Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще удържи ли човекът контрола върху изкуствения интелект?

| Анализ
Снимка: Pixabay

Всичко започна като протест на сценаристите в Холивуд. Машината работеше и плащанията бяха добри, докато стрийминг платформите не промениха бизнес модела, казаха сценаристите. Така, заради променените условия, сценаристите трудно можеха да си подсигурят дълги договори за прилично заплащане. Или постоянен доход при преизлъчване на материалите.  

Стачката на американските сценаристи обаче придоби малко по-различен нюанс, когато се включиха и холивудските актьори. Част от условията им бяха свързани с все по-дълбокото навлизане на изкуствения интелект, в резултат на което генерирането на образи и звук дори от починал актьор вече става по-лесно. А работещите сега актьори поискаха да имат думата, ако някой иска да ги генерира виртуално. С други думи, да разполагат с правата над самите себе си. Основателни ли са притеснения на режисьори и актьори за употребата на изкуствения интелект в киното?

Професор Отмар Хилигес, който посети България преди време, в Катедрата по компютърни науки в швейцарския Политехнически университет в Цюрих ръководи лабораторията за компютърно зрение. Лабораторията и сътрудниците му се занимават с обучение на изкуствения интелект (ИИ) да разбира как хората се движат в пространството и взаимодействат с физическия свят.  

"Лично моят интерес е мотивиран от застаряващото население. Робот, който живее с теб в къщата, наистина трябва да разбере всички подробности за ежедневието като какъв вид дрехи носите. Помислете за робот, който може да помогне възрастен човек да облече яке или да се облечете през нощта. Това наистина изисква разсъждение не само за това къде е човекът в пространството, но къде точно в пространството са крайниците му. Също и за облеклото, което да се облече. До този етап на разработка има още време. Определено звучи по-практично като приложение на нашия метод за компютърно зрение с елементи на изкуствен интелект. Но наистина тези системи за изкуствен интелект, които са най-близо до нас, са основната ми мотивация."  

В компютърното зрение това е голямо подполе и има много изследователски групи, припомня професор Отмар Хилигес и допълва, че проучванията за компютърното зрение в 3пространството тепърва се развиват. Сега ИИ се справя с двуизмерните фигури. Постепенно започва да разбира триизмерните и особено определените от професор Хилигес деформируеми обекти като животни и… хора.  

"Целта е да се използва възможно най-малко информация, за да може да създадем висококачествена 3D прогноза. По-малко скъпо е, но също така е по-лесно от гледна точка на практическите приложения, нали? Колкото по-малко усилия трябват за улавяне на данните, толкова по-вероятно е някой да се възползва от тези технологии. Ние сме мотивирани от различни сценарии за приложение в компютърното зрение. Компютърното зрение, включително самостоятелно шофиране, автомобили, роботика, но също и компютърна графика, добавена реалност, виртуална реалност. Построихме следващото поколение на параметрични човешки модели.

С прости думи това означава, че имате само няколко копчета, които можете завъртите, за да получите много висококачествено детайлно изобразяване на виртуален човек. Това е много активно изследване не само в моята лаборатория. Глобално има много изследователски групи, които работят по това, има и стартъпи. Мисля, че ще видим такива технологии, които да използваме може би във филмовата индустрия на първо място, но също в роботиката. Можете да представите актьор, който вече не е жив. Можете да използвате стари кадри от филми, за да пресъздадете много подробен модел на този актьор, и след това да "контролирате" този актьор, за да играе в нов филм. Може да е едно приложение. Това вече е възможно. Но сега в създаването на този "актьор" са свързани много усилия, много творци, 3D моделиране. Искаме да автоматизираме колкото е възможно повече този процес."  

 "Това е нещо като продължение на човека с дигитални средства", разсъждава проф. Отмар Хилигес от Катедрата по компютърни науки в швейцарския Политехнически университет в Цюрих.  

Писането на сценарии, помощ в продукцията, изборът на актьорите, работа по монтажа, създаването на музика. Изследователи от Университета в Единбург са успели да научат две невронни мрежи да създават трейлъри на филми.  

