Проф. Анна-Мария Борисова: Ключов за риска от диабет е начинът на живот

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Елена Бейкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• Около 770 000 българи имат диабет, половината не знаят

Ако през 2006 година близо 8% от българите са били с диабет тип 2, то през 2024-та година този процент достига 16. Това са 770 хиляди души, обясни ендокринологът проф. Анна-Мария Борисова, ръководител на всички четири скрининга, проведени през този период.

Специфични за жените рискови фактори за диабет са предшестващ гестационен диабет и поликистоза на яйчниците. Общите и за двата пола са напредналата възраст, затлъстяването, хипертонията, нарушенията в липидите, фамилната обремененост.

Начинът на живот е определящ, подчертава специалистът. Не всяко преддиабетно състояние води непременно до диабет, но той трябва да вземе мерки – сваляне на тегло, двигателна активност, допълнително лечение.

"Има какво да се направи."

Промяната на хранителния режим според проф. Борисова не означава човек да влиза и излиза от диета, а по-скоро постоянство и спазване на прости правила – например движение след трите основни хранения за деня.

• Доц. Лъчезар Лозанов: 8 % от децата между 14 и 18 години имат затлъстяване

За да бъдат открити тези 380 хиляди души, които не знаят, че имат диабет, е нужно българите между 20 и 79 години да се изследват профилактично, най-добре по стандарта с приемане на глюкоза и измерване на кръвната захар. Така може да се хване и предиабетно състояние, в каквото са над 235 хиляди души у нас по данни на Международната диабетна федерация.

А за да се определи риска от развитие на диабет, се използва въпросник, озаглавен FINDRISC, обясни проф. Михаил Боянов от Клиниката по ендокринология в Александровска болница.

"Идеята на въпросника е да отграничи хората с много нисък риск и почти сигурно са здрави от тези, които имат повишен риск. Всеки въпрос получава по няколко точки. Като се сборуват, се решава дали лицето е рисково или не и дали продължаваме с лабораторна диагностика."