Защо ЕС е толкова безсилен по отношение на сблъсъка Израел - "Хамас"?

Трябваше да се случи зловещото нападение на главорезите от "Хамас", за да видим мощна дипломатическа совалка в Близкия изток - външните министри на повечето страни членки на ЕС, някои правителствени ръководители и вероятно сериозно количество техни съветници сноват между Израел, Египет, Ливан, Йордания и много други държави в региона, и неспирно водят преговори в опит да смирят страните в пламналия отново израелско-палестинки конфликт.

Днес в Кайро трябва да се състои среща за мир в Близкия изток с участието на първите дипломати на Германия и Франция, Аналена Бербок и Катрин Колона. Не се изключва възможността френският президент Еманюел Макрон също да участва в срещата за мир в Кайро, след като по-рано там и в Тел Авив беше германският канцлер Олаф Шолц.

Преди да се случи всичко това обаче от Европа дойдоха разнопосочни послания. Първо за спиране на европейската помощ за палестинците, след това, че ще бъде преразгледана, а накрая - че ще бъде утроена. Как стои ЕС на сцената на поредния геополитически сблъсък? 

Реакцията на политици, общественици и журналисти, след като Европейската комисия обяви, че увеличава хуманитарната помощ за ивицата Газа, чудесно илюстрира разногласието на Стария континент. Едните роптаят: "Пари за главорезите от 7-ми октомври", другите приветстват "Емпатията, която надделя". Така беше и веднага след 7-ми октомври", спомня си Хелга Шмид, кореспондент на радио ВДР в Брюксел:

"Ако погледнем хронологично, първата реакция от Брюксел беше на върховния представител за външната политика Жозеп Борел, който каза, че Израел има право да се защити, но веднага последва условието да не използва прекомерна сила. Тази - бих я нарекла - пропалестинска позиция се подкрепя от страни като Белгия и Ирландия например, докато на твърда произраелска позиция е Германия, а също и Австрия. Това може би не бива да ни изненадва, защото така разделени между Израел и палестинците са и редица европейски общества".

Бен Хамерт, бивш кореспондент на АРД в Тел Авив, обяснява как гледат в Израел на разнопосочните послания от Европа:

"Естествено, Израел следи внимателно какво казва ЕС, защото Израел е тясно свързан с Европа - исторически, географски и икономически. Но там не си правят илюзии, че Европа е единодушна. Каза го и самият Нетаняху, при това със задоволство".

Но подчертава:

"Израел не придава обаче много голямо значение на ЕС. За разлика от Съединените щати, които са традиционният най-верен съюзник на Израел.  При палестинците е по-различно - не на последно място, защото Европа им дава много пари. Пък и чуха добре, какво каза Борел".

Как изглежда ЕС отстрани? Първо еврокомисарят Оливер Вархей обяви, че Брюксел спира плащанията към палестинците, след това се оказа, че не се е координирал с комисията, а накрая се разбра, че Европа не само ще продължи да дава пари, а че и значително ще ги увеличи. 

"Няма какво да се лъжем - не изглежда добре. Което ме изненада, защото въпреки всички различни мнения по близкоизточния конфликт, който е стар и сега просто ескалира, основното послание след договорите от Осло винаги е било, че поддържаме решението за две държави. През всичките тези години европейците всъщност подпомагаха финансово изграждането на държавните институции и инфраструктурата на бъдещата палестинска държава. Това е палестинската автономия. Толкова много пари бяха инвестирани, че може да се каже, че без европейското финансиране нямаше да има палестинска автономия", посочи Хелга Шмит. 

"Много е трудно да съм безпристрастен, защото нападението на "Хамас" беше цивилизационен обрат в този конфликт. Затова не мога да съм категоричен както за европейската помощ за палестинците, така и за решението за две държави, за реципрочността на израелския отговор и за спазването на международното право. Всичко това трябва да го обсъждаме през призмата на шока от случилото се. Въпреки това мисля, че погледнато трезво помощта за палестинците трябва да продължи, защото тя включва и хуманитарна помощ. Става дума за спасяването на живота на палестинските цивилни в Ивицата Газа. Парите за автономията може и да са силно оспорвани сега, но ако искаме да държим "Хамас" далеч от палестинската автономия на Западния бряг, тези пари са нужни. ЕС трябва да има с кого да говори сред палестинците и този партньор е палестинската автономия", каза Бен Хамерт.  

