Микаел Герстад: Няма срив в украинската армия, но тя може да не си върне отстъпените територии

Интервю на Добрин Йотов с Микаел Герстад в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

8000 бойци от Северна Корея са разположени край Курск - вече съвсем близо до района на бойните действия между руските и украинските войски, заяви в четвъртък представителят на Съединените щати в Съвета за сигурност на ООН Робърт Ууд.

Ефектът от тях ще е по-скоро политически, отколкото военен, твърдят анализаторите, до които се допитахме.

Медийният и дипломатически шум, който се вдигна покрай възможното участие на севернокорейски войски в европейската война, заглуши съобщенията за събитията в Донбас. Случващото се там е тревожно за Украйна и поддръжниците й. Руските войски настъпиха на север от Вугледар и на юг от Покровск. Само за седмица те овладяха почти 200 квадратни километра, а за целия месец октомври - близо 500, според пресмятанията на агенция Франс прес. Повече територия руснаците завладяха само през март 2022-а - първия месец на пълномащабното си нашествие.

За момента не може да се говори за срив в украинската армия, но тя може никога да не си върне териториите, които отстъпва сега, отбелязва Микаел Герстад - военен анализатор от лондонския Международен институт за стратегически изследвания.

Бихте ли споделили Вашата оценка - какво се случва на фронта между Покровск и Вугледар през последния месец?

След падането на Авдеевка (през февруари) руснаците напреднаха бързо към Покровск. С падането на Селидове и Хирник тази седмица падна и втората отбранителна линия на украинците. Погледнем ли към някоя от картите на DeepState или на други наблюдатели, ще видим как се оформя голям "котел" (около украинските позиции край град Курахове). Сведенията за неуспешната защита на Вугледар, за липсата на ротация на войсковите части, отбранявали този град, показват, че поне част от първата отбранителна линия не е била попълнена с достатъчно войници.

С напредването на противника украинците е трябвало да избират дали да се бият докрай, или да отстъпят на втората и третата огнева линия. Чухме по-рано тази година от самия главнокомандващ - генерал Сирски, да казва, че в такъв случай би предпочел второто. В момента руските войски се опитват да затворят "котела", за който споменах. Бързото им напредване може би е признак, че украинците се оттеглят планомерно, за да избегнат обкръжение.

Какво говорят тези събития за състоянието на украинските въоръжени сили?

От доста време вече се говори, че на украинската армия не достигат хора и оръжие. Моето впечатление е, че състоянието ѝ не е толкова лошо, колкото бе при Авдеевка, но пак не е никак добро. Видимо липсват достатъчно резерви за смяна на войниците на фронтовата линия. Липсва и достатъчно бойна техника за механизиране на новообразуваните бригади.

Тези проблеми се влошават от невъзможността на Украйна да нанася удари по логистиката на руснаците дълбоко в тяхна територия. Недостигът на боеприпаси за зенитните системи пък означава, че украинците не могат да държат руските бомбардировачи достатъчно надалеч от фронта. Всичко това показва, че украинското командване изпитва грамадни логистични проблеми.

Значи Зеленски не преувеличава като казва, че украинската армия е получила едва 10 процента от гласуваното от американския Конгрес?

Няма как да съм запознат с подробностите, но бих казал "да".

Съобщено бе, че Украйна възнамерява да мобилизира още 160 000 души. За какво ще стигнат те?

Това може да е броят, необходим за попълване на загубите, претърпени тази година. Може да става дума за хората, необходими за попълване на новите войскови подразделения, които ще се формират тепърва. Разбира се, ефектът от тази допълнителна мобилизация няма как да е незабавен. Ще зависи от времето, отделено за обучение. Според някои публикации има войници, които се обучават едва един месец, преди да бъдат пратени на фронта, което не е никак много. По оптимистична прогноза тези 160 000 могат да окажат влияние на бойното поле след 6-7 месеца, т.е. през следващата година, стига, разбира се, да са прилично подготвени и екипирани. Фактът, че ги мобилизират, показва още веднъж, че Украйна изпитва сериозен недостиг на жива сила. За същото говорят и предложенията на някои западни официални лица за намаляване на минималната възраст на мобилизираните под сегашната от 25 години.

Как бихте оценили състоянието на руската армия? Бихте ли се съгласили с опорната точка на НАТО, че привикването на севернокорейци да се бият на руска страна е знак за отчаяние в Кремъл?

Числеността на руската армия в Украйна вече достигна и премина своя пик по-рано тази година. Ако използваме украинските данни за загубите и попълненията на руснаците, към февруари те са наброявали малко под 600 000. Към момента вероятно са малко по-малко от половин милион. Това може да са не само фронтоваци, но и тиловаци, и такива, които в момента се обучават в Русия.

Общото разбиране е - според мен наблюдателите са единодушни в това, че от началото на 2025-а числеността на руската армия ще продължи да намалява. Това при условие, че Путин не се откаже от целите си да завладее Покровск, Северск и Купянск и да изтласка украинците от Курска област.

