Идва ли краят на криптираната комуникация в интернет?

Богомил Шопов: Има заведени дела срещу директивата, която би премахнала криптирането на комуникацията

публикувано на 16.09.24 в 11:50 | Репортаж

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Репортаж на Добромир Видев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Защо в училище трябва да се изучават опасностите в интернет? Неоходимо е децата да се предпазват от опасностите, а вече има и директива, която скоро ще трябва да влезе в сила. Тя ще доведе и до края на криптираната комуникация в мрежата. Сега много приложения известяват, че "чатът е криптиран от край до край“, което гарантира, че изпратените от вас по-чувствителни данни няма да бъдат прихванати от злосторници. За края на криптираната комуникация алармират от организацията "Eлeĸтpoннa гpaницa - Бългapия".

Става въпрос за т.нар. "чaт ĸoнтpoл" - метод, който по директива трябва да защити децата. Всички, отговарящи за комуникацията през мрежата ще трябва да сканират данните за снимки, видео и други, засягащи насилието над деца. Интернет компаниите ще трябва да ги премахват и докладват на ЕК. "Чaт ĸoнтpoл"-ът обаче може да се случи, ако бъде премахнато пълното криптиране "от край до край" на комуникацията. И там е проблемът, обяснява Богомил Шопов от "Електронна граница - България".

"Когато се казва, че нещо е задължително и трябва да бъде използвано от абсолютно всички доставчици, влизаме в един проблем - тези доставчици, за да защитят нашата комуникация – защита, на която имаме право по много нормативни актове, използват шифриране "от край до край".

За да се въведе сканиране или подслушване на съобщенията от страна на големите компании и на правоохранителните органи, това шифриране или криптиране трябва да бъде прекъснато.

Тук вече става дума за военни тайни, за журналистически разследвания. Когато счупим криптирането "от край до край", всеки може да се намеси в една такава комуникация и да се разберат държавни тайни, фирмени тайни, журналистически тайни.

Кибер сигурността в момента е много важна. Има всякакви хакерски атаки".

Богомил Шопов вярва, че целите на европейския законодател за защита на децата в интернет могат да се постигнат и без да се премахва криптирането на комуникацията.

"В момента се предлага някакво законодателство, което всъщност не решава проблема за защита на децата в интернет. Нещата, които биха работили от технологична гледна точка: да се въведе начин, когато приложението се използва от дете, ако бъде видян такъв опит, да бъде докладван; да продължи и образованието на децата за това как да се пазят в интернет".

Практиката показва, че в училището се говори за опасностите в интернет. А българският Център за безопасен интернет има специална телефонна линия и оказва подкрепа със съвети и практики.

Богомил Шопов пък припомня, че има заведени дела срещу директивата, която би премахнала криптирането на комуникацията.

МВР отговаря за изготвянето на българската позиция по директивата, казва Шопов. Но от решението не става ясно какво е мнението на страната ни.

"В решението се казва ,че сме ЗА защитатата на правата на абсолютно всички граждани и в същото време сме ЗА предложението за спиране на криптирането. Има някакво протоворечие в двете позиции. Реалното гласуване ще се случи след месец. Към момента България ще гласува ЗА въвеждането на тази мярка".

А сроковете вече изтичат, припомнят от "Електронна граница - България". Дo 18 - ти ceптeмвpи хората може да изпращат мнението си на МВР за т.нар. "чaт ĸoнтpoл". Ha 10-ти oĸтoмвpи Бългapия щe пpeдcтaви oфициaлнoтo cи cтaнoвищe пo въпpoca.

"Призоваваме до 18 септември всеки да пише до МВР с позицията си против тази мярка".

И още един призив. Евродепутатите не трябва да гласуват директиви и правила на сляпо, без експертиза. За да не бъдат повдигани въпроси като този – засягат ли личните свободи новите европейски правила.

"В ЕП влизат хора с различен начин на мислене и различна експертиза. Когато им се предложи нещо, което не разбират, те не осъзнават какъв ефект предизвикват с гласуването си".

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева