Матс Енгстрьом: Разширяването на БРИКС е силен политически сигнал. Кандидатстващите искат алтернативи

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Константин Мравов с Матс Енгстрьом

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В крайна сметка след годишната среща на икономическото обединение на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, покани да се присъединят към тях получиха 6 държави - Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет, Етиопия и Аржентина.

И докато срещата показа, че организацията може би не е геополитически блок, предвид големите спорове между самите страни-членки и липсата на обща позиция по големите теми на времето, каквато е войната в Украйна, БРИКС все пак се разширява.

Анализатори като Матс Енгстрьом от Европейския съвет за външна политика виждат в това сигнал, че Западът и Европа трябва да подобрят своите партньорства с Глобалния Юг.

Дали Москва и Пекин постигнаха геополитически и икономически успех на срещата на БРИКС в Южна Африка?

"От геополитическа гледна точка е несъмнен успех. Китай настоява за разширяването на БРИКС от известно време, за да увеличи собственото си влияние. Бразилия настояваше за включването на Аржентина в това разширение, но и осъзнава, че Русия и Китай, включително чрез противоречивата покана към страна като Иран, придобиват по-голяма тежест в организацията", казва Матс Енгстрьом пред БНР.

"По-трудно е да се отговори за икономическия ефект от разширяването. Русия е толкова изолирана, че всеки ход, който им позволява търговия и заобикаляне на западните санкции, е добър. За Китай, като най-голямата икономика в групата, е по-трудно да се прецени, тъй като страна като Аржентина има голям публичен дълг. Не е ясно дали за Пекин ще е от полза да помага на такава страна в рамките на бъдещото сътрудничество. От друга страна, чрез включването на Буенос Айрес, членки на БРИКС вече са двете най-големи икономики в Южна Америка. Увеличава се африканското присъствие чрез Етиопия и Египет, стъпва се на Персийския залив чрез западните съюзници Саудитска Арабия и ОАЕ, които под китайска егида все повече оставят на заден план десетилетното си противопоставяне с шиитския Иран."

• 6 държави са поканени да се присъединят към блока БРИКС

Каква ще е ролята на новите членки и преструктурира ли БРИКС архитектурата на международните отношения?

"За БРИКС изглежда трудно да взима формални общи решения. Виждаме, че организацията не може да разреши двустранните конфликти на основните си членки Китай и Индия, например. Не бива да се очаква и от разширения БРИКС да взима решения по международни проблеми. За част от страните, като Аржентина, Южна Африка и Бразилия, участието е хазартно. Те не искат да са изцяло зависими от Запада, но също така не искат да са изцяло зависими от Китай. Те целят само позитиви от която и да е партньорска група, в която влязат. Интересно е да се отбележи, че много хора смятаха Индонезия за една от новите държави-членки на БРИКС. Индонезийските власти обаче подходиха по-внимателно. Някои смятат, че причината е ключовата роля на страната в обединението на страните от Югоизточна Азия - АСЕАН. Но те също така не искат да са част от организация, дотолкова доминирана от Китай. Разширяването на БРИКС е силен политически сигнал, но не мисля, че групата ще постига много значими формални решения."

• Григор Сарийски: Има огромен интерес към влизане в БРИКС, но тази организация не е структурирана

Бразилският президент Лула да Силва на срещата на БРИКС в Йоханесбург, 22-24 август 2023 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

В такъв случай вероятно не очаквате и тя да конкурира доминираните от Запада формати Г-7 и Г-20, както и Международния валутен фонд и Световната банка като източници на заеми и финансиране за развиващи се страни?

"Новата банка за развитие, свързана с БРИКС, може да увеличи значението си. Към момента отпусканите от нея средства са много по-малки от заемите, които Китай сам отпуска на други държави по двустранни споразумения. Ако Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства се включат в нейното финансиране, тя може да се превърне в по-голяма алтернатива на Международния валутен фонд. Видяхме обаче коментари от Рияд, че не са уточнили условията на своето членство в БРИКС, така че всичко това може би е въпрос на продължаващи преговори."

