"Например един работещ в България трябва да работи от януари до 15 април, за да получи сумарно една минимална работна заплата на един работещ в Германия. А ако се сравним с Люксембург, тогава отиваме чак към май месец, за да догоним една минимална заплата там. Когато сравняваме по този начин нашите и техните доходи, ние виждаме колко сме далеч от средноевропейските доходи, при положение че разликата в производителността на труда у нас и в чужбина не е толкова голяма. Ако е посочено, че у нас тя е два пъти по ниска, то съотношението в заплатите е с разлика от пет пъти. Така че разликата в стандарта на живот е фрапираща."
Картината е тревожна и от гледна точка на темповете на растеж на минималната работна заплата. Тя е 933лв. или ½ от средния осигурителния доход за страната, но искането на КНСБ е минималната заплата да бъде адекватна на дохода, необходим за издръжка в момента в България. "Когато тази заплата се доближава до заплатата за издръжка, това означава, че нещо се върши по посока защита на интересите на трудещите се в България" – пояснява Любослав Костов:
"Разликите в цените на малката потребителска кошница – основните хранителни продукти, без които не може в домакинството е също мерило за това, къде сме ние спрямо другите в Европа. В България двайсетте основни стоки, без които не може на трапезата, могат да се купят не повече от 8 пъти с една минимална заплата. В съседна Румъния, където инфлацията е по-голяма от тази у нас, с минимална заплата те могат да се купят 15 пъти, а в Германия отиваме още по-далеч – там работещ на минимална работна заплата може да влезе в супермаркета и да напълни 33 колички с всичките 20 жизнено необходими стоки, включени в т.нар. малка потребителска кошница. А в нея влизат хляб, олио, брашно, ябълки, гориво и тези неща, които ползваме ежедневно. Така че структурата на потреблението е горе-долу една и съща и в България, и в другите страни, само че у нас доходите на 65% от хората не достигат заплатата за издръжка. Положителната тенденция е, че за 1 месец броят на хората с ниски доходи е намалял с около 3 %“.
В тази връзка от КНСБ настояват заплатата за издръжка да продължава да расте, както на тримесечна, така и на годишна база. Тъй като синдикалистите забелязват, че инфлацията в малката потребителска кошница расте с малко над 4% в първото тримесечие, те настояват и в ръст на заплатите за същия период. КНСБ ще преговаря и за необлагаемият минимум върху заплатите, който според лидера на синдиката Пламен Димитров, трябва да бъде в размер на минималната работна заплата (или 933 лв.) и оттам нататък да данъкът да расте в прогресия. Но най-важната синдикална цел засега е доближаване на минималната работна заплата до заплатата за издръжка, която синдикатът ще продължи да оповестява на всяко следващо тримесечие.
Снимки: БГНЕС, БТА
За поредна година в навечерието на Деня на християнското семейство свещенослужители и техни близки ще дарят кръв за нуждаещи се пациенти. Акцията ще се проведе в Кръвния център на Военномедицинската академия в София. Така с..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст у нас?- за всичко това ще говорим в „България днес“ на 19 ноември. И още – колко щедри са били..
През нощта ще е предимно ясно, с разкъсана средна и висока облачност. Ще духа слаб, в Източна България - до умерен южен вятър. В сряда ще е ветровито. Ще духа умерен, в Източна България и северно от планините - силен и поривист вятър от..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през..