Мария Симеонова: Европейските лидери гледат към България, когато тук се случват политически промени

"Европейските избори не са сред най-популярните. Надявам се, че тази тенденция в България ще се промени". Това обясни пред БНР  Мария Симеонова, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

Тя представи резултатите от европейско проучване върху политиките в изборната година. Открояват се 5 кризи преди предстоящия европейски вот – изменение на климата, ковид, глобални икономически сътресения, миграция, войната на Русия срещу Украйна.

Проучването е проведено в 9 държави членки на ЕС – Дания, Естония, Франция, Германия, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, и в две, които не са членки – Швейцария и Великобритания. Над 15 хиляди респонденти са отговорили коя е кризата, която най-осезаемо ще повлияе на начина, по който гледат на бъдещето.

Открояват се кризи, които наблюдаваме през последните 10-15 години, посочи Симеонова.

"Целта на проучването е да се хвърли яснота върху притесненията на европейците.

Разделението ляво-дясно вече отстъпва. Затова допринесе ковид и европейската "Зелена сделка". Няма и толкова ясно разграничение между анти и проевропейски партии.

Потенциален втори мандат на Тръмп не се очаква с нетърпение". 

• Има ли място за млади хора в Европарламента и на каква възраст може да станеш депутат?

• Николай Денков и Денис Шмигал подписаха заявление по ключови теми от двустранното сътрудничество

• Макрон: Изпращането на сухопътни войски в Украйна не бива да се изключва в бъдеще

Руската война в Украйна много промени самия разказ в Европа, разясни Мария Симеонова в предаването "Преди всички".

"Оказа се, че емиграцията не е водещият проблем в повечето държави, в които е проведено проучването. Германия е страната, в която гражданите я посочват като такъв. Климатичните промени са посочени във Франция и Дания. Италия, Испания и Португалия определят икономическите сътресения като кризата, която ще промени тяхното бъдеще най-осезаемо. В Румъния тази криза е Ковид 19, както и във Великобритания. Ковид 19 отключи една несигурност у европейците дали могат  да бъдат защитени от здравните си системи. Респондентите в Полша и Естония, до известна степен и в Дания, определят войната в Украйна като най-голямата криза.

Младите хора посочват климатичните промени. По-възрастните определят войната в Украйна".

Тези теми разделят европейското общество и задачата пред кандидатите на предстоящите европейски избори е трудна, каза Мария Симеонова.

"Те ще трябва да разглеждат тези теми в пакет. Кандидатите ще трябва да обяснят какво е европейското решение на тези проблеми. 

Колкото по-рано започнат кампаниите, толкова по-добре. Геополитическата обстановка е много сложна. Отговорното поведение изисква европейско говорене. Решенията съществуват на европейско ниво.

На национално ниво изпитваме последиците от европейските политики. Политиците и гражданското общество трябва да бъдат по-активни, за да се чуят в Брюксел гласът и проблемите на българските граждани". 

Тя коментира посещението на българския премиер в Украйна след втората годишнина от началото на руската агресия.

"Това посещение от една страна е силно символично. Българската делегация – с премиер, трима министри и двама заместник-министри, тежеше. Много навременно посещение, което изпраща силен сигнал в националния ни контекст и в европейския. Тук предстои ротация. Европейските лидери гледат към България, когато тук се случват политически промени. Това води до промени и в Съвета на ЕС. Силна заявка преди ротацията е, че позицията на България остана непроменена и че подкрепата за Украйна ще продължи колкото е необходимо. 

Разбрахме, че България участва активно във формулата за мир за Украйна и в точката за екологичното й възстановяване. Страната ни предприема  конкретни стъпки, които не се изчерпват само с военно-икономическа подкрепа".

Разговорът вече върви на европейско ниво, посочи Мария Симеонова.

Разбрахме, че България ще бъде домакин на следващата конференция за сигурността в Черноморския регион, отбеляза още директорът на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.