Основният аргумент, който очевидно е надделял за решението помощта за палестинците да не бъде спряна, е, че в противен случай ще ги настрои срещу Европа", обяснява Хелга Шмит, но въпреки това остава критична към Брюксел:

"Европейците трябваше отдавна да проследят дали се изпълняват собствените им условия за отпускане на помощите и едно от тях е провеждането на свободни и честни избори. Избори не е имало от дузина години! Това вероятно успокоява Израел, защото ако имаше избори, сигурно значително по-радикалната в сравнение с "Фатах" групировка "Хамас" щеше да управлява не само в Газа, но и на Западния бряг. Но така или иначе, това не отменя задължението на ЕС да спазва собствените си условия и да внимава на кого изпраща финансовата си помощ. Нека дам един пример - подпомагане на образованието. Всеки би казал да, образованието на децата е важно, те трябва да ходят на училище и да видят, че има и други неща освен война, омраза и терор. Но когато отгърнете учебниците, по които се преподава в училищата, и видите че те са пълни с омраза към евреите, не може да не се запитате дали не вадим очи вместо да изпишем вежди". 

Големият въпрос сега е как може ЕС да повлияе на събитията след тревожно нарасналото напрежение, което преживяваме в момента? Брюксел дава заявки, че иска да бъде ключов играч в регулирането на конфликта, питам се каква ще е тази роля?

"През последните години ЕС повярва в илюзията за двете държави. За мен това е илюзия. Мисля че всички виждаха още преди терористичното нападение от 7-ми октомври, че нещата не вървят към изпълнение на формулата за две държави. Израелската заселническа политика ставаше все по-настъпателна, палестинците ставаха все по-разделени - географски и политически, разкъсани между Газа и Западния бряг, между "Фатах" и "Хамас". А палестинската автономия в Рамала играеше тази илюзорна игра, защото знаеше, че ако се противопостави на формулата за две държави, европейските пари ще секнат. Трябва да ни е ясно, че формулите и форматите, които използвахме досега, просто се провалиха. Мирният процес от Осло умря. Последните мирни преговори се състояха преди години. Кога за последно сте виждали американски президент да накара израелски и палестински лидери да си подадат ръка, макар и за протоколни снимки? Последната такава прочута снимка е от преди 30 години в розовата градина на Белия дом с Бил Клинтън, Ясер Арафат и Ицхак Рабин. Това е минало. Безвъзвратно. След цивилизационния разлом, на който станахме свидетели на 7-ми октомври, ЕС има историческата задача да намери начин да посредничи. Но без да говори с един глас нещата няма как да станат", казва Бен Хамерт. 

А Хелга Шмит припомня предупрежденията, които отправиха редица европейски лидери към "Хизбула" в Ливан и към режима в Иран да останат настрана от разгорещилия се конфликт.

"Първата задача на ЕС е да повлияе на съседните държави да не влязат в този конфликт. И именно тук виждам дори предимство на обикновено разделения ЕС, който често говори на 27 различни езици, и ние го критикуваме за това. Онези държави от Евросъюза, които имат по-стабилни връзки например с Иран, с Ливан и шиитската организация "Хизбула" или със Сирия, могат в случая да помогнат.

Наистина мисля, че в тази посока ЕС може да помогне, да води разговори, за които ние, разбира се, няма да научим веднага, и така трябва да бъде. Никой не би искал да се види в медиите как преговаря с Асад или с друг терористичен режим, но преговори трябва да има. В противен случай напрежението ще продължава да расте".

По-конкретен е Бен Хамерт:

"Можем да упражним натиск върху Катар, или върху Турция - и в двете държави в момента напълно необезпокоявани живеят лидери на терористичната организация "Хамас". Нещо повече - те не спират да коментират събитията от там, а вероятно дори и да ги управляват, да дърпат конците. Може би има възможност тези лидери на "Хамас" да бъдат разменени срещу заложниците. Надявам се, че в момента се водят точно тези преговори".