• Стоян Панчев: Почти невъзможно е да се стигне до обща валута на страните от БРИКС

Възможно е в променена обстановка БРИКС да започне да достига и до повече формални общи решения. Но и при по-малка реална тежест, вестник "Гардиън" нарече десетките молби за присъединяване към организацията, от които бяха уважени само 6, "знак за глобално безредие". Каква е ролята на организацията в голямото противопоставяне между САЩ и Запада от една страна, и Русия и Китай от друга?

"Смятам, че много от кандидатствалите страни искат алтернативи. Недоволни са от начина на работа на Международния валутен фонд и Световната банка и от доминацията на богатите западни страни в световната икономика. Важно е също, че в БРИКС ще се развиват и партньорствата със страни, които нямат статут на членове. Всичко зависи и от начина, по който богатите страни, включително в Европа, ще реагират. Те могат да създадат свои алтернативи. Споменахме Индонезия, която сега цели членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В крайна сметка е възможно да не се стига до остри противопоставяния между условията на членство в БРИКС и други съществуващи формати."

• Китай ще настоява БРИКС да се превърне в пълномащабен съперник на Г-7

Новините и анализите около срещата на БРИКС съвпаднаха и с тези за превратите в Африка и възможните промени в геополитическата ориентация на развиващи се страни. В момента често се припомнят изследвания, според които ползите за Запада от ресурсите и евтиния труд на т.нар. Глобален Юг многократно надхвърлят размера на предоставената насреща икономическа помощ. Богати на ресурси страни и региони тънат в бедност и се оказват лишени от средствата за собственото си развитие. Някои наричат това статукво съвременен колониализъм, но дори да има по-умерени термини, не е ли тази несправедливост основната причина развиващия се свят да се обръща към Русия и Китай?

"Най-общо казано да, но има различни изчисления. От една страна приходите от добив на природни ресурси в Африка изтичат извън континента и не служат за развитието му, което обосновава такива критики към съществуващия ред, но държавите носят и собствена отговорност предвид корумпираните елити. Китай обаче може и да не е нещо по-добро, а видяхме и как Русия започна да използва зърнения износ за геополитически цели, което предизвика критики и от африкански страни. За развиващия се свят не е промяна да стане зависим от китайски компании, които извличат ценни руди и не инвестират в местното развитие. За мен е интересна заявката на Бразилия по време на срещата на БРИКС. Там президентът Лула припомни своите условия за подпомагане, т.нар. партньорство "Юг-Юг", при което получаващите помощ страни имат повече права, отколкото в китайските програми."

В свой анализ по темата цитирате южноафриканския президент, който казва "Искаме да изнасяме завършени продукти, а не камъни и пясък". Вие не смятате, че Китай и Русия предлагат различно бъдеще?

"Китай цели имидж, че предлага точно това и в някои случаи наистина подпомага местното развитие. Но зависи и от африканските страни да имат по-големи изисквания към инвеститорите, независимо дали китайски, западни, руски, турски или други. Замбия, например, успява да балансира между различните сили, постигайки собствено развитие. Моят аргумент е, че Европа трябва да предложи повече на Глобалния Юг под формата на иновации, сътрудничество, развиване на умения, инвестиции в инфраструктура. Китай не чака и предлага повече. В крайна сметка може да се окаже, че неговото партньорство не е било от полза за страните в Африка и Латинска Америка, но те търсят алтернативи. И затова според мен докато сега Европейският съюз обсъжда и размера на средствата за програмите за развитие, разширяването на БРИКС е сигнал, че ние трябва да направим повече. Организацията еволюира чрез новите си членове и желаещите да са й партньори. Дори да не е през стриктни общи решения, тя ще е екосистема от различни сътрудничества и позиции. Влиянието ѝ върху развиващите се страни се увеличава. Европа трябва да подобри офертата си към тях, а начинът на работа на Международния валутен фонд и Световната банка трябва да се реформира."