Как КНСБ помага на украинците у нас?

КНСБ-най-голямата неправителствена организация в страната, не остана безучастна към съдбата на украинците, потърсили убежище у нас.

Атанаска Тодорова, главен експерт по пазара на труда и координатор в редица инициативи, свързани с подкрепата на украинските граждани у нас, винаги ще си спомня извозването им от границата с Румъния.

• Мария Василева: Държавата да организира безплатни курсове по български за украинците, останали тук

„Извеждахме хора и беше не само емоционално, но и доста трудно. Имаше такива, които 40 дни бяха живели в бомбоубежище-без достъп до течаща вода. Заедно с Асоциацията на българите в Украйна бяха изведени и качени на автобус. 8 часа бяха на границата. Това беше възможност да изпиташ удовлетворение, че си успял да помогнеш поне на този автобус, за да излезе от територията с военни действия“

• Георги Лозанов: Руската пропаганда се извършва организирано, но спасението от нея е индивидуално дело

КНСБ организира също кампания за набиране на материални дарения и финансови средства в помощ на украинските граждани.

„Синдикалните членове на КНСБ събраха доста средства и оказахме подкрепа за започването на нов живот на тези хора. Осигурихме и много материални помощи.Имахме специална програма „КНСБ за Украйна“. Чрез нея помогнахме на жени с деца до 7-годишна възраст. Осигурихме им специализирана храна. Събрани бяха доста дрехи, одеяла, завивки. Организирахме обучение по български език за деца в Бургас и в София. Участвахме в трудови борси и бяхме основни организатори на такива. Организирахме информационни дни за трудово-осигурителните права на работещите. Направихме информационни брошури на украински и руски език“

• Зеленски обеща победа срещу Русия на първата годишнина от войната

Най-ярки спомени в  Атанаска Тодорова оставят срещите с украински деца.

„Организирахме кампании за 1 юни и за Рождество Христово. Въпреки това, което са преживели, те носят усмивка, а  в очите на родителите им има благодарност“.

Много български граждани отвориха дома или сърцето си за тях, но това, според Тодорова, не е достатъчно.

„Реално условията на живот, които им се предлагат тук, не са подходящи дори за хора, бягащи от война“