Емил Георгиев: Темата за двойното гражданство е с много висок политически заряд

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Людмила Железова с Емил Георгиев в предаването ''Нещо повече''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Темата за двойното гражданство на депутати и министри е с много висок политически заряд. 

Това каза пред БНР адвокат Емил Георгиев от Инициативата "Правосъдие за всеки" (ИПВ) във връзка със сезирането на Конституционния съд от президента Румен Радев за промените в основния закон, които бяха приети от парламента на 20 декември. 

"Тази тема беше наложена в дневния ред от обстоятелството, че България е сред малкото страни, които през последните години са напуснати от много, много граждани. Големият въпрос, който се задава, е дали получилите двойно гражданство да могат да участват активно в българския политически живот, както и да имат пасивно избирателно право, т.е. да могат да бъдат избирани за депутати и министри. ... Обичайният аргумент, който се дава, че при двойните граждани не е налице необходимата лоялност към едната от двете държави, не издържа. Това може да се каже за отделен човек, но не общо за всички, които имат повече от едно гражданство. Ако поставената цел е да бъдат привличани повече български граждани за участие в политическия живот, смятам, че е легитимна. А има и изисквана уседналост от 18 месеца". 

Адвокатът подчерта, че искането на президента до Конституционния съд е добре мотивирано и много обхватно - в шест направления.

• Президентът сезира КС за промените в основния закон

• Крум Зарков: Промените в Конституцията размиват отговорността за служебните кабинети

• Доц. Наталия Киселова: Поне до средата на годината промените в Конституцията ще действат

Георгиев изтъкна, че Румен Радев е атакувал и самата процедура, по която процедурата е изменена:

"Ако КС приеме, че процедурата не съответства на Конституцията, тогава всичко отива на кино".

Измененията на Конституцията изискват много високи мнозинства, направена е така, че да са трудни, обясни адвокат Георгиев и уточни:

"Изисква се 3/4 мнозинство, т.е. поне 180 депутати. От друга страна обаче, Конституцията си дава сметка, че такива мнозинства може и да не могат да бъдат събирани всеки път, затова е дадена стъпка - поне с 2/3, но тогава, следващото гласуване трябва да се случи в период между 2 и 5 месеца. Тук се задава въпросът за кои гласувания важат тези от 2 до 5 месеца". 

Според адвоката е добре темата за регулаторите да намери своето конституционно разрешение:

"Да има основни процедури за избор, включително и мнозинствата, с които да бъдат избирани членовете, което да влезе в основния закон".

• Никола Минчев: Попълването на регулаторите е труден процес. Няма да ги "парцелираме"

• БОЕЦ иска от ДАНС да провери дали ДПС готви манипулации при парламентарен вот и евроизбори

"Служебните кабинети са най-очакваната част от конституционните изменения, срещу която се очакваше президентът Радев да се противопостави, тъй като това е пряка намеса в негови досегашни правомощия, които бяха еднолични. ... Разрешаването на това (в Конституцията) минава през намаляването на президентските правомощия и обвързването му с правомощия на друг конституционно установен орган - Народното събрание", коментира още Емил Георгиев.

Той беше категоричен, че Румен Радев е трябвало да представи своите предложения за промени в Конституцията, за които още от първия си мандат твърди, че са подготвени.

 "С това, че Радев не внася своите предложения в този парламент, като твърди, че му няма доверие, той дава и пряка оценка на българските граждани, които са гласували за това Народно събрание. Т.е. казва, че няма да се съобразява с избирателската воля на гражданите. Това не е подобаващо за един държавен глава".

Интервюто на Людмила Железова с Емил Георгиев в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.