На срещата на външните министри на Европейския съюз в началото на седмицата беше представена пътна карта за мир между Израел и палестинците, включваща създаване на палестинска държава. На форума в Брюксел присъстваха първите дипломати на Израел и на Палестина, както и представители на Саудитска Арабия, Египет и Йордания. Тази пътна карта би трябвало да бъде подплатена с единна позиция, но страните членки на Европейския съюз са отчетливо разединени по въпроса, отбелязва Джеймс Моран – старши сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел:
В Брюксел израелският външен министър демонстративно отказа да обсъжда европейските призиви и вместо това направи презентация от видеоклипове за бъдещи инфраструктурни проекти, като изкуствен остров край Газа и железопътна линия, свързваща Близкия изток с Индия. Дали това не е намек Европейският съюз да не застрашава съвместни инфраструктурни и енергийни проекти?
"По Европейската политика за съседство има много действащи инициативи и проекти, особено в енергийния сектор. Европейската инвестиционна банка и частни инвеститори се ангажират и в Тунис, Египет, Йордания и в други страни от региона. Износът на природен газ от Египет за Европа расте забележително през последната година. Не мисля, че случващото се в Газа оказва значително влияние върху това. Пълномащабна регионална война би била вече нещо друго."
И мнението на Джулиън Барнс-Дейси - директор на близкоизточната програма в Европейския съвет за външна политика:
"Голямата и непосредствена тревога в икономически план е блокадата в Червено море и потенциалния й ефект върху цените на суровините и продуктите и съответно върху инфлацията. Очевиден е рискът разрастващата се нестабилност заради войната в Газа и опасността от избухване на регионален конфликт да доведе до скок на енергийните цени. Изводът е, че докато има война в Близкия изток европейските икономически интереси ще страдат. Въпросът е дали Европа ще се заеме сериозно с преодоляване на първопричината за кризата и за предотвратяване на ескалация. Към момента не изглежда да прави кой знае какво."
Има ли Европейският съюз средства за натиск, които може да използва и всъщност - използва ли ги?
"Европа е маргинализирана по отношение на случващото се в Израел и в Газа. Никой в региона не я възприема като сериозен играч. Когато си правят сметките за бъдещето там, Европа не влиза в тях. Тя има потенциал да разгърне политическа тежест - чрез икономическата си помощ за палестинската власт и икономическите си връзки с Израел. Но заради разделението в редиците си Съюзът не успява да го направи. Няма единно виждане какво иска да се случи в региона. Говори вяло за мирно решение на основата на "две държави за двата народа", но всъщност не е готова да се посвети напълно на усилията за вземането на трудните решения, необходими това да се случи. Така че в момента Европа е много слаб играч, не слага кой знае какво на масата и няма единство, за да тласка процеса напред", казва директорът на близкоизточната програма в Европейския съвет за външна политика Джулиън Барнс-Дейси. А дали Русия и Китай печелят от подхода на Европа към Близкия изток? Отговорът на Джеймс Моран от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел:
"Руската страна вероятно е доволна от ситуацията, в която се оказа Европа, особено що се отнася до разделението. На Русия й харесва Европа да е разединена. Нравят й се споровете сред европейците за Газа. Това също така отклонява медийното внимание от войната в Украйна. При китайците е различно - въпреки, че са съюзници с Русия. Китай е ангажиран и политически, и икономически в Близкия изток. През последните месеци той посредничи за затопляне на отношенията между саудитците и иранците, взима страната на ООН и подкрепя инициативата на арабските държави за мир в Близкия изток. Освен това Пекин също страда от случващото се в Червено море, тъй като голяма част от неговите стоки минават от там. Логично е Китай да не е толкова щастлив от разделението в Европа. По-скоро би искал тя да се обедини около арабската или някоя друга инициатива за мир. И смятам, че Китай би бил готов да си сътрудничи с Европа, макар и не непременно тясно, за постигане на мир в Близкия изток."
Джулиън Барнс-Дейси изтъква и още нещо:
"Руснаците и китайците искат да убедят Глобалния юг, че Западът има двоен стандарт на международната сцена. Руснаците оставят впечатлението, че подкрепят Хамас и други части на Оста на съпротивата, защото смятат, че така имат шанс да намалят влиянието на Запада в Близкия изток и той да загуби авторитет в световен мащаб. И наистина има силно усещане за двоен стандарт на Запада - когато сравним позициите му за Израел и за Украйна."
