Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Президентът на асоциацията "Украински клуб на аграрния бизнес"

Петро Мелник: За забраната на украинския внос ще платят европейските потребители

"Цените ще се вдигнат. Предприятията, които използват нашата продукция, ще трябва да я закупуват по-скъпо", прогнозира той

Снимката е илюстративна
Снимка: БГНЕС

Забраната за внос на някои земеделски продукти от Украйна е икономически неиздържана мярка, за която ще плащат обикновените хора в Евросъюза и най-вече хората в България и останалите четири държави, които я наложиха.

Това мнение изрази в интервю за БНР Петро Мелник, президент на асоциацията "Украински клуб на аграрния бизнес" (УКАБ). Компромисът, постигнат миналия петък с Европейската комисия, е "по-добър от нищо", смята той. 

Късно вчера Комисията публикува официално детайлите на механизма на т.нар. извънредни предохранителни мерки за България, Румъния, Словакия, Унгария и Полша. Те ще важат около месец (до началото на юни) и ще се отнасят само за четири вида продукти (пшеница, рапица, царевица и слънчогледово семе) – далеч по-малко, отколкото някои във Варшава и Будапеща, а и в София, настояваха. От снощното съобщение излиза, че ако логистичните проблеми в петте държави продължат, срокът на забраната може да бъде удължен след 5 юни и тя да се разпростре и върху други продукти.

Би трябвало всички да се надяваме, че това няма да се случи, че ограниченията за вноса от Украйна ще отпаднат напълно и че междувременно руснаците няма да блокират отново Черно море, изтъкна Петро Мелник.

Как бихте отговорили на твърденията, че украинското зърно е пълно с пестициди, че фермерите у вас не се съобразяват с европейските регулации и затова продукцията ви е не само евтина, но и опасна за здравето?

"Ние изнасяме за Европейския съюз отдавна и сме добре запознати с ограниченията по отношение на пестицидите. Ако аз произвеждам за Европейския съюз, определено няма да допусна такава грешка (да влагам забранени вещества в продукцията). През последните две години процедурите, през които минаваме, за да изнасяме за ЕС и дори само за транзит, са кошмарни. Освен това Украйна е една от страните с най-добрите аграрни сектори. Процентът на лошото зърно е изключително малък и такива случаи има и в Европейския съюз. Няма как нашата продукция да е изначално лоша или да не съответства на европейския пазар. Това определено е пропаганда."

Бихте ли обобщили как се промени ситуацията за украинските фермери след нападението на Русия от февруари 2022 и, по-специално, след като миналия месец Полша и Унгария, а след тях и Словакия и България, забраниха вноса на храни от Украйна?

"Ситуацията се промени значително. Миналата пролет тя бе непредвидима. Сеитбата започна късно, ликвидността бе ниска, повече от 30 милиона тона храни пълнеха складовете ни, а нямаше възможност да ги продадем. После заработиха зърненият коридор (през Черно море), както и камионите и влаковете в западна посока. През есента у нас валя твърде много, докато на Запад времето бе сухо и много посеви бяха загубени. У нас влажното време също създаде големи главоболия. Досега не ми се беше налагало да жъна царевицата през март. През последната година сериозен проблем бе цената на логистиката - дългият превоз по жп линии за западните страни. Това оскъпи нашите стоки с 30-40 на сто.

Така че, украинските фермери са в истински кошмар. И когато преди две седмици чухме за забраната (на Полша, Унгария, Словакия и България) не можехме да повярваме, че това ни се случва. Това се отрази директно на моя бизнес. Тогава имах натоварени 1 000 тона царевица и пшеница за Гданск в Полша и за Констанца в Румъния. Това пряко засяга паричния приток точно преди сеитбата. Тази забрана не е икономически обоснована. Тъй като не ни достига ликвидност, ние сме принудени да продаваме през цялата година. В същото време много фермери в източноевропейските страни задържаха зърното си в силозите през есента и през зимата в очакване цените отново да скочат нагоре и не искат да го продават на сегашните цени.

Какво ще се случи сега, ако забраната остане? Според мен цените ще се вдигнат. Предприятията, които използват нашата продукция, ще трябва да я закупуват по-скъпо. Това определено ще се отрази на инфлацията в Европейския съюз и кой ще плати крайната цена? Потребителите ще плащат повече за тези глупави решения. Тук дори не засягам моралната страна на въпроса. Ние сме във война - руснаците, нашите врагове, наблюдават какво се случва и пускат в действие пропагандата си. От икономическа гледна точка това е глупаво решение - заради него повече ще плащат хората в Евросъюза, но най-вече хората в България, Полша, Унгария и Словакия."

Как бихте коментирали компромиса, предложен от Европейската комисия - пазарите в Полша, България, и другите три съседни държави да останат затворени за украински храни (да бъдат взети "специални предохранителни мерки"), но транзитът им да бъде гарантиран?

"Знам, че нашето правителство и нашите отговорни лица правят всичко възможно да обяснят защо противоречи на европейското право да се блокира една страна за сметка на други. И, както казах, това е икономически неиздържано решение. За украинските фермери то е по-добро от нищо. Но в същото време ние няма да засеем, няма и да внасяме храни от Европа. Преди войната бяхме много добре свързани с полския и европейския пазар. Сега тези връзки се късат. Няма да се конкурирам с германеца, нито с поляка. Ще продавам на вътрешния пазар, ще намеря пазари в Азия, в Африка."

Споменахте пазарите в Азия и Африка. До тях се стига най-лесно през Черно море, но руснаците се заканват, че ще излязат от сделката за износ на храни през Одеса и Босфора след 18 май. Как това ще се отрази на Украйна и на Вас като производител?

"Зърненият коридор през Черно море е от полза не само за Украйна. Ако бъде прекъснат, отражението върху сигурността на прехраната ще бъде глобално. Цените отново ще бъдат непредвидими. Украинската селскостопанска продукция вече спадна значително в сравнение с преди две години. Прогнозите ни за тази година са 50 милиона тона - 60 милиона, ако атмосферните условия го позволят. Ще имаме проблеми дори ако коридорът не бъде прекъснат. Ако бъде прекъснат, селското стопанство просто ще спре."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35