Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премиерата на "Оръжията и човекът" - пред полупразна зала в обсаден театър

| Репортаж
Снимка: БТА

Бурни протести и физически сблъсъци предшестваха премиерата снощи на "Оръжията и човекът". Спектакълът, режисиран от Джон Малкович, все пак имаше премиера, макар и пред полупразна зала. Постановката започна с час закъснение, а публиката, закупила си билети, не можа да влезе в залата. Протестиращи бяха блокирали входа на Народния театър и пиесата гледаха само журналистите и актьори от най-старата ни трупа.

В основата на "Оръжията и човекът" е битката при Сливница по време на Сръбско-българската война. Според критиците на текста на Бърнард Шоу българските войници са представени като страхливи и недостойни, а сънародниците ни - като хора, които се къпят веднъж в живота си, не четат и са елементарни.

Срещу пиесата на Шоу имаше недоволство още преди началото на репетициите, още когато се разбра, че Джон Малкович ще режисира постановката, но критиката беше на ниво декларации и отворени писма до медиите. С наближаването на премиерата нарасна и напрежението, за да се стигне накрая до физически сблъсъци и публика, която не можа да влезе в салона на театъра. Часове преди премиерата служебният министър Найден Тодоров защити постановката:

"Тази пиеса е поставена през 1995 г. във Враца и е играна и в София. 1996 г. същата тази пиеса печели награда за режисура на национален фестивал на малките театри. И отново – през 2010 г. е поставена в Русе. Защо досега не е била проблем, а сега стана проблем?"

Според Тодоров, ако се направи съпоставка с текстовете от "Криворазбраната цивилизация" и "Бай Ганьо", би се стигнало до това "да забраним Добри Войников и Алеко Константинов".

В присъствието на много полиция пред сградата и вътре в нея, 2 часа преди премиерата започна мирен протест, който по нищо не предвещаваше какво ще се случи. Пред Народния театър се събраха представители на патриотични организации, възмутени от пиесата и датата, избрана за премиера.

Протестиращи определиха постановката като "срамна", "антибългарска" и "позор за България":

"Текста сме го чели. Наистина осмива българския народ. "Криворазбраната цивилизация" по много фин начин показва недъзи на тогавашното общество, но не осмива като цяло обществото. Бай Ганьо е национален герой."

"Протестирам, защото съм млад човек. Хора на моята възраст преди 139 години на тази дата, 7 ноември 1885 г. са загинали, за да мога аз да съм тук и да протестирам в името на това тяхната памет да бъде адекватно почетена, а не тези пасквили да се разнасят из Народния театър и той да бъде позорен по този начин. Чел съм постановката в оригинал. Много добре знам какъв е подтекстът."

Когато публиката започна да се събира пред театъра, няколко десетки души блокираха входа. Хората с билети започнаха да недоволстват:

"Българите трябва да се научат да виждат грешките в себе си, да могат да приемат критика. Нима "Бай Ганьо" е нещо различно?"

С патриотични песни и обидни квалификации като "еничари" и "боклуци" напрежението се повиши. Директорът на Народния театър Васил Василев излезе пред протестиращите. Тълпата му отвърна с обиди и с няколко удара. С разкъсана риза той бързо беше прибран от охраната обратно в сградата.

Васил Василев

"Излязох с лицето си, за да попитам какъв е проблемът и те ме щурмуваха. Този протест според Столичната община е протест за културно наследство. Това не е протест срещу сваляне на пиесата на Джон Малкович и този протест е незаконен. Постановка ще има за журналисти", заяви развълнуван Васил Василев, който нарече случващото се срамно.

Няколко политици, сред които Ангел Джамбазки от ВМРО, въоръжени предварително с билети, застанаха на входа на театъра и там влязоха в пореден словесен сблъсък с директора Васил Василев. Според Джамбазки постановката е подигравка.

Докато вървеше спорът, а началото на представлението се бавеше, отвън тълпата се нахвърли върху аниматора Теодор Ушев, дошъл да гледа представлението. Върху главата му бяха хвърлени чували, пълни с есенни листа и енергийни напитки. Докато Теодор Ушев се опитваше да си тръгне, протестиращите го подгониха по улиците около театъра.

"Полицията в една правова държава е длъжна да осигури достъп на всеки гражданин до представлението. Това не може да се случва в нормална европейска държава. Може да съм на тяхното мнение, може да не харесам представлението, искам да видя какво има. И някакви лумпени ме спират и ме бият, и ме удрят. Това ли е демокрацията, правото на глас? За мен това е фашизирана държава", коментира Ушев пред БНР, като сравни ситуацията с Кристалната нощ.

В крайна сметка "Оръжията и човекът" започна с час закъснение. Представлението се игра пред полупразна зала, макар всички места да бяха разпродадени. Публиката беше само от журналисти и актьори от Народния театър, сред които Владимир Пенев, Юлиан Вергов и Дарин Ангелов, както и режисьорът Явор Гърдев. Сред поканените да гледат спектакъла беше и Николай Поляков, поставял текста на Шоу преди години.

"Не допусках, че чак такова падение може да има", сподели той.

Джон Малкович

След края на спектакъла публиката имаше половинчасова среща с част от екипа и с Джон Малкович. Той коментира, че никога не си е мислел, че някой може да се обиди от пиесата.

Тази вечер е втората премиерна дата на "Оръжията и човекът" в Народния театър, а утре заглавието отново е в афиша. Протестиращите се заканиха, че недоволството им ще продължи. Предстои да видим дали отново ще се стигне до сблъсъци.

Снимки: БТА

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20