Двамата анализатори са съгласни, че Европейският съюз не бива да допринася за ескалация на напрежението в Червено море. Европа е най-засегната от смущенията в търговските превози по море, но може само да чака промяна в позицията на Вашингтон, казва Джулиън Барнс-Дейси. А Джеймс Моран изтъква, че ако войната в Газа спре утре, и атаките на хутите ще спрат:
"Ако европейците наистина искат да променят ситуацията, трябва да окажат натиск за незабавно прекратяване на огъня в Газа. Видяхме, че докато траеше хуманитарното примирие през ноември, регионалните сблъсъци намаляха. Другото нещо, което би трябвало да се направи, е да продължи подкрепата за политическия процес в Йемен - мирните преговори между хутите и саудитците биха могли да доведат до гаранции за поведението на последните в бъдеще. Според мен е подвеждаща идеята, че ракетните удари срещу хутите са правилния начин да бъдат спрени те. Саудитците и Обединените арабски емирства ги бомбардираха почти десетилетие, но проблемът им си остана нерешен. Така че - не мисля, че европейците биха искали да тръгнат по този път. Европейските външни министри се споразумяха в Брюксел в Червено море да бъде изпратена военноморска мисия, която да се присъедини към усилията за прекратяване на атаките на хутите. Това вероятно ще стане идния месец. Според мен към едно нещо Европа не бива да се присъединява и това е американските и британските бомбардировки на Йемен. Това би се възприело в региона недвусмислено като заемане на страната на Израел."
Снимки: архив
Президентът на Украйна Володимир Зеленски потвърди, че ще се срещне с американския президент Доналд Тръмп утре, на 28 февруари. В традиционното си вечерно обръщение украинският лидер заяви, че отива във Вашингтон в търсене на гаранции за бъдещите "мир и сигурност": "Ще се срещна с президента Тръмп. За мен и за всички нас е от изключително..
Палестинската групировка "Хамас" върна в Газа телата на четирима загинали израелски заложници и заяви, че очаква в замяна Израел да освободи повече от 600 палестински затворници. Това съобщи БТА. "Хамас" предава телата на четирима заложници в замяна на 625 палестински затворници От канцеларията на израелския премиер каза, че телата на..
Британският премиер Киър Стармър, който днес е на посещение в САЩ, омаловажи нарастващото напрежение между Белия дом и Европа относно Украйна, като каза преди тръгване, че се доверява на Доналд Тръмп и иска "специалните отношения" да укрепнат още повече. Лондон отрече Тръмп да е провокирал увеличение на бюджета за отбрана Британският..
Руски и американски дипломати ще се срещнат днес в Истанбул , за да обсъдят "системни проблеми" в работата на посолствата на двете страни. Това съобщи руският министър на външните работи Сергей Лавров вчера при посещението си в Катар, предаде Ройтерс. Лавров и държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещнаха в Саудитска Арабия на 18 февруари..
Преговорите за края на войната в Украйна, налагането на 25 процентно мито върху вноса от Европейския съюз и досегашната работа на администрацията на президента бяха сред основните теми на първото заседание на кабинета на Доналд Тръмп след встъпването му в длъжност. Тръмп за митата на стоките от ЕС: 25%, ще ги обявим много скоро По време..
Трети бойкот на хранителните вериги е обявен за днес, като инициаторите призовават да не се пазарува в супермаркетите, но и да не се извършват банкови операции - да не се теглят или внасят пари, да не се правят преводи и плащания. Организаторите предвиждат и акция пред БНБ от 18 часа за "осветяване на банковите такси". Призив за нов бойкот -..
Временната парламентарна комисия за проблемите с безводието в страната ще продължи с изслушването на представители на Министерството на здравеопазването за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Представителите на Националния институт по метрология и хидрологи ще изнесат данни за това какви са прогнозите за валежи и тяхното..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Има кампания за ползите от еврото, а защо няма кампания за вредите от еврото? Това каза пред БНР депутатът от "Възраждане" Виктор Папазов и цитира..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..