Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

ОТВОРИ ОЧИ С БНР БУРГАС от 7 до 10 часа 27-ми август

Добро утро от брега на морето и с благородната завист, към онези които активно ще се възползват от природните благини и днес. Предимството на ранното утро обаче е естественият климатик с който се будим, разтваряйки широко прозорците. Автгуст остава горещ, както и темите които ни вълнуват. Повече, обещаваме от сутрешния ефир на БНР – Бургас. Ето какви са акцентите ни до 10.00:

В темата ни днес – Кметове реагираха остро на решението на Министерството на отбраната да обяви за продажба златни имоти по Южното Черноморие. Те са бивши военни поделения с отпаднала необходимост.

Рубриката ни "Лято по джапанки" – Канят ни на „Базар на солта“ на Атанасовското езеро, където да опитаме карамел и шоколад със сол.

В минутите за култура ни предстои да се потопим в атмосферата на 47-то издание на Международния фолклорен фестивал, който беше открит снощи в Бургас

И още фолклор, но от времето на фараоните. Площадът пред Операта ще се превърне в арена на тематична "Вечер на Египет" – какво включва тя, предстои да разберем.

Преглед на печата и хороскоп очаквайте още в срещата ни тази сутрин.


Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев

Пандемия от Стелияна Желязова

Светът е изтръпнал, притихнал и ням хората свити, крият усмивките си, затворници на постъпките си от страх  жадуват за слънце и за мечтите си. Пандемия, вирус-животът е спрял в окопи са превърнати къщите ни небето високо е, Земята в печал къде ли се скриха чувствата ни? Народът е силен, и пляска нощес, надига глас в подкрепа на тия,  от..

публикувано на 22.10.20 в 15:34
Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев

Падаща звезда от Стелияна Желязова

Л уната днес ми се разсърди зад облака нацупено се скри. Защо ли? Дали не я обидих, с моите объркани мечти. Нощем с нея обичам да говоря, да шепна думи в тишина, да потъваме в забрава, аз и тя, Луната предобра. Тих съдник ми е в лошите моменти, приспива ме, когато ми е зле разсмива ме и осветява ярко чупливото ми щастие-мечта. Но..

публикувано на 22.10.20 в 15:28
Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев

Възкресение Господне от Ани Стоянова

Ехтят великденски камбани блести окъпан храма в светлина нощта притихнала е, ясна небето – пълно със звезди. Народът с вяра в сърцата в ръцете му свещи горят и пази ги да не угаснат в нощта, изпълнена със мир. Христос Воскресе!-мълвят се словата Во истина Воскресе!-подема и градът. Великден е, с вяра в сърцата Пеят всички и камбаните..

публикувано на 22.10.20 в 15:21
Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев

Мечта за Великден от Стелияна Желязова

     Т ази сутрин се появи на бял свят едно яйце. На външен вид-съвсем обикновено, кокоше яйце, нищо по-различно от събратята си. Майка му го снесе в сеното, в двора на баба Райна и си замина по свои си дела-кокоши. Кое беше необикновеното ли? Още щом се роди, яйцето знаеше, че е по-различно и взе да си мечтае. Знаеше, че скоро ще го вземат от сеното в..

публикувано на 22.10.20 в 15:12
Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев

Зимата и пролетта от Калоян Чапкънов

     И згря слънце и задуха топъл ветрец. Преспите по върха на планината започнаха да се топят. Прегърбена старица с посивели коси разговаряше с млада и красива жена. Лицето ѝ грееше като пролетно слънце. Косите ѝ бяха меки, като зелената пролетна трева.      Старицата с немощен глас попита девойката:      - Мило момиче, коя си ти? Толкова си..

публикувано на 22.10.20 в 14:41
Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев

Рада получава коледен подарък от Павел Павлов

     Им ало едно време едно малко момиченце. То живеело в малко селце на име Горнобения, което се намирало високо в планината. За нея се грижели старите ѝ баба и дядо, тъй като родителите ѝ били отлетели високо в небето. Тя растяла щастлива и безгрижна, само понякога сядала на двора и гледала звездите, опитвайки се да види в тях очите на майка си и..

публикувано на 22.10.20 в 14:18
Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев

#Щастливият програмист от Захари Николов

      Имало едно време един тъжен програмист. Той бил богат, но не и щастлив. Родителите му били на небето, а жена му го напуснала, защото само работел, а бил стиснат и мрачен. Нямал приятели и никой не го канел на гости. Дори за последния Великден нямало с кого да се бори с писано яйце. Решил да опита да промени занаята си.    Един ден той  отишъл при..

публикувано на 22.10.20 в 13:49