България след Чернобилската ядрена авария

Лекция на специалиста по атомна енергия Атанас Кръстанов

публикувано на 09.04.24 в 10:52 | Интервю

Снимка: Таня Милушева

Интервю на Таня Милушева с Атанас Кръстанов в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес в Столичната библиотека ще се проведе публичната лекция "България след Чернобилската ядрена авария". Тя е част от лекторията "Светът на физиката - на живо", организирана от Столичната библиотека, списание "Светът на физиката" и катедра "Физика" при Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". По темата ще говори специалистът по атомна енергия и защита от природни и индустриални бедствия Атанас Кръстанов.

На събитието ще бъдат показани кадри от документалния филм "Хроники за неудобната истина", посветен на българския Чернобил - също проект на лектора Атанас Кръстанов. Сценарият е изграден по спомените на малкото останали живи свидетели на отминалите трагични събития.

На 26 април предстои поредната черна годишнина от аварията в ядрената централа "Чернобил", която се случи през 1986 г.

Човек трябва да се замисли какво е било, какво е и какво може да стане, каза пред БНР и предаването "Хоризонт до обед" Атанас Кръстанов.

"Чернобилската авария беше най-големият ядрен инцидент, който се е случил в света, но той не е възможно най-високата степен, която може да се постигне като авария. Затова винаги трябва да имаме едно наум и да мислим, че нещо страшно може да стане и в бъдеще", коментира той.

Специалистът напомни събитията през 1986 г. и подчерта, че тогава не са били взети никакви мерки за йодна профилактика на населението:

"Изобщо не се говореше, че човек трябва да се пази, да стои на закрито, да затваря прозорците, да се ограничи консумацията на пресни зеленчуци и храни. По този начин България стана една от най-силно засегнатите не като замърсяване, а като дозово натоварване".

По думите му обаче взимането и пиенето на йодни таблетки профилактично сега е вредно и противопоказно. Според него това е пряко въздействие върху психиката на хората, останала от 86-а година, когато 90% от хората не са знаели за опасността:

"България беше разделена на две групи - едната беше силно замърсена, която консумираше всичко без никакви притеснения, защото не знаеше, а другата част - висшата номенклатура, които се хранеха с абсолютно чисти храни и води. За една част от храните, които се изнасяха, имаше контрол, но никой не каза на хората, които са във високопланинските селища, да спрат консумацията на храна, да не хранят животните с тази люцерна, която беше замърсена. Така че едно дете от Родопите с 200-милилитрова чаша взимаше доживотната си доза, а то е поемало всеки ден".