Започнала в началото на 2020 г., коронакризата продължава и днес, макар страхът от вируса да беше изместен от ужаса на войната в Украйна. На 8 март, преди две години в България беше регистриран първият случай на инфекция със SARS-CoV-2. 24 месеца по-късно статистиката показва, че през заразата са преминали1 103 788 български граждани, от които излекувани са 860 142.
По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяването, България е с най-висока смъртност от коронавирус в Евросъюза - 319 души на 100 хиляди население. Въпреки мрачната статистика, страната ни остава на последно място в ЕС по брой на поставени ваксини - с две дози са 2 049 000 българи, което е 33.6% от населението.
От началото на епидемията страната ни регистрира 5 вълни на разпространение на инфекцията, довели до затягане на противоепидемичните мерки. Преживяхме какво ли не - от пълен локдаун и ограничено придвижване между населените места, през мерки като носене на маски на закрито, постоянна дезинфекция, затваряне на бизнеси за определени периоди, имунизация, въвеждане на зелени сертификати за дейностите на закрито…
Ограниченията и рестрикциите се отразиха най-силно върху бизнес-сектори като туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, които задълго останаха затворени. И сега в големите градове и в столицата могат да се видят празните помещения, в които допреди две години се е помещавал ресторант или някое квартално кафене.
Освен икономическите последици, пандемията повлия трайно и върху отношенията между хората. Учениците останаха задълго вкъщи, а обучението се пренесе в онлайн среда, много компании затвориха офисите си, а домовете на служителите им се превърнаха в работни пространства. Всичко това предизвика недоволство и дори съмнения, че мерките за превенция са ненужни и че ваксините не водят до ограничаване на заразата.
„Истината е, че проблемът беше раздухван до състояние на параноя в продължение на много време и вирусът беше първа новина, брояха се жертвите, после дойдоха заплахите. Това, че всичко е заблуда стана ясно сега, с началото на кризата в Украйна, защото нищо във вируса не се е променило“ – посочи политологът Кънчо Стойчев пред БНР.
„Изведнъж избързаха да го обявят за сезонен грип, какъвто Ковид беше от самото начало. Докато нас ни има на земята и вирусите ще ги има. Не искам да омаловажавам Covid-19, но много лъжи бяха натрупани. Правата ни бяха нарушени, в целия свят по безпрецедентен начин, но по-безпрецедентното е как се оставихме да ни отнемат тези права. Здравната система обслужва нас, а не ние нея. Ние всички си плащаме осигуровките, бюджетът на здравната система отиде към над 6 млрд. лева, само преди 7 години той нямаше и 2 млн., а населението намаля с милион и половина, затова сега е моментът да започнем да се замисляме.“
Военните действия в Украйна за една нощ приключиха темата за разпространението на Covid-19, твърди политологът. Но специалистът по заразни и паразитни болести, проф. Тодор Кантарджиев оборва подобно мнение.
Той се позовава на анализ на пробите, направени у нас през месец февруари, който показва, че 96% от случаите у нас се отнасят до заразени с варианта Омикрон. „Оказа се, че неговият вариант не е толкова опасен, колкото ни беше съобщено в началото на годината. Хоспитализираните също са много по-малко, това е философията на пандемичния вирус, да става по-заразен, но хората да боледуват по-леко“ – обясни проф. Кантарджиев в интервю за БНР.
„Прогнозите се сбъдват, в страната започнаха да намаляват новите случаи, седмица след това намаля и натискът в болниците, а това нормализира системата. С ваксинирани и преболедували може би постигнахме колективен имунитет. Но проблемът е в това, че 25% от неваксинираните българи смятат, че ваксината няма да им понесе, защото имат хронични заболявания. С тях трябваше да се работи в национална кампания. Най-голям е броят на тези, които изчакват да дойдат по-добри ваксини. Особено последните месеци имаше послания, че чакаме австрийска ваксина и това разколеба българите. Е, видя се, че от ваксините на хората нищо не им стана, даже ако се разболяваха, боледуваха много по-леко, но обърканите послания от страна на държавното здравеопазване продължават.“
Съставил: Гергана Манчева / по интервюта на Валерия Николова и Гергана Хрисчева, БНР-„Хоризонт“ /
Снимки: архив, БГНЕС, личен архивТази година се навършват петнадесет години от откриването на мощите на св. Йоан Кръстител при разкопки на созополски остров от екип на археолога проф. д.и.н Казимир Попконстантинов. Автентичността на откритието сред останките на средновековния манастир..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в "България днес" ще научите повече за начина, по който протичат тези занимания и дълготрайните..
В петък сутринта в низините и котловините ще има мъгла. От запад облачността ще започне да се увеличава. Минималните температури ще са между минус 2 и 3°, в София ще е около минус 1°. През деня от запад на изток ще има временни увеличения на облачността,..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..