Сръбската прогресивна партия, партията на президента Александър Вучич, категорично спечели изборите на 17-ти декември и ще управлява сама. Пищни тържества организираха управляващите и отпразнуваха тоталното заглушаване на опозицията, почти пълното завладяване на медиите, логистичните способности на партията да докара избиратели от Република Сръбска в Босна и Херцеговина до урните в Белград, за да си подсигури властта в столицата, както и административния потенциал да манипулира избирателните и списъци.
Сръбската опозиция около движението "Сърбия срещу насилието", родено след масовите убийства през пролетта, на практика нямаше никакъв шанс на тези избори. И така с демократични средства в Сърбия беше циментирана автокрацията. Или може би не? Протестите там не стихват. Ако се вгледате в лицата на демонстрантите ще видите, че сърбите не искат повече да мълчат. Особено младите. Но в лицата им се чете и разочарование от Запада - засега само наблюдателите от ОССЕ определиха сръбските избори като опорочени. Брюксел и Вашингтон продължават да пипат с кадифени ръкавици, приемайки Вучич за гарант за сигурността и стабилността в региона. А на медийната критика на Запад президентът отговори кратко и ясно: "Не ме интересува кой отвън иска различно правителство и опозиция в Сърбия". А Москва му подшушна, че Западът се опитва да му организира "сръбски Майдан".
"Протестите след опорочените избори ще продължат, но ако международната общност не окаже натиск, нови избори няма да има и това ще е последният гърч на парламентарната демокрация в Сърбия". Прогнозата е на Александра Томанич, изпълнителен директор на Европейския фонд за Балканите в Белград.
Ще се съгласят ли управляващите на нови избори?
Това ще зависи до голяма степен от международната общност, защото президентът на Сърбия вече заяви, че изборите са били едни от най-добрите, почтените и какви ли не още суперлативи. Така че без международен натиск и без ясно послание, че резултатът от вота няма да бъде признат, не вярвам, че може да се стигне до повтаряне на изборите.
А какво ще стане с протестите?
Протестите продължават, опозицията вече го обяви. Както и студентите, и инициативата "Проглас". Това обаче ще стане след Рождество, което тук е на седми януари.
Как бихте определили опозицията? Дали "Сърбия срещу насилието" е наистина единна? И силна?
"Сърбия срещу насилието" е една доста пъстра коалиция. Тя обаче има категорични проевропейски позиции. Коалицията беше създадена броени месеци преди изборите и искаше да се възползва от най-големите протести против управляващите, на които Сърбия стана свидетел за последните 20-ина години. Причината бяха две масови убийства през месец май и тъкмо така бяха наречени протестите тогава - "Сърбия срещу насилието". Това име прие и коалицията. Така че тази коалиция е нова, разнородна и със сигурност е обект на голям натиск. Няма особена подкрепа от международната общност.
Знаете ли, ние в Сърбия, през последните две десетилетия все се питаме - каква е опозицията. Тя обаче е това, което е. Нямаме друга. И трябва да работим с нея. Лично аз проявявам разбиране към опозицията, защото е необходима много смелост, за да се занимаваш открито с политика в днешна Сърбия.
Казахте, че е необходима подкрепа отвън, за да се смени управлението. Изглежда обаче, че Вашингтон и Брюксел подкрепят президента Александър Вучич с надеждата той да признае Косово. Може ли Сърбия сама да се пребори за демокрация?
Първо да кажа, че е погрешно да се гледа на международната общност като на едно хомогенно монолитно цяло. Тя се състои от различни актьори, има различни нива, различни схващания и оттам - различни интереси. Като кажем Брюксел, това значи европейските институции. Тази година ще има европейски избори - нов парламент и нова Европейска комисия. Така че институциите сега са в края на мандата си и съответно - доста слаби. Впрочем те от доста дълго време подкрепят президентската Сръбска прогресивна партия и нейните действащи лица, очаквайки да се стигне до компромис - т.е. Сърбия да признае Косово. Това продължава от 10 години без никакъв успех, а междувременно демокрацията в Сърбия беше съсипана. Съсипани бяха институциите и медиите.
Така че цената, която Сърбия и нейните граждани плащат, вече е прекалено скъпа. И въпросът е - какво още трябва да се случи, за да се разбере, че очакванията на международната общност няма да се сбъднат? Че не си е струвало да се жертва демокрацията, която тъкмо беше започнала да се развива, за нещо, което няма да стане.
