Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Децата и мобилните телефони:

Д-р Зорница Маркова: До 3-годишна възраст екранното време за децата да е нулево!

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Децата и мобилните телефони - темата в рубриката "Училище за родители".

Според столичани децата им използват мобилните си телефони най-малко два часа на ден, но може и до 6 часа да достигне това време. Децата до 6 години почти не използват електронни устройства при някои от семействата. На някои от по-малките деца изобщо са им забранени телефоните, на други се предоставят след първи клас смарт-часовници, за да имат връзка родители им с тях и за да знаят къде са.

Част от анкетираните са на мнение, че със забрани на телефоните не става, включително и в училище, за каквато по-строга мярка се заговори и каквато вече се прилага в други държави като Нидерландия, Франция, Гърция, а е по-добре да се предложи нещо друго на ученика.

"Децата до тригодишна възраст не трябва да гледат никакви електронни средства, тоест екранното време е нулево, каза за "Хоризонт" д-р Зорница Маркова, психолог.


"След третата годинка на детето, би могло да му се пуска детско филмче до 10 минути на ден. Веднъж в седмицата може да изгледа цяло филмче.

За по-големите деца също веднъж седмично могат да изгледат цял филм.

Социалните мрежи, които най-често се ползват от децата, но с образователна цел, трябва да им бъдат достъпни след 4 клас.

Самото скроуване е вредно за очите и мозъка и за малките, и за големите. Има доказателства, че една от най-ползваните социални мрежи от учениците действа на мозъка като наркотик.

Учениците ползват социални мрежи все по-рано, защото родителите им позволяват, а на второ място, защото още от първи и второ клас Вайбър им е средство за общуване, поясни още д-р Зорница Маркова.

Според нея при влошена социална среда на децата, изходът не е в часове стоене пред екраните. Родителите трябва да им отнемат това право, да работят с децата си, да ги водят на психо-моторни групи, има психо-драма за деца, където се работи в група с деца по различни житейски казуси, допълни специалистът.

Тя твръди, че има връзка между лошите академични резулатати на учениците и постоянното стоене пред телефона  или компютъра, като посочи, че имат случаи на т. нар. екранни деца, които са сложени пред електронните устройства преди една годишна възраст - те проявяват след това симптоми на аутистичния спектър. Имат нарушения на в говорното развитие, а едно дете, ако не проговори до 7 - 8 годишна възраст, то никога няма да проговори, дори да са родени здрави и в норма, смята д-р Маркова.

По думите й телефоните нарушават вниманието и концентрацията на децата в училище и те трябва да бъдат забранени за ползване в клас, така както се прави вече в други държави.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26

Иван Стойков: За да има ефект инициатива срещу банките, тя трябва да е масова

Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..

публикувано на 27.02.25 в 11:21
Пламена Игнатова

Пламена Игнатова: Борисов е в най-трудната ситуация

Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания.  Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..

публикувано на 27.02.25 в 10:15

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..

публикувано на 27.02.25 в 10:09
Венелин Стойчев

Защо лекарствата за деца у нас не са безплатни?

" Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците" – така е озаглавено проучване, поставящо на фокус темата за заплащането на тези лекарства. Изследването, проведено от Института по философия и социология на БАН, е част от по-голяма инициатива - "Цветно утре за нашите деца", дело..

публикувано на 25.02.25 в 12:06