Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Заради дисбаланса със София

Кметове и областни управители искат преразглеждане на районите за планиране

София се задъхва, докато бизнесът в други региони умира и те се обезлюдяват, аргументират се от Югозападния район

| Репортаж
Снимка: mrrb.bg

Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България. Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по отношение на безвъзмездната помощ от ЕС в изпълнение на кохезионната политика (на сближаване и преодоляване на икономическите дисбаланси). Проблемът е огромен в Югозападния район за планиране, в който е и София-град. Столицата изсмуква не само финансовия, но и човешкия ресурс, категорични са кметове и областни управители.

Обособяването на районите за планиране в ЕС, що се отнася до кохезионната политика, е направено по два основни критерия - население и брутeн вътрешен продукт като стандарт на покупателна способност, отнесен към средноевропейските стойности. Къде са изкривяванията през последните 15 години, които  днес изглеждат драматично несправедливи?

От гледна точка на брутния вътрешен продукт, правилата на ЕС са ясни - при 100 и над 100 единици районите получават 30 процента съфинансиране за проектите на инвеститорите и бизнеса. Районите в преход, които имат БВП от 75 до 100 единици спрямо средния за ЕС, получават 60% безвъзмездна помощ, а слабо развитите райони – 85%.

Югозападният район през 2022 г. достигна почти 100%, което намали помощта от ЕС към бизнеса на 30%. И докато нивата за столицата вече гонят 130%, другите области - Перник, Кюстендил и Благоевград, имат между 31 и 34 процента БВП като стандарт на покупателната способност, а София-област - 54%. Пакетирането на тези области със столицата София ограничава достъпа им до европейски средства, прави ги неблагоприятни за инвестиции и реално пречи на ефективната кохезионна политика, сочи анализът на Института за пазарна икономика.

Потвърдиха го на среща и кметовете от Сдружението на Югозападните общини.

"София категорично трябва да бъде отделно. Ние не трябва да бъдем със София", подчерта кметът на Кюстендил Огнян Атанасов. По думите му, това пакетиране вече дава "своите негативни плодове" – обезлюдяване на общини и падане на стандарта на живот.

"Това, което получава бизнесът като помощ от Европа, е 70% във всички останали региони. Ние, защото сме заедно със София и като район сме "много добре", нашият бизнес получава 30% съфинансиране. Това убива бизнеса, кара инвеститорите да инвестират в останалите 5 района, а не в Югозападния. София ни изсмуква и като хора, и като бизнес! Кой нормален бизнес ще реши да инвестира при 30% грант в Югозападна България и кой – във всички други райони при 70%? Отговорът е ясен."

Проблемът не е само в цифрите и не само тези области страдат.

"От това София се задъхва. Има ли места в детските градини? Има ли нормални квартали, от новите, с инфраструктура? Ако има целенасочена политика да се помага на тези 4 области, тогава и за София ще бъде добре. Защото при нас има свободни места в детските градини. Нашите квартали са развити, имат всичко. Само че хората избират да живеят в София заради високите възнаграждения", коментира Огнян Атанасов.

В битката за ново райониране се включиха и областните управители. Този процес трябва да започне незабавно, заяви Георги Динев, областен управител на Благоевград. По думите му, целта е новото райониране да влезе в сила за програмния период от 2028-а до 2034-та година.

По отношение на другия критерий - население, анализът на ИПИ показва, че през 2023 г. два от районите за планиране – Северозападният и Северният централен, вече са под критерия за поне 800 хиляди души население, а Североизточният и Югоизточният се приближават към тях с бързи темпове. Този критерий на ЕС вече е нарушен при сегашното райониране.

Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов изтъква това като още един сериозен аргумент да се предприеме преразглеждане на районирането.

"Може да ни задължат да запазим и шестте района, но да бъдат форматирани по друг начин. Има как да стане – може да се направи и Западен район: от Видин до Кулата без София. София трябва да бъде отделена в самостоятелен район!"

И един енергиен рецидив: по отношение на териториалните планове за справедлив преход Перник и Кюстендил на практика са дисквалифицирани, алармира още Атанасов:

"Имаме същия проблем – и в двете области интензитетът на помощта за фирмите отново ще бъде много нисък и няма да бъде като в Стара Загора – над 60%. В момента търсим варианти по регламенти как да избегнем за определени сектори това и да се вдигне. Райони, които са пострадали вследствие на закриването на въглищните мини и централи, продължават да патят заради районирането."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Габриела Лазарова с дъщеря си

Габи от Горна Оряховица се нуждае спешно от средства за лечение

Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...

публикувано на 11.02.25 в 06:32

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..

публикувано на 10.02.25 в 11:26

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС.   Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..

публикувано на 10.02.25 в 10:24
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49
Доналд Тръмп и Владимир Путин се ръкуват на среща по време на първия мандат на американския президент

Природните залежи на Украйна - част от "сделката"?

Доналд Тръмп и Володимир Зеленски ще се срещнат идната седмица. Поне такова очакване изрази американският президент вчера. Тази среща може да се окаже съдбоносна за Украйна. От нея, най-малкото, ще зависи с каква нагласа Тръмп ще отиде на многократно вече анонсирания разговор очи в очи с Путин. Допреди броени дни украинците все още чакаха..

публикувано на 08.02.25 в 11:05
Нов строеж на жилищна сграда в Хатай

Нови, но изолирани - предизвикателствата пред строежите в Турция след земетресението

След бедствието на века, както самите турски власти определиха земетресението, поразило страната пред две години, усилията днес са насочени към възстановяване и към нова глава в тази история, озаглавена "солидарността на века". По строежите, изградени с държавно финансиране, се работи по 24 часа в денонощието, твърдят местните и национални и..

публикувано на 07.02.25 в 20:56

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40