В интервю за БНР новият председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите изрази очакване за "много тежък сезон".
"Ако това продължи, с този внос от Украйна толкова голям в цяла Европа, дори да се внасят стоки в други държави, това оказва влияние върху нас пряко. Износители за Европа сме били назад в годините. В момента няма как да изнасяме за нашите традиционни пазари, където сме изнасяли доста голям процент от стоката си. Очаква ни много тежка година. Искаме да продадем, а не можем. Цената, която се предлага, е такава, че ако продадем на тази цена, се обричаме на фалит. Тази цена в момента е несъизмерима с разходите, които правим."
"Равносметката към момента: след като Полша, Унгария и Словакия въведоха забрани за внос, България също въведе такава национална и се започнаха преговори с ЕК, която от тези национални забрани разбра, че проблемът е доста сериозен. Естествено, първата реакция на Европа винаги е да се реши проблемът с пари, само че тук само финансов инструмент няма как да помогне. Имаме нужда от мерки, от спиране на този внос за период от време. Защото България, Румъния, Полша са залети с украинска стока, която пречи на пазара в тези държави", поясни Проданов.
Той отбеляза, че са изминали са едва няколко дни от европейското решение по казуса с украинското зърно и все още не може да се говори за раздвижване на пазара.
В момента в складовете има почти 3 милиона тона пшеница и по 1 милион тона слънчоглед и царевица, уточни председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в предаването "Преди всички".
"Всяка година ние влизаме в жътва с някакъв преходен остатък, но такъв голям – не е било. Поне половината от това количество трябва да се реализира, за да има място по складовете."
"За Европа вече човек не знае какво да очаква. Там играят съвсем други неща от реалното бизнес мислене, има геополитика. Ние сме в Европа, но се видя ясно, че Европа ни третира като тези държави на изток, които не могат със собственото си мнение да променят курса за цяла Европа. Ако тези държави, които бяха засегнати от този внос, бяха западните, нещата нямаше да стоят така", изтъкна Илия Проданов.
От първия кризисен пакет на стойност 56 милиона евро страната ни получава 16 милиона финансови компенсации, а при втория транш от общо 100 милиона евро ще получи 10 милиона. Според Проданов "това не е справедливо" и е налице "лицемерието на Европа".
"Не може едни държави, които са потърпевши от този внос, отделно да натоварват и бюджетите си за доплащане на тази сума. По-скоро можеше държавите, които искат този внос и които печелят от него в момента – като Франция, Испания, Италия да доплатят от техните си бюджети. Защо трябва да го прави държавата България?"
Все още няма яснота по какви критерии ще бъдат разпределяни компенсациите, стана ясно от думите на Проданов.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Велислав Минеков, Веселин Данев и проф. Кирил Топалов в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Ясно
Разкъсана облачност