22 септември 1908 година – денят, в който България обявява своята независимост с манифеста на българския княз Фердинанд, слага край на последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независимо царство, начело с коронования вече Цар Фердинанд.

• С обявяването на независимостта България става равноправен участник в международните отношения

Годината и датата за обявяването на независимостта на младата българска държава никак не са случайни. Българската дипломация по това време отчита благоприятна международна обстановка, а българският княз се срещнал във Виена лично с император Франц-Йозеф и поискал подкрепа от Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинския договор.

Независимостта на България е обявена от княза в старата столица Велико Търново, като знак за приемственост и почит към столицата на Второто българско царство. Но независимостта не идва само с произнасянето на един паметен царски манифест, от тук нататък следва нелекия път за международното признаване на този стремеж към държавна независимост.

• Отбелязваме 110 години независима България

Високата порта /Турция/ настоява България да плаща данък, заради това нарушаване на Берлинския договор, но министър-председателят Александър Малинов отказва и заявява, че независимост не се откупува. Българската армия е поставена в частична мобилизация. Руската империя в този момент не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя е съгласна да опрости дълга на Османската империя, останал от войната 1877-78г. От своя страна и Високата порта се отказва да иска обезщетение от България, признавайки независимостта ѝ.

Днес, често свързваме Деня на независимостта и с победата и на българската дипломация, в това ни убеждава и историкът Ирина Ботева от гр. Панагюрище:

„Много е важна датата 22 септември, защото за почти всички събития дотогава /без Съединението!/, по един или друг начин ние сме очаквали помощ от Великите сили. Винаги сме зависили от това тези Велики сили какво отношение ще имат към нашето желание за свобода. Ако изключим падането ни под Османско владичество, едва ли има по-трагичен момент от подписването на Берлинския договор, а след него оставаме в очакване на „благословия“ от някоя голяма държава. А този акт, който е извършен на 22 септември 1908 г., начело с Александър Малинов, като министър-председател и цар Фердинанд е доказателство за това, че тази държава трябва да бъде независима и има силите да се докаже на международната сцена и да отстоява тази независимост. Поне за мен това е много силен акт, който е напълно достоен да съперничи със 6 септември, защото и двете събития са абсолютно български и доказваме на света, че можем да живеем като обединена, самостоятелна държава.“

Днес, 114 години по-късно, 22 септември продължава да предизвиква чуство на гордости и признателност сред българите. Така например за студента по история Цвятко Цветков Денят на независимостта е също толкова важен, както и 3 март – Освобождението на България:

„Това е важен ден, защото вече сме независими от Османската империя и можем да търгуваме и с другите европейски страни и народи и този празник показва, че ние вече сме самостоятелни и не се нуждаем от подкрепата на по-силните държави. А да си независим означава да не си подчинен и да си свободен в действията си.“

В анкета на Радио България за това, дали умеем да отстояваме днес своята независимост, Теменуга Златева от София признава, че съвременният човек е все по-зависим от нови и нови фактори:

„Колкото и да е отворен светът и да можем да пътуваме навсякъде, медиите, различните институции, глобалната криза, а сега и кризата с газа, крадат от нашата свобода и независимост. Но всеки от нас може да се опита да бъде независим, да се отнася с уважение и любов към близките си и там, в семейството, сред приятелите, човек може да се радва на лична свобода и независимост.“

„Днес сме зависими най-вече от държавната политика и финансовото положение на страната, най-общо от управлението на страната“ – отбелязва и Евелина Петрова от София.

„Нищо не се е променило за нас през годините, но пък българинът е корав, той винаги е издържал и е намирал изход от всякакви кризи. С това сме известни ние – българите, че колкото и трудни моменти да сме имали, ние сме се мобилизирали и пак сме оцелявали. Освен това, силната вяра в Бог ни е поддържала през вековете на робството, съхранили сме своите ценности, а оттам и като народ.“

• С България в сърцето и българите в чужбина честват Независимостта 

• Химнът на независимостта, създаден на 22 септември 1908 г. 

Снимки: БГНЕС, rawpixel