Пратеник на БНР: Киев – за хората и мобилизацията

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Марта Младенова в предаването ''Нещо повече''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Тук поне има мъже по улиците“, казва в неформален разговор жителка на Киев. Синът й е на 22 години и още от 2019 година е студент в чужбина. По думите й извън столицата на Украйна е рядкост да се види мъж в мобилизационна възраст, а новият закон е тема номер едно сред обществото. Докато вървим заедно по улиците на Киев, често се натъкваме на плакати с призив за доброволно включване към въоръжените сили на Украйна за защита срещу руската военна агресия. Разминаваме се и с мъже във военни униформи. Питам я дали е вярно, че са връчвани призовки на мъже, които са във фитнеса и в магазина или това е просто дезинформация, защото – където има страх, дезинформацията има плодородна почва. „Има нещо такова, не е дезинформация“, отговори тя. Конкретен пример обаче не успя да даде. „Просто сплашват“, е друг отговор, който получавам неформално от разговор в мъж извън мобилизационна възраст. Според него никой няма да бъде изведен от фитнеса, за да бъде пратен на фронта. „Ние не сме като руснаците“, добавя той с нескрито раздразнение от въпроса ми.

„Не останаха мъже“, отново в неформален разговор ми казва друга жена, родом от малко населено място в югоизточна Украйна. Твърди, че от нейното родно село и селата в околностите вече има загинали на фронта войници. Така обаче и не изясни дали те доброволно са се присъединили към армията или са били призовани. 

Законът и (де)мобилизацията

Окончателните текстове на новия закон за мобилизацията още не са гласувани, а въпросителните около тях са много. „Те са противоконституционни“, твърди мъж на средна възраст. „Но, това е нашата родина, трябва да я защитаваме“, минути по-рано каза възрастна дама, която предпочете да говори на руски език. За разликата от по-малките населени места в Киев предпочитаният език е украински. И с двамата говоря с помощта на фиксър (бел. ред. - местен жител (обикновено журналист), който може да превежда и да помогне на чуждестранния журналист да се ориентира в страна, която не познава).

Информационната кампания тепърва започва с плакати, съобщения в класическите и в социалните медии. „Не трябва да раздават листовки на хората, достатъчно е да поставят информация на видни места в града“, коментира в неформален разговор политически анализатор. Според него хората биха се изплашили, ако получат листовка, но със сигурност биха се спрели пред постер с информация. От началото на краткия ми престой в Киев не съм срещала човек, който раздава листовки.

"Законът закъсня. Две години сме в пълномащабна война“, допълва същият коментатор и обръща внимание, че освен новите правила за мобилизация трябва да е ясен и процесът по демобилизация. Той също трябва да е доброволен. Има военнослужещи с много тежки наранявания като ампутации, които избират да се върнат на фронта. Други – било поради физическа невъзможност или умора, искат да се върнат у дома. Трябва да знаят при какви условия могат да го направят и какво ще последва, коментира още той.

Война на авторитети

Мобилизацията е една от темите, по които не намериха консенсус президентът на Украйна Володимир Зеленски и вече бившият главнокомандващ Валерий Залужни. Той е легендарният генерал – защитник на Украйна, с невероятно висок рейтинг според социологическите проучвания. „Зеленски е президентът и има право да замени главнокомандващият на въоръжените сили“ – отговорът е официален в рамките на две интервюта и го дават пенсиониран военен експерт с НАТО-вски опит и политически анализатор. За тях е проблемен политическият елемент. Според пенсионирания военен „скандалът“ и „политическият шум“ не са присъщи за армията, особено в състояние на гореща война. По думите на политическия анализатор това е елемент от много по-сложен въпрос. „Предстои да видим какво ще направи новият главнокомандващ Олександър Сирски“, е отговорът, който получавам не само от двамата, но и от хората на улицата. Всички признават безспорната роля на генерал Залужни за удържането на руските войски и успешните контраофанзиви от есента на 2022-ра, но мненията за отговорността за неуспешната контраофанзива от миналото лято се различават.

Общото становище е, че нещо трябва да се промени. Войната продължава вече близо две години и въпросът: „Какво предстои?“ е най-страшният. Отговор няма, но решителност и воля има – "Ще продължим да се борим!“.

Репортаж на Марта Младенова в предаването ''Нещо повече'' можете да чуете от звуковия файл.