, ако си спомням правилно. Всичко това беше, за да може да се проведе операцията. Не трябва да забравяме и подкрепата на коалиционните сили."  

На уточняващ въпрос дали това е негативна прогноза за развоя на събитията в Украйна, Мидтън отговаря с "категорично не".

"Ще бъде изключително трудно, защото украинските сили ще се сражават под заплахата на руски бойни самолети. Също така те ще трябва да се придвижват напред по много добре подготвени в очакване на контраофанзива бойни полета. Те ще бъдат минирани. От опит знаем, а и сега го виждаме, когато Русия е в атака, че при контраофанзивите се губят много повече войници, отколкото при защитата на позиции."

Ще добавя, че аз силно вярвам, че в крайна сметка Украйна ще успее. Вяра ми дава силният дух, лидерството и начинът, по който те действат. Това обаче ще отнеме време. Не мисля, че ще успеят да отблъснат руските сили или поне не всичките, тази година. Ще бъде много трудна битка, за да се постигне пълна победа."

Пълна победа означава ли и връщане на Крим?

"Мисля, че докато Русия е окупирала Крим, който е украинска територия, страната ще бъде в опасност. От ключова важност за Киев да си върне полуострова, но това ще бъде още по-трудно. Под руска окупация Крим е подготвен за потенциална атака от украинските сили. Освен това той е много по-голяма червена линия за Русия, отколкото останалите окупирани области в Украйна."

• Урмас Пает: Aко Русия не бъде изритана от Украйна, е въпрос на време да видим нова вълна на агресия

Реакцията на НАТО не е достатъчно бърза, смята военният анализатор и реферира към текст в Северноатлантическия договор.

"В случай, че има конфликт на границата на НАТО и заплашва сигурността на страна – членка на пакта, НАТО трябва да го прекрати. Миналото лято на срещата в Мадрид обаче алиансът отстъпи от това свое задължение, с което, безпокоя се, даде много лош сигнал на света. Всички виждаме какво Русия причинява на Украйна, която е на границата на НАТО, но алиансът направи крачка назад. Това не е добре за нас.

В същото време всички сме обединени около становището, че на Русия не може да се позволи да победи, да нарушава международното право и да променя териториалната цялост на друга държава чрез военна сила. Сега виждам едно узряване, помъдряване на страните членки на алианса. Политически не бяхме подготвени за това, което Русия направи на 24 февруари миналата година.

Те първи изиграха тази карта. Затова или трябва да спечелят в Украйна, или да изгубят имперските си амбиции на могъща световна сила завинаги. Няма как да спрат. Украйна очевидно също няма как да прекрати бойните действия, защото това би означавало край на съществуването й. Затова някой трябва да промени баланса – това е или НАТО, или Китай.

• Доц. Искрен Иванов: Конфликтът в Украйна не може да се разреши без позицията на Китай

Притесненията за намеса от страна на Китай стават все по-големи, а и от посланията, които чухме през седмицата, звучи сякаш страните се готвят за много продължителен конфликт, коментира още Мидтън, според когото руската война срещу Украйна може да продължи няколко години. Колко?

"Тази война ще продължава, докато НАТО не вземе решение да я прекрати. От девет години изучавам внимателно руската стратегия. През цялото време те правят всичко възможно, за да възпрат Западът да се включи в конфликта. Минските споразумения, наречени "мирни", не бяха нищо друго, освен начин да ни накарат да не помагаме на Украйна да изгради добри защитни позиции.

В момента Русия се бие срещу една държава, но ще й е много по-трудно, ако воюва с 31 държави. Тук правя много ясната уговорка – не говорим за нападение над Русия, а за защита на Украйна. Не говорим за навлизане в територията на Русия, а за защита на територията на Украйна, където има руски войски. Ако НАТО демонстрира воля и възможност да защити Украйна, Русия ще трябва да преосмисли ситуацията."

• Любомир Кючуков: Вървим с широко отворени очи към глобален конфликт

Въпреки бавното узряване на страните членки на пакта за реалната ситуация в Украйна, до много по-твърди действия от страна на НАТО скоро едва ли ще се стигне. Всяка по-смела идея общо за пакта би била блокирана от Унгария, смята още военният експерт и прогнозира, че по-скоро определени страни членки на алианса, очаквано – най-верните съюзници на Киев, които също са част от НАТО, ще се задействат:

"НАТО-вски войски трябва да бъдат разположени на територията на Украйна. Това не означава да бъдат изпратени на фронта, поне не и в началото, просто да бъдат в страната. Ако погрешка или с умисъл Русия нападне тези войски, това ще бъде напълно нов етап от войната и Москва го знае. Това ще постави Русия пред много сериозна система и може би ще бъде убедена, че не е в неин интерес да въвлича войски на НАТО в реални бойни действия. Русия не може да бъде победена от Украйна или поне от гледна точка на руското възприятие това е напълно невъзможно. Много по-приемливо би било за нея да бъде отблъсната от НАТО."