Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Страхът на жена, стигнала до операция от рак на гърдата, трябва да бъде минимален

Д-р Ваня Митова съветва жените, сблъскали се с диагнозата, да търсят големи центрове и опитни лекари

Над 80 процента от жените в Европа, при които се налага операция на гърдата заради онкологично заболяване, успяват да я запазят. 

Това разказа в интервю за "Хоризонт" д-р Ваня Митова, началник на отделението по хирургия на гърда към столичната Университетска специализирана болница по онкология „Проф. Иван Черноземски“.

У нас този процент е по-нисък, но лекарите разполагат с все повече техники за съхраняване на този символ на женствеността.

Д-р Митова е специалист в областта на реконструктивната хирургия на гърда, каквато се прилага при пациентки, преминали оперативно лечение на рак на гърдата. Също така когато туморът е на по-неудобно място, предимно във вътрешните квадранти на гърдата. При мултицентрични тумори или при пациентки с по-големи тумори, които са били на предоперативна химиотерапия, и след това е възможно запазването на гърдата чрез различни техники. 


„Идеята на реконструктивната хирургия е от една страна да се запази органа, от друга – да е онкологично издържано това оперативно лечение, и в същото време да не пропускаме естетиката, която в миналото се е подценявала за сметка на живота“, обясни д-р Ваня Митова.

По думите й вече има много техники за запазване на гърдата, но те зависят от характеристиките на заболяването.

„Дали биологията на тумора, неговата големина, разположението му, ангажирането на кожа и други характеристики позволяват тази гърда да бъде запазена“.

Според д-р Митова все повече жени получават така наречените органосъхраняващи операции.

„В България този процент не е толкова голям и причините са много. Те се крият в това, че пациентките са диагностицирани в по-късен стадий. В това, че здравеопазването е така организирано, че тези жени се разпиляват по малки болници, където за съжаление няма целия наличен ресурс за извършване на по-сложен обем от оперативна дейност. За съжаление не всички хирурзи са подготвени за целия арсенал от оперативни техники, които могат да се използват. Късното поставяне на диагноза остава водещо за този по-нисък процент“.


За напредъка в реконструктивните техники д-р Митова дава като пример поставянето на импланти, включително под формата на зърно и ареола на гърдата.

„Те се поставят с локална упойка, без да се налага пациентката да влиза в обща анестезия. Отделно от това има техники за т.нар. медицинско татуиране – при него се правят абсолютно идентични ареола и зърно, каквито има на другата гърда. В чужбина, в някои болници има медицински татуист в самото отделение – най-често това е обучена медицинска сестра, която прави невероятни неща“, разказа д-р Ваня Митова.

Снимки: личен архив.

Още за особеностите на реконструктивната хирургия можете да чуете в звуковия файл.  



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15