Обособяването на районите за планиране в ЕС, що се отнася до кохезионната политика, е направено по два основни критерия - население и брутeн вътрешен продукт като стандарт на покупателна способност, отнесен към средноевропейските стойности. Къде са изкривяванията през последните 15 години, които днес изглеждат драматично несправедливи?
От гледна точка на брутния вътрешен продукт, правилата на ЕС са ясни - при 100 и над 100 единици районите получават 30 процента съфинансиране за проектите на инвеститорите и бизнеса. Районите в преход, които имат БВП от 75 до 100 единици спрямо средния за ЕС, получават 60% безвъзмездна помощ, а слабо развитите райони – 85%.
Югозападният район през 2022 г. достигна почти 100%, което намали помощта от ЕС към бизнеса на 30%. И докато нивата за столицата вече гонят 130%, другите области - Перник, Кюстендил и Благоевград, имат между 31 и 34 процента БВП като стандарт на покупателната способност, а София-област - 54%. Пакетирането на тези области със столицата София ограничава достъпа им до европейски средства, прави ги неблагоприятни за инвестиции и реално пречи на ефективната кохезионна политика, сочи анализът на Института за пазарна икономика.
Потвърдиха го на среща и кметовете от Сдружението на Югозападните общини.
"София категорично трябва да бъде отделно. Ние не трябва да бъдем със София", подчерта кметът на Кюстендил Огнян Атанасов. По думите му, това пакетиране вече дава "своите негативни плодове" – обезлюдяване на общини и падане на стандарта на живот.
"Това, което получава бизнесът като помощ от Европа, е 70% във всички останали региони. Ние, защото сме заедно със София и като район сме "много добре", нашият бизнес получава 30% съфинансиране. Това убива бизнеса, кара инвеститорите да инвестират в останалите 5 района, а не в Югозападния. София ни изсмуква и като хора, и като бизнес! Кой нормален бизнес ще реши да инвестира при 30% грант в Югозападна България и кой – във всички други райони при 70%? Отговорът е ясен."
Проблемът не е само в цифрите и не само тези области страдат.
"От това София се задъхва. Има ли места в детските градини? Има ли нормални квартали, от новите, с инфраструктура? Ако има целенасочена политика да се помага на тези 4 области, тогава и за София ще бъде добре. Защото при нас има свободни места в детските градини. Нашите квартали са развити, имат всичко. Само че хората избират да живеят в София заради високите възнаграждения", коментира Огнян Атанасов.
В битката за ново райониране се включиха и областните управители. Този процес трябва да започне незабавно, заяви Георги Динев, областен управител на Благоевград. По думите му, целта е новото райониране да влезе в сила за програмния период от 2028-а до 2034-та година.
По отношение на другия критерий - население, анализът на ИПИ показва, че през 2023 г. два от районите за планиране – Северозападният и Северният централен, вече са под критерия за поне 800 хиляди души население, а Североизточният и Югоизточният се приближават към тях с бързи темпове. Този критерий на ЕС вече е нарушен при сегашното райониране.
Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов изтъква това като още един сериозен аргумент да се предприеме преразглеждане на районирането.
"Може да ни задължат да запазим и шестте района, но да бъдат форматирани по друг начин. Има как да стане – може да се направи и Западен район: от Видин до Кулата без София. София трябва да бъде отделена в самостоятелен район!"
И един енергиен рецидив: по отношение на териториалните планове за справедлив преход Перник и Кюстендил на практика са дисквалифицирани, алармира още Атанасов:
"Имаме същия проблем – и в двете области интензитетът на помощта за фирмите отново ще бъде много нисък и няма да бъде като в Стара Загора – над 60%. В момента търсим варианти по регламенти как да избегнем за определени сектори това и да се вдигне. Райони, които са пострадали вследствие на закриването на въглищните мини и централи, продължават да патят заради районирането."
Интелектуалци и общественици поискаха България ясно и недвусмислено да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу руската военна агресия. Това става ясно от отворено писмо, подписано от 17 000 души и адресирано до президента, председателя на парламента и министър - председателя. Автор на текста е писателят Захари Карабашлиев...
Начинът на гласуване трябва кардинално да бъде променен, каза президентът Румен Радев по повод случилото се в отделни секции с изборните резултати по време на последните парламентарни избори и последвалото дело в Конституционния съд за законността на вота: "Аз затова и призовах отново внимателно, без бързане, да се обмисли изборното..
Роботизираната рехабилитация извежда авангардни технологии на преден план в грижата за пациентите и вече се предлага в редица болнични заведения и специализирани центрове и у нас. Роботизирана рехабилитация е най-съвременният подход, който заедно с широките възможности за приложение на конвенциаоналните рехабилитационни методи, предлага..
Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..
Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..
По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в..
ЦИК изпрати на Софийската градска прокуратура копия на първата част от поисканите материали, свързани с образуваното конституционно дело за законността на изборите от октомври миналата година. Иска се цялата водена кореспонденция с Конституционния съд, "Информационно обслужване", общинските администрации и копията от приемо-предавателни разписки..
Ударихме дъното с тази ситуация , заяви пред БНР политологът Първан Симеонов - създател на социологическа агенция "Мяра". " Каквото и да постанови..
" Да излезем, за да защитим правовата държава и свободните и честни избори " – с тези думи в социалните мрежи гражданска инициатива "Правосъдие за..
Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария..