"Те растат само с телефон, с таблет, но ако си подбереш правилните неща да гледаш, можеш наистина да научиш."
"Някои деца са зарибени по това, не излизат навън."
"Някои неща са болни от такива неща – от гледане на телевизор, на телефони."
Така звучат детски мнения за феномена "екранни деца". Психолози вече говорят за екранна зависимост, която може да има трайни последствия върху физическото и психическо здраве на подрастващите и трудно заличими белези върху личностното и социалното им развитие.
Отговорността за привързването на малчуганите към дигиталните устройства пада върху семейството.
"Всяко дете може да се нарече екранно дете, защото то се ражда пред дисплей. Ежедневието ни, комуникацията ни е изцяло онлайн. Моментът, в който то започне да ни вижда нас, то вижда как ние седим пред един екран или комуникираме през екран."
"Ти купуваш таблета, телефона. Ти плащаш интернета и сметката за телефона. Тоест ти носиш отговорност, детето е просто ползвател. Границата е на родителя, той трябва да я постави. Първо, не знае как е второ, не знае защо."
Това са две врачански майки - Милена Николова с момче и момиче и Марина Козарски - с две момичета и едно момче. Те са наясно, че екраните вече трайно са се настанили между тях и децата им, и споделят опита си в справянето с тази нова реалност, в която е поставено съвременното родителство.
"Във всеки момент, в който мога, ограничавам седенето пред екран. Все пак не мисля, че можем да живеем извън технологиите, далече от тях. Те са направени по толкова интуитивен начин, че двегодишното дете, да не кажа още на една, се справя отлично с тях. Това е нещо, с което те се раждат."
"Контролът е много важен. Всеки от родителите трябва да знае колко е опасен интернет, защото той е. Преди лягане ограничаваме всички устройства, за да могат да се успокоят. Сега ваканцията гледаме да са повече навън. Виждам, че децата, откривайки игрите навън, те сами се контролират."
Макар и високотехнологично, екранното предизвикателство пред родителите е в класическата схема "между чука и наковалнята". От едната страна е тоталният напор на дигиталното, който не може да бъде спрян, а от другата са опасностите, който то влече със себе си, като започнем от обездвижването и стигнем до емоциите – "толкова е лесно през екрана да излъжем, да се престорим, да бъдем лицемерни".
"Всичките ни деца са екранни деца. Нямат търпение, нещата се случват много бързо. Това не ми харесва – 3 секунди, следващото. Това не ми харесва – 3 секунди, следващото. Това създава усещането, че всяко нещо, което не ми харесва, може да бъде сменено с нещо друго. Те губят търпение да извършват дейности, които не са им привични или са им неприятни."
Децата свикват да учат през картина и звук, речникът им е по-богат на английски, отколкото на български и пълен с чуждици, отчитат още родителите.
Аспектите на влияние на дигиталните устройства върху децата и развитието им са многобройни и тепърва родителите ги откриват и оценяват в тяхното многообразие. За психолозите невидимата заплаха в тази реалност вече има определение - екранна зависимост.
Детският психолог Надежда Евгениева смята, че дигиталните устройства са капани, в които родителите влизат лесно и увличат и децата си - например когато са заети или когато детето не иска да се храни.
"И неусетно се оказват с дете, което показва симптоми на екранна зависимост. Те се стресират, започват да чувстват вина. Затова по-добре да се опитат да въведат навици още от ранна възраст, да създават навици за здравословен начин на живот."
Евгениева изтъква и друг недостатък – екранът започва да замества родителското присъствие, общуването с родителя – той е там, в стаята, но детето получава информацията си не от него, а от екрана.
"Екранът замества родителя."
Преди 3-годишна възраст е желателно въобще да няма екранно влияние, съветва психологът.
Решението не е в тоталната забрана, а в разбирането, че екраните са средство, а не начин на живот.
"За да могат децата да правят тази разлика и да не се увличат само във виртуалната реалност. Някои деца са по-податливи от други деца."
Повече то темата чуйте в звуковия файл.
Учени настойчиво призовават за приемането на Националната научна програма за критичните и стратегическите суровини . Идеята беше лансирана от БАН и университети миналата година, но няма развитие. Със сигурност в България има от съвременните суровини, необходими за развитието на новите технологии , твърди проф. Ирена Пейчева от Геологическия..
"Ние проучваме системно, по време на всички избори, психологическите профили, начина на живот, емоционалното състояние, психично-здравния статус на хората, които не гласуват. Последното голямо изследване беше 2023 г ., след поредните избори за парламент. Тогава обхванахме 1836 икономически активни българи , без пенсионери, студенти и..
Словашката полиция днес ще съобщи подробности за покушението срещу премиера Роберт Фицо. Той беше прострелян вчера в град Х а ндлова и опериран в болницата в Банска Бистрица. Вицепремиерът То маш Та раба съобщи, че операцията е минала добре и за момента няма опасност за живота му. Робърт Фицо е дошъл в съзнание след продължилата три..
3,1 на сто е очакваната инфлация за България за тази и 2,6 на сто за следващата година, сочат данните от огласената пролетна икономическа прогноза на Еврокомисията за 2024-та година. Низходящата тенденция на външните цени се очаква да ограничи инфлацията на цените на енергийните и неенергийните индустриални стоки, се казва в прогнозата...
От днес започва прием на документи за подпомагане застраховането на реколтата при лозарите . Интервенцията е с бюджет от 800 хил. лв., съобщи преди дни зам.-министърът на земеделието Деян Стратев. " Тази програма за застраховане на реколта има определен лимит. В момента се застраховат до 400 лв. насажденията ", посочи пред БНР Атанас Василев -..
Първите туристи у нас за летния сезон пристигнаха на 2 май и са от Великобритания. На 17 май ще се състои официално откриване на летния сезон в Несебър. Прогнозите са този сезон да бъде по-добър от миналогодишния. От ефира на БНР председателят на Асоциацията на агенциите за входящ туризъм Иван Грошев апелира към всички в туристическия бизнес..
Около 50 000 българи годишно биват покосени от инсулт. Това е близо 7 пъти над нормите за допустимост , възприети в световен мащаб, коментира пред БНР д-р Георги Георгиев, заместник-председател на Асоциацията за инсулт и афазия. Той оприличава ситуацията с инсултите у нас с черна кутия - система, в която виждаме какво се подава на входа,..
С концерти, изложби, спортни прояви, тържествен ритуал и връчване на почетно звание в Плевен посрещат 15 май – празника на града . Изборът на датата 15..
Възможни са нови предсрочни парламентарни избори през есента. Тази прогноза направи пред БНР политологът и университетски преподавател доц. Стойчо..
Процесът за удостоверяване гарантира сигурността на машините - всяка машина ще бъде инсталирана с един и същи софтуер. Това каза пред БНР Ангел..