В Белград Вучич вероятно би изгубил изборите без докараните гласоподаватели от Босна и Херцеговина. В Сърбия като цяло обаче дали той нямаше да победи, дори и ако изборите бяха честни?
Какво означава "честни избори"? Преди всичко хората да могат да научават истинските неща, а не само да бъдат облъчвани от държавната пропаганда. Затова би трябвало да се започне от освобождаването на медиите. За да могат да се чуват и други мнения, и други позиции. Така ще се преодолее машинарията на една партия, която е може би най-голямата в Европа - Сръбската прогресивна партия на Вучич има над 700 хиляди членове. Това е една десета от населението.Тя отдавна не е партия, а агенция по заетостта, агенция за решаване на житейските проблеми.
Доста сме далеч от честните избори. Да не говорим за докарването на избиратели от други държави и градове. Първо трябва това да се разнищи, пък след това да говорим кой каква подкрепа има сред гласоподавателите.
Какво ще се случи през следващите месеци?
Кризата на демокрацията и парламентаризма беше интернационализирана тук, в Сърбия, през 2019-а година, когато за първи път пристигна делегация от Европейския парламент, за да посредничи между управляващите партии и опозицията за условията за избори. Оттогава досега обаче няма кой знае какъв резултат. Просто трябва да гледаме фактите. Засега има някои индикации от Германия - изказвания на депутати от Бундестага и изявления от външното им министерство - че провелите се избори в Сърбия не са достойни за страна-кандидатка за членство в Европейския съюз.
Моментът за промяна обаче е лош - наближаването на юни фокусът в Европа ще се премества върху европейските избори. Така че ако те не направят нещо конкретно сега - през януари и февруари - боя се, че това ще бъде последният гърч на парламентарната демокрация в Сърбия.
Снимки: ЕПА/БГНЕС
Задържани са двама 18-годишни младежи, които са проявили агресия в Центъра за спешна помощ в Перник. Младежите са счупили стъкло на врата в отделението и отправяли закани към персонала. Недоволството си обяснили с бездействие от страна на медиците, които трябвало да окажат спешна помощ на техен приятел на 16 години. По случая е..
Полицейска патрулка се удари в желязна ограда на железопътна светофарна уредба в Монтана. Инцидентът е станал тази нощ малко след 3:00 часа. Има нанесени щети. Униформените в колата не са пострадали Полицията в Монтана изяснява причината за пътнотранспортно произшествие със служебен автомобил на местното Районно управление. При инцидента колата е..
По темата "Кризи" сме като скачени съдове с Европейския съюз . Това каза пред БНР дипломатът и бивш вицепремиер Меглена Плугчиева, бивш съветник на служебния премиер Димитър Главчев. "Националните теми (в предизборната кампания - б.р.) са толкова много и толкова тежки, че изместват фокуса на внимание от европейските теми, които също не са за..
241 деца са извършили различни престъпления през миналата година в област Велико Търново. Сред най-разпространените са кражбите, сочат данните на Териториалното статистическо бюро. 51-о от децата са крали от магазини, 22 са извършили джебчийски кражби, а 5 деца са участвали в кражби с взлом. 47 са децата, участвали в престъпления с наркотици...
От днес в Германия започнаха общонационални стачки в строителния бранш и в "Дойче Телеком". Според говорителя на профсъюза стачките в строителния бранш ще започнат първоначално в Долна Саксония. Във вторник са планирани стачки в цяла Германия. До стачка в строителната индустрия се достигна, след като преговорите за колективни трудови..
Съветът на ЕС прие официално промени в Общата селскостопанска политика, с които се въвеждат по-опростени процедури, намалява се административната тежест и се дава възможност за повече гъвкавост при спазването на някои изисквания, свързани с околната среща. Промените отговарят на исканията на фермерите и са свързани с техните протести в различни..
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че ако западните страни искат да решат украинската криза на бойното поле, Москва е готова за това. "Това е тяхно право, ако искат на бойното поле - да бъде на бойното поле", каза Сергей Лавров в хода на обсъждането в Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) на преназначаването му като..
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена,..
Отдавна направихме извода, че България се прощава с целта си да влезе в еврозоната през 2025 г. Това каза пред БНР Любомир Дацов, член на..