Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Шипка в душите и сърцата, отвъд политическата злоупотреба

Снимка: БГНЕС

Днес, когато честваме националния ни празник и 145 години от Освобождението, отправяме поглед към светинята Шипка. Всяка година на този ден поколения българи изкачват върха, за да се поклонят, да поднесат цвете и да замълчат. На това паметно място обаче в последните години националните ни чествания са съпроводени с напрежение, скандиране и освирквания. Войната на Русия в Украйна още повече изостри противопоставянето в обществото ни, което намира отражение в дни като днешния. Как променяме това място за почит?

"Шипка обединява народа ни и ни вдъхва сили", казват в приветствията от върха, но не изглежда да е така. Миналата година със снежни топли, скандирания и освирквания бе прекъсвана тържествената церемония за 3-ти март, а предишната година отново върха огласиха викове "Оставка", примесени с аплодисменти. Конфронтацията между институциите се прояви на върха и по време на пандемията, когато президентът и председателят на НС се разминаваха на Шипка.

Политическото противопоставяне и хулене по време на честванията на върха станаха обичайни в последните години, а по време на августовските чествания на 2020-а от Паметника на свободата беше спуснат транспарант с надпис "Оставка". Директорът на Националния парк-музей "Шипка – Бузлуджа“ Чавдар Ангелов смята, че мярката отдавна е прескочена.

"Всеки има мнение, всеки иска да каже нещо, а пък ние се събираме да отдаваме почит. Въпросът е не тези тържества да минават, без да имат отношение към ежедневието и злободневието, но все пак с някаква по-премерена реторика. Не може всички идващи да се кълнат в името и паметта на героите, които почитаме и в същото време горе да чуваме едни от най-грозните и зловещи словосъчетания. Още повече това да се случва на фона на един монумент, който дори да няма по закон статут на национален символ, в душите и сърцата на всички българи е равнозначен с българското знаме, химна на републиката."

В приземния етаж на този монумент, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загиналите при отбраната на Шипка.

Снимка: БГНЕСЕкспозицията, разположена на останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на българи и руси по време на петмесечната отбрана на прохода.

Августовските сражения между защитниците на прохода и турската армия, водени в горещото лято на 1877 г., са решаващи за изхода на Руско-турската война и влизат в българската история под името Шипченска епопея.

За опълченците от Габровския край пише в последната си книга 95–годишният изследовател на габровската история Ангел Ангелов.

"Не сме получили свободата си даром, поднесена на чиния. Българският народ извоюва своята свобода. Започвам с хайдутите – това е първият етап на борбата на българския народ за свобода, вторият е четничеството и третият етап – апогеят на нашата борба, е Априлското въстание. Българският народ извоюва сам своята свобода. Бяхме подпомогнати от Русия, но ако ние не се бяхме борили, щеше ли Европа да ни обърне внимание?"

Днес честваме 145 години свобода и очаквано се подновява спорът за това трябва ли да бъде 3 март наш национален празник. Вместо да спорим кои са подходящите дати, да изпълним празника със съдържание и смисъл, призова преди ден младежката аудитория по време на среща в Габрово директорът на Националния парк-музей "Шипка – Бузлуджа" Чавдар Ангелов.

"Обикновено като се качим на Паметника на свободата, виждам повече чужди знамена, отколкото български и си задавам въпроса какво отбелязваме в края на краищата. Трябва да се изкачваме горе като българи и да пазим едно. Свободата трябва да се пази. Ако трябва ще я пазим и от освободителите, които са ни я, казват, дали. В противен случай това не е свобода и ние самите не се чувстваме свободни, а сме безкрайно зависими хора, все от нещо, все от международното положение. Имаме си родина и като добри българи и християни отдаваме почит на всеки, който е допринесъл за това днес тук да стоим и да си говорим на български език."

А ето как се чувстват и какво почитат изкачилите върха в мъгливата сутрин на днешния трети март:

"България днес трябва да е тук и да отбележим уважението и всичко, което са направили за нас тези, които са загинали тук."