Има вече системи, които позволяват движението от видеото на човек да бъде наслагвано върху компютърно генериран образ. 20th Century Studios работи с Google, за да предсказва по-добре сегментирането на зрителите. Робин Райт и Том Ханкс ще бъдат "подмладени" благодарение на алгоритми за новия им филм "Тук". Марк Хамил е бил подмладен за сериала "Книгата на Боба Фет".  

А един от първите, който осъзна, че ИИ ще може да замени всеки, бе Джеймс Ърл Джоунс. Актьорът, с чийто глас говори Дарт Вейдър, се отказа от правата на гласа си. През септември миналата година 92-годишният актьор даде разрешение на Disney да използват изкуствен интелект и стари записи, за да пресъздадат неговия тембър. А друг герой на "Междузвездни войни" – командир Таркин, оживя с лицето на отдавна почиталия британски актьор Питър Кушинг. 

Като непопулярна сред обществото технология изкуственият интелект плаши, твърди Кристина Ескенази, която е част от Клъстер Изкуствен интелект България. Тя коментира не само страховете на американските актьори, че ИИ ще ги замести точно като актьори, но и това, че стачката за първи път сигнализира нещо важно – бързата замяна на хора с алгоритми, особено зад океана.  

Със старта на ChatGPT сме свидетели на огромно преобразуване на работната сила, стотици компании започнаха да предпочитат ИИ и то не само във филмовата индустрия, посочва Ескенази. Според нея закъсняващото законодателство, което да регулира изкуствения интелект, е едно от обясненията за поражданите страхове.

Според Кристина Ескенази искането на актьорите за защита от ИИ е част от по-големия процес на преговори за по-добри условия и заплащане. Но тя допълва, че и САЩ, и Европа, и целият свят се опитват да наваксат бързото развитие на технологията. 

Поглеждайки по-надълбоко, виждаме как платформи като ChatGPT 4 вече пишат доста добре цели сценарии. Сценаристи се оплакват, че буквално им дават да дописват и доразвиват цели сюжети, вече създадени от ИИ, дава пример Ексенази. По думите ѝ нито актьорите, нито сценаристите ще изчезнат, дори напротив – ще се появят нови професии.

Темата с етиката и ИИ не може да се дели, коментира Кристина Ескенази. Тя припомня, че най-напред притеснението би трябвало да касае въпроса с авторството.  

"Страховете на творците се базират на това, ако ИИ създаде включително картина на Рембранд, толкова добро копие, кой е авторът на този продукт? Тук идва разликата в различните държави – как те възприемат авторството. Някои твърдят, че може би е на програмиста, който създава алгоритъма и задава информацията, с която алгоритъмът да работи. Не е толкова просто. ЕС говори, че авторско право няма, когато няма човешка намеса. Засега това е един от спорните въпроси."

Знанието трябва да бъде споделяно – така може да се споделят и предимствата, и рисковете. И всички могат да участват в решаването им. Този акцент добавя към дебата за изкуствения интелект режисьорът Кристофър Нолан. Последния си филм за създателя на атомната бомба Нолан вижда като чудесен паралел как хората сега гледат на изкуствения интелект. 

"Изкуственият интелект е въпрос, с който сега се занимава Гилдията на сценаристите. Аз съм член на тази общност. Знаете ли, разговарял съм с много изследователи на изкуствения интелект. И самите те са в своя "Опенхаймер"-момент. Защото и те като него се питат: "Добре, ние сме на път да отприщим тази много мощна технология в света. И какво ще кажете за непредвидените последици? Какво правим по въпроса?". Но това, което намирам за окуражаващо относно използването на AI в сферата на изкуството, е, че те предоставят мощни инструменти. В крайна сметка нищо не може да замени човешкото творчество. И тези модели, и начинът, по който те обработват информацията – всички те се основават на човешкото творчество от миналото.