Броят на доброволците, които се наемат да воюват в Украйна, намалява спрямо 2023 година. Според украински данни руснаците продължават да набират 32 000 души на месец. Според американски - 23 000. Това не означава, че ако преминат към по-отбранителна стратегия, тези войски няма да са достатъчни на Кремъл да задържи земите, които са завладели.

Няма ли да се изчерпи този резерв от хора по-скоро?

Ако вземем предвид неофициалната мобилизация в Донбас от началото на 2022-ра и прибавим официалната в Русия от септември същата година, до момента за руската армия в Украйна са били набрани поне 900 000 души. В това число влизат и до 200 000, набрани от затворите. Това далеч не е целият човешки резерв, с който Русия разполага. Но ако целта е да не се стига до втора принудителна мобилизация, Кремъл ще бъде изправен пред сериозна дилема, може би още догодина.

Какъв при това положение ще бъде ефектът от севернокорейските войски? Десет хиляди, колкото се твърди, че наброяват, не са много за фронта като цяло, но не бих изключил, че ще донесат полза на руското командване по места. Очевидно, ако получиш подкрепление от 10 000 души, ще можеш да насочиш ресурси другаде. Така че, севернокорейците осигуряват на Русия леко предимство на много ниско тактическо равнище. Ако целта на Путин е да завладее целия Донбас, при сегашните темпове това няма да е постижимо поне през следващата една, може би две години.

Битката в Курска област - могат ли корейците да наклонят везните?

Севернокорейските войски нямат боен опит. Но не бих казал, че не са в състояние да променят хода на битката. Ще трябва да почакаме и да видим.

Споменахте, че на Путин ще е необходима поне година, за да овладее остатъка от Донбас. Но има ли укрепления зад отбранителните линии, които украинците държат сега? Компрометирана ли ще бъде отбраната на цялата област, ако падне Покровск?

Ако целта е да бъдат завладени Краматорск и Славянск - това са последните значими градове в Донбас извън техен контрол, то руснаците ще трябва първо да се справят с "котела" южно Покровск, след това да завладеят самия Покровск и накрая да пристъпят към Константиновка. Ако планът е такъв, то няма как да се осъществи до края на тази година.

Пред руснаците обаче ще има и други варианти за действие. Сега на атака от изток вече е изложен град Велика Новосилка. Руснаците могат да се насочат и към N15 - магистралата, която води от Донецк към град Запорожие.

Значи, падне ли Покровск, рисковете за Украйна ще се умножат, също ще се умножи и нуждата й от хора в армията?

Ако украинското командване съзнателно отстъпва територии, за да пести войските си, това, разбира се, ще е благоприятно за съотношението на силите. В по-дългосрочен план обаче това създава проблем за Киев. Дори ако се оправдаят разчетите му, че Русия ще изчерпи настъпателния си потенциал през 2025 или началото на 2026 година, тя пак ще има време да се окопае и укрепи в завзетите земи. В какво състояние обаче ще бъде Украйна тогава - ще бъде ли в състояние да предприеме успешно контранастъпление? Това е големият въпрос пред Киев.

Изборите в САЩ са още една неизвестна. Ако Вашингтон последва плана на Джей Ди Ванс, това ще ускори прехода не към мир, но към пауза в бойните действия и замразяване на конфликта. При това положение се очертава руското ръководство да има по-добрите карти в предстоящите преговори. На Украйна, разбира се, ще остане това, което успее да запази от завоеванията си край Курск. Но докато се опитва да ги задържи, ще остане изложена на крайно висок риск. Защото влага в Курска област резервите, които доскоро бяха нужни за защитата на Вугледар, а сега са нужни за Покровск.

Най-голямата въпросителна е на каква политическата подкрепа може да разчита Украйна. Не знаем всичко, което се съдържа в плана на Зеленски, но със сигурност иска още оръжие. Предполагам, за да изтощи руската армия и да премине в контранастъпление. Но времето не е на негова страна. Дори президентът на Чехия призова наскоро за повече реализъм - за това, че част от изгубените територии ще трябва да останат временно окупирани. В момента два часовника отброяват времето, което остава на Русия и на Украйна. И за двете страни нещата не вървят на добре. Но точно сега изглежда, че часовникът на Украйна отброява по-бързо.

Споделете

Микаел Герстад: Няма срив в украинската армия, но тя може да не си върне отстъпените територии

БНР подкасти:

Кирил Дрезов: За Балканите Украйна беше по-приемлива като голям буфер между тях и Русия

Игор Жалоба: Украйна трябва да осъзнае необходимостта от присъединяването към ЕС

AI поставя пред много предизвикателства и адвокатите

Орязват средства за инвитро, отиват за земеделците

Вълкан Горанов: Българските деца олимпийци се открояват значително на европейската сцена

Още търсят 13-годишния Николай от село Конаре. Детето е със синдром на Даун

Катерина Василева и Анина Сантова с приз за "Журналист надежда"

Доц. Наталия Киселова: В последните дни има усилия за правно-политически провокации

О.р. ген. Шивиков: Внушава се чрез медиите, че има паравоенни формирования в България

Георги Караманев: Проблемът е, че сме оставили технологичните лидери да взимат важните решения

Предавания

За БНР

Програми

Радио България