"За по-добри бъдещи времена и да не забравяме миналото. Аз идвам всяка година. Редовно идвам."

"Децата трябва да спазват традициите. Трябва да ги закърмим с любов към родината, да знаят кои са техните предци, какво са направили, какво са дали за България. Искам да вземат пример от тези хора, които са били преди."

"Най-силният национален празник, който вълнува всички българи, които обичат родината си. Силна емоция! За пръв път сме тук, от много години искаме да посетим Шипка навръх националния празник."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев: Не бъдете спокойни… за да продължите да сте номер едно!

Захари Карабашлиев описва радиото като създател на "саундтрака на неговото детство". " При баба и дядо имаше една радиоточка. Така съм запомнил и точния час, и програма "Христо Ботев" . Това бележи най-ранните ми детски спомени", сподели авторът на романа "Рана" в предаването „Понеделник вечер“. Даниела Стойнова с отличието..

публикувано на 27.01.25 в 22:00
Доц. Йосиф Аврамов

Доц. Йосиф Аврамов за финансовата грамотност на българина

Финансовата грамотност е едно от онези умения, които сякаш приемаме за даденост – докато не осъзнаем колко важна е тя в живота ни. "Не е богат този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко", казва древногръцкият философ Диоген.  В днешния свят на кредити, инвестиции и дигитални финансови услуги това послание звучи..

публикувано на 27.01.25 в 09:21

Мигрената не е главоболие, а наследствена болест

Здравната каса да заплаща профилактиката на мигрена със съвременни терапии, като моноклонални антитела и гепанти. Това послание отправиха лекари и фармацевти по време на дискусия за заболяването, което предизвиква тежки кризи и води до неработоспособност при хора в активна възраст. Болестта се среща три пъти по-често при жените, в сравнение с мъжете. У..

публикувано на 26.01.25 в 05:57
Болницата в Белоградчик

Опит за приватизация на болницата в Белоградчик. Ще я спаси ли от фалит?

70% от дяловете на болницата в Белоградчик ще бъдат приватизирани. Процедурата ще бъде открита след решение на Общинския съвет. Целта е лечебното заведение да бъде спасено от фалит .  Решението е взето по предложение на кмета на Белоградчик Боян Минков, който го аргументира с лошото финансово състояние на болницата и реалната опасност от фалит..

публикувано на 23.01.25 в 06:19
Дора Симеонова

Кои са най-подходящите места за посещение в началото на годината

Кои са най-подходящите места за посещение в началото на годината? Препоръки ни дава пътуващия инфлуенсър Дора Симеонова: " Първите ми посещения бяха в приказни зимни места в нашата страна, в къщи за гости. Вече бяхме на Боровец и Пампорово . Миналата година най-вълнуващото ми посещение беше в Тайланд, на остров Пукет , което за две седмици ни..

публикувано на 22.01.25 в 10:37
Кипърският шампион АПОЕЛ и Георги Костадинов се разделиха

Кипърският шампион АПОЕЛ и Георги Костадинов се разделиха

Кипърският шампион АПОЕЛ (Никозия) обявява приключване на сътрудничеството си с футболиста Георги Костадинов, съобщи клубът на страницата си в интернет. Костадинов си тръгва от Никозия след 2,5 години сериозно присъствие, като е изиграл общо 89 мача с АПОЕЛ във всички турнири, вкарал е 6 гола и е подал 4 асистенции. С жълто-синия екип той..

публикувано на 21.01.25 в 22:04
Проф. Колин Прайс

Могат ли и трябва ли мобилните телефони да предупреждават за бедствия или катастрофи?

При природни бедствия: тежки бури, наводнения и пожари по телефона предупреждават намиращите се наблизо хора за опасността, като дори я изчисляват в процент и поставят жълт или червен код. Израелска иновация показва точно обратната корелация: мобилните телефони (с вградените си сензори) могат по-рано от метеорологичните станции и постовете на..

публикувано на 21.01.25 в 10:51