Поредна вечер на протест пред оградите на Паметника на съветската армия в София. Политически. Събрал хора, които слушат речите на фона на полиция като за футболно дерби. Силвия и приятелят ѝ Николай снимат с мобилни телефони събралите се хора, за спомен. Младежите, родили около началото на този век, реагират инстинктивно – множество + речи + полиция = пост в социалните мрежи, но извън тази формула Силвия и Николай са объркани.
"Голям проблем е разделението, което се получава заради тази тема и не само. Няма никакво единство. Из цяла България."
Силвия откроява три водещи мнения по темата с паметника. Неутралното гласи, че трябва да се запази, защото това е "паметник, а не бъдещник". Второто посочва, че "трябва напълно да се затрие, тъй като в момента подкрепата не е в тази посока". А трети казват, че "подкрепата трябва да е в тази посока".
Николай е съгласен, че "не е необходимо това, което ще се случва в бъдеще, да се свързва със самото съществуване на паметника – няма нужда да се събаря, той е обвързан с миналото, не трябва да му придаваме отношение към бъдещето".
Според Силвия сме в преломен момент, в който трябва да се вземе страна, но има "много голяма обремененост на по-старото поколение за принадлежността към Русия". Тя изразява разбиране защо хора са против премахването на паметника.
Двайсет и няколко годишните Силвия и Николай израснали във времена без прегради за пътуване, учене и реализация в Европа и по света, без обременености за миналото и прехода.
"Една ограда, втора, трета. Те се страхуват", казва 80 и няколко годишната Валентина, която със съпруга си Венцислав брои загражденията около Паметника на съветската армия. Поставят два карамфила на металната рамка, в добавка към вече оставени цветя. В знак на почит, казва възрастната двойка. Но и Валентина, и Венцислав не крият недоумението си.
"Посяга се на историята, на желанието на хората да имат мнение", смята Венцислав. Според него ПСА не е толкова важен като исторически елемент, колкото като част от града, изграден е от български авторитети, но сега има разрив в държавата и хората се ненавиждат на политическа основа.
"Защо трябва да се руши нещо", пита се възрастният мъж. "Във Виена защо не го рушат същия паметник? Австрийците са повече дясно настроени от нас. Като държава, като история. Паметникът е уважение, чест към едни хора, които са направили нещо."
През 2012-а година в центъра на Киев нямаше майдан, а в Крим нямаше руснаци. Но през 2012-та година в центъра на Киев имаше паметник на Ленин - червеникав, в цял ръст, поставен на черен мраморен постамент. Като човек, дошъл на гости от Европа, присъствието на този паметник доста ме озадачи. Украйна към онзи момент беше поискала да бъде част от Запада. Някъде между майдана в Украйна от зимата на 2013-а и анексирането на Крим от Русия през март 2014-а, паметникът на Ленин бил съборен. Студентите сложили примката на врата му и го дръпнали от черния мраморен постамент в знак на протест срещу диктаторското управление в страната. В Стара Загора, преди малко над 30 години, друг един Ленин също бил махнат. Ленин дълго стоял на входа на Аязмото, парк за отдих на поколения старозагорци. Но създаден от друг – митрополит Методи Кусев. Затова, като махнали Ленин в началото на демокрацията, старозагорци решили да върнат почитта към делото на дядо Методи Кусев и сменили Ленин-а с паметник на старозагорския митрополит.
Властите в София обясняват - Паметникът на съветската армия ще бъде реставриран и изпратен в музей, може и в Димитровград, където всъщност отишъл Ленин-ът от старозагорския парк Аязмото. Ленин-ът от Киев не е имал късмета на този от Стара Загора. Него го строшили и го сменили го с тоалетна. Друг паметник в Киев трансформирали в Дарт Вейдър - злодея от "Междузвездни войни". Каква ще е съдбата на Паметника на съветската армия? При тази смяна на поколенията, зависи само от тях.
Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..
В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..
Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца". Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна. Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..
На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги. В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..
"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
След "улгартрансгаз" и договора с турската копания "Боташ", разследването в хотели в български ски курорти за предполагаема измама с европейски..
В еврозоната България може да влезе на 1 януари 2026 г. или началото на 2027 г. Средата на годината никога не е ставало и никога няма да стане, защото..
Проблемът е толкова голям, че АПИ нямат правилен ход . Такова мнение изрази пред БНР а рх. Иван Шишков, бивш регионален министър, след като темата за..