Първата българска изследователска експедиция на Антарктида е през пролетта на 1988 г. и с нея се поставя началото на последователни научни изследвания на родните изследователи върху Ледения континент. "Това са най-екстремните условия, в които човек може да бъде поставен на планетата” – категоричен е проф. Христо Пимпирев, геолог, дългогодишен ръководител на полярните ни експедиции и председател на Българския антарктически институт.

Именно в суровите условия на живот, където трудностите са нещо обичайно, работата на изследователите би била почти невъзможна без близко и приятелско сътрудничество между базите на отделните държави. Аржентина е страна, която присъства на Антарктида повече от 120 години и има постоянни бази на континента. На близкото сътрудничество между двете държави акцентира конференцията "Аржентина и България на Антарктида. Приятелство и синергия, стъпка отвъд границите на сътрудничеството", която беше организирана в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". На събитието присъства контраадмирал Марсело Тарапов, председател на Антарктическата академия на Аржентина, а от българска страна участваха капитан втори ранг Николай Данаилов и проф. д-р Нешо Чипев, специалист по екосистеми и биоразнообразие.

Участниците припомниха идеята за побратимяване на Варна и аржентинския град Мар дел Плата заради приликите между тях, а и защото Мар дел Плата е пристанището, на което екипажът Българската военноморска академия "Н. Вапцаров" и българските антарктически изследователи спират, за да се снабдят с всичко необходимо за пътуването си до Антарктида. С подписването на конвенцията за побратимяване ще се укрепят връзките между двата града в областта на образованието, търговията, културата и т.н.

• В Буенос Айрес обсъдиха българо-аржентинското сътрудничество в Антарктида

Посещението на контраадмирал Марсело Тарапов е свързано с третата морска антарктическа експедиция, която ще тръгне от България на 7 ноември. Той е бил сред основните лектори на международно обучение, по време на което е предал на български и чуждестранни студенти аржентинския опит в областта на антарктическото плаване и участие в антарктически мисии. Часовете са се провели както на борда на кораба, така и във Военноморската академия, с участието на екипажа на българския изследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий".

Пред Радио България контраадмирал Тарапов подчерта ползотворното сътрудничество между България и Аржентина на ледения континент:

"България работи прекрасно на Антарктида и отношенията между Българския антарктически институт и аржентинския са много тесни и това е така от много години. За първи път посетих българската база през 1998-а. Оттогава пазя приятелства с вашите учени и хората, които работят по програмата. Например, познавам проф. Христо Пимпирев повече от 10 години. Ние си сътрудничим постоянно.  ​Когато имаме нужда от нещо, си звъним по телефона. За мен беше удоволствие да превозвам на кораб учени от българската база "Св. Климент Охридски", а когато аз имах нужда от кран от българската база, се обаждах на проф. Пимпирев и той ми казваше: "Вземи ключовете от този господин, обади му се от мое име"."

Антарктида е магично място, което буди интереса на учените, но и на много туристи. Какви са рисковете от туристическия поток за това толкова крехко кътче на Земята?

"Туристическият поток на Антарктида расте всяка година. Имаше спад само по времето на пандемията. Всяка година посещават континента между 50 и 70 хил. души. Това е голяма цифра, защото Антарктида се посещава през лятото, когато няма ледове в морето и може да се пътува безопасно. Международната организация, отговаряща за безопасността и съхранението на Ледения континент от човешко влияние вече забранява на туристите да хващат пингвини и да се снимат с тях. Преди време обичайните снимки бяха с пингвини или в близост до тюлени. На брега могат да слязат до 100 човека едновременно и на всеки 20 от тях трябва да има водач. Преди да слязат на брега, дрехите им се почистват с прахосмукачка, за да не пренесат семена, например, а ботушите им се измиват и когато си тръгнат се прави същото. Боклукът се класифицира според типа и имаме 32 различни вида, които се събират разделно. Държавите започнаха да изнасят дори и натрупания боклук от предишни години, когато извозването му още не е било задължително."

Кои са трудностите, с които би се сблъскал един обикновен човек на Антарктида?

"Като изключим природните дадености, студа и вятъра, трябва да споменем отдалечеността. Това се усеща особено силно, когато човек трябва да живее там много дни наред. Българската база се отваря рано, от октомври-ноември, и се затваря февруари-март. Аржентина обаче има 7 бази, където живеят хора през цялата година. Тази отдалеченост изисква подготовка, най-вече психическа, и то много сериозна. Човек е там сам, без семейството си. Не може да вземе самолет и да се прибере до следващата година. Това изисква психическа подготовка, а семейството също трябва да е подготвено. Ако се случи инцидент в семейството, той има силно емоционално влияние върху човека, който е на Ледения континент. Най-голямата трудност е самотата и съжителството на място със сурови условия на живот". ​

По повод конференцията в Софийския университет беше подредена и фотографска изложба с актуални снимки от двете антарктически бази и архивни материали от вестници и списания, разказващи за работата на Ледения континент сега и в миналото.

Вижте също:

• Режисьорът Еленко Касалийски с филм за дните отвъд предела и живота в българската база на Антарктида

• Български учени създават апаратура за изследване движението на ледниците на Антарктида

• Проф. Пимпирев призова за обща политика на антарктическите държави от ЕС

Снимки: БТА, БГНЕС, Facebook/ Georgi Mitov