Изборът ми да не използвам компютърна графика за представяне на теста на атомната бомба беше наистина механичен, артистичен избор. Защото смятам, че колкото и компютърната графика да е невероятно сложна и гъвкава, доста невероятни неща са били правени с нея, тя като че ли представя един по-сигурен свят, какъвто например е светът на анимацията. И затова е трудно да почувствам тази заплаха. Особено за филм, чиято тоналност носи реалистична текстура. Смятам, че всеки инструмент, независимо дали е генериран от изкуствен интелект, от компютър или друго, всичко това е инструмент. Затова докато имаме доверие на хората, създаващи тези инструменти, филмовата среда ще продължи да се развива по вълнуващ начин."  

"Не смятам, че ще дойде времето, в което изкуственият интелект ще е на нивото на онази креативност и способност да размие границите между това, което е истинско, и това, което не е. Това не означава, че не е опасност или интересна идея, която си струва да бъде обмислена. Но ако погледнете областта на визуалните ефекти например, когато за първи път започнах да използвам визуални ефекти, всичко беше свързано със симулация. Всичко беше свързано с идеята, че чрез компютърна графика и техниката "рей трейсинг" можем перфектно да симулираме среда. В крайна сметка и това достигна своите възможности. И сега подходът е малко по-различен. Подхождам по-фотографски, използвайки сложността на света и способността ни да го улавяме с помощта на камери. И така виждаме области, където, въпреки че има теоретична възможност за безкрайно развитие, е достигната границата. Това е защото реалният свят по дефиниция е безкрайно сложен. Реалният свят няма ограничения. И така всяка цифрова симулация или технология, която го симулира, винаги попада на определено ограничение", посочва още режисьорът на "Опенхайемер" Кристофър Нолан за френския YouTube канал "Хюго Декрипт".  

Телевизията предизвика стачки, в момента са стрийминг платформите.

Човекът е в началото и в края на създаването или използването на изкуствения интелект, уверява и Кристина Ескенази от Клъстер Изкуствен интелект България.

"В края и в началото сме винаги ние, ние преценяваме каква информация му задаваме."

Според нея има цяло поколение, израснало без критично мислене, и в този смисъл платформи като ChatGPT "биха могли да нанесат малки корекции, защото бидейки етични, са използвали предимно проверени модели от университети, статии, книги, да не говорим за Библиотеката на Конгреса – това са милиони издания, включени в алгоритмите".

България има 4 суперкомпютъра, все още е шеста в света за всички времена по брой олимпийски медали по математика, информатика и информационни технологии. По 40 ученици всяка година се доказват в школите на Масачузетския технологичен институт и Българската академия на науките. Това според Кристина Ескенази е капиталът на страната ни в диалога за развитието на изкуствения интелект. Единственото, което трябва да се осигури, е достатъчното навлизане на цифровизацията у нас, защото по думите ѝ това е шансът ни да си възползваме от тази нова технология. 

"Инфраструктура имаме, хора имаме, разбиране за ИИ имаме. Машините няма как да спечелят. Винаги печеливши трябва да бъдат хората."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22

Как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство

В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..

публикувано на 02.03.25 в 12:48
Мира Цветкова

Мира Цветкова: Грънчарското колело потушава пожарите на пубертета

В рубриката "Горещо сърце" ще завъртим грънчарско колело заедно с една 17 годишна тийнейджърка , за да изваем радио портрет на един млад творец. Това е Мира Цветанова Цветкова от Враца . Тя е от Враца, но учи керамика в Троян. Срещаме я в родния й град, където чиракува при майстор - грънчар - Куман Жеков, и така доразвива на уменията..

публикувано на 02.03.25 в 11:30
Бойко Василев

Бойко Василев: Сръбските студенти бягат от политиката, но идеите им ще трябва да станат политика

Голямата причина за студентските протести в Сърбия е липсата на правова държава , падналата козирка на гарата в Нови Сад е само поводът. Те бягат от политиката, но рано или късно ще се изправят пред момента, в който техните идеи ще трябва да станат политика. Как ще се мине тази крачка никой не вижда. Това каза пред БНР журналистът от БНТ Бойко..

публикувано на 25.02.25 в 18:53
Замръзналият Дунав - 1940 година

През 1954 г. Дунав замръзва за 74 дни

През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг.   Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..

публикувано на 21.02.25 в 06:10