Митове за преквалификацията - защо у нас има съпротива?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Тема на Наталия Ганчовска

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Около 1/3 от посещаващите центровете за професионално обучение искат да започнат собствен бизнес, казва Люба Кръстева, главен експерт в Националната агенция за професионално образование и обучение.

Мотивацията на хората в активна възраст да се преквалифицират допълнително, за да запазят работното си място, не е достатъчна, отчитат експертите.

"Ако не се преквалифицираме, има риск да изпаднем далеч назад, в групата на трайно безработните", предупреждава Цветан Спасов, ръководител на ОП "Развитие на човешките ресурси" в Министерството на труда и социалната политика.

Заделен е огромен ресурс за обучение в дигитални умения, за да се навакса изоставане, което води до лек ръст на безработицата, изтъква той и дава пример - една група от 150 000 души с ниска квалификация трудно си намират работа и имат дълга история на регистрация в бюрата по труда.

Националната кампания "Време за ъпдейт" през лятото е показала, че технологиите вече са навлезли в производствените ни предприятия. Дървопреработващите предприятия вече не търсят дърводелци, а програмисти. Във фабриките за захарни изделия пък само допреди 4-5 години е било необходимо да работят 16 души на 2 смени, за да сгънат около 2 000 кутии за бонбони, сега една жена за 8 часа сгъва 24 000 кутии.

Вече не сме в годините на класическите професии, които работим цял живот, посочва още Цветан Спасов. По думите му докато българинът не разбере, че трябва да е гъвкав, каквото и да направи администрацията, трудно може да промени статистиката, която не е положителна в настоящия момент.

Нещата не са чак толкова черни, колкото изглеждат според статистиката. Центровете за професионално обучение вече са доста популярни както сред работодателите, така и сред НПО, смята Антоанета Кацарова, директор на "Професионално обучение" в Българската стопанска камара. Според нея пред българските работници и служители има достатъчно възможности за развиване на уменията.

Кацарова е категорична, че с навлизането на роботизация в производството ще намалее непривлекателният труд, а преквалифицирайки се, хората ще запазят възможността си да работят, обслужвайки машини от ново поколение.

"Това, което ще се промени, е хората да станат по-висококвалифицирани, а не безработни. Тези роботи се създават от хора, хора ги обслужват, хора контролират тези процеси."

"Трябва да се преодолее една психологическа бариера в цялото население – оказва се, че колкото е по-квалифициран човек, толкова повече се квалифицира. Тези, които не са квалифицирани, нямат желание. В по-възрастното поколение битува представата – аз съм учил, завършил съм, това ще си работя цял живот.  Оттам идва донякъде и съпротивата да се надгражда квалификация, да се добива нова. При по-младото поколение този подход е силно променен", подчертава Кацарова.

Хората, особено тези с по-ниско образование, в селата, по-възрастните все още не вярват, че обучението и образованието ги правят по-конкурентноспособни на пазара на труда, коментира Зорница Славова от Института за пазарна икономика.

По националния план за действие по заетостта е предвидено обучение в дигитални умения на половин милион души - най-мащабното обучение в историята, отбелязва тя.

Все още има огромен недостиг на подходящи кадри. Това е основен фактор за работодателите да не разширяват дейността си. Те трябва да ги обучат, тоест образованието не дава необходимите умения, за да може човек директно да бъде нает, допълва Славова.

"Работодателят трябва да го дообразова и обучи."