Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

"Гълъбчето" от Иван Желев

Този разказ е част от третата книга "Приказни истории с БНР Бургас"

     Беше началото на лятото. Намерих го случайно, докато се прибирах у дома след игра с приятели. То се луташе пред входа на блока и жално писукаше. Беше най-обикновено сиво гълъбче, малко, беззащитно и ужасно изплашено. Още не можеше да лети, имаше жълто около човката си. Вероятно беше паднало от гнездото и сега не можеше да се върне обратно.

     Огледах се наоколо. Нямаше и следа от майка му. Откъде ли беше дошло самичко? До кофите за боклук седеше дебел черен котарак и внимателно ни следеше. А, не! Няма да му го оставя за закуска! Спуснах се и след кратка гонитба улових птичето. То беше ужасено. Сърчицето му лудо биеше. Заговорих му нежно и го погалих по главичката. 

     Отнесох го у дома. Сложих го в един голям кашон на терасата. Дадох му трошици и водичка, но то не докосна храната. Вечерта мама и татко го видяха и казаха, че няма да мога да се грижа за него, че е диво животно и може да живее само на свобода. Ами черният котарак? Той дали щеше да го остави да живее? Те се съгласиха да го оставим на терасата и да се грижа за него. 
     После дойде чичо. Обичам много чичо ми. Той е весел, забавен и винаги има идеи за всичко. Видя гълъбчето и каза, че ще ми помага с грижите за него. Отвори човчицата му и наля водичка. После му даде и трошички. След като ги опита веднъж, гълъбчето започна да се храни само.

     През следващите дни с него станахме приятели. То не се плашеше от мен, позволяваше ми да го галя по главичката. Даже закачливо кълвеше пръстите ми и играеше с мен. Разбра, че съм приятел и нищо лошо няма да му сторя. Всяка сутрин ме събуждаше с весело гукане, сякаш ме викаше да си играем. Аз скачах от леглото и тичах при него, а пилето смешно търчеше по терасата да се гоним. Аз сядах на стола и то само идваше при мен. Вече ядеше зрънцата просо направо от ръката ми. Беше ми приятно, бях щастлив, че  ми има доверие.

     Постепенно жълтото около човчицата му посивя, пораснаха му дълги, твърди, сиви пера на крилата. Чичо каза, че скоро ще полети. Не исках да го загубя. Помолих го да намерим клетка, в която да продължи да живее.След няколко дни той  донесе от свой приятел голяма метална клетка с решетки. Сложихме гълъбчето в новия му дом. Повече не го чух да пее. Стоеше мълчаливо и тъжно, и не отговаряше на моите закачки. Игрите ни бяха свършили безвъзвратно. То беше мой пленник. 

     Разбирах, че иска да бъде свободно. Трябваше да отиде при своите, да лети на воля и да продължи живота си на диво същество. Сърцето ми се късаше, че ще загубя новия си приятел. Трябваха ми няколко дни, за да взема решението да не бъда егоист. Аз истински го обичах. А щом обичаш, искаш най-доброто за другия. 

     Изчаках чичо да дойде. Казах му, че искам да освободим гълъбчето и той ме похвали. Каза, че постъпвам правилно. Почувствах се горд, макар, че ми беше много мъчно.Отворихме клетката, взех за последен път изненаданото птиче в ръце, целунах го и разтворих длани. То не полетя веднага. Обърна главичка към мен, погледна ме учудено и започна да гука. Беше разбрало, че му връщам свободата. Сигурно ми благодареше на своя език за грижите. После разпери криле и полетя напред. Полетът му беше сигурен и силен. Гледах го мълчаливо, докато се изгуби зад дърветата.  Сърцето ми се сви и очите ми се напълниха със сълзи. Сключих осиротелите  си длани и се почувствах опустошен. Чичо разроши косата ми, прегърна ме и каза:

     - Ти си добър човек! И знаеш как да обичаш.

Иван Желев - 10 г,                         
ОУ „Хр. Смирненски” - Карнобат 
Литературно ателие „Компас” 
ръководител: Виолета Терзииванова


     Този разказ е част от третата книга "Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от третото издание на конкурса "Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 14 години с над 150 творби. 

     Събрахме 56 истории, родени от чистото, красиво и безгранично детско въображение. 

    Благодарим на печатница "Информа принт", Регионална библиотека "Пейо Яворов" - Бургас, информационния сайт "Черноморие", екипа на детското онлайн списание "Щъркел" и поетесата Яна Вълчева от Бургас. 


© БНР Бургас, 2019 


ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МАРИЯН ИВАНОВ ОТ БНР БУРГАС:


Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 28 ОКТОМВРИ!

С нова заповед на здравния министър проф. Костадин Ангелов се затягат противоепидемичните мерки на национално ниво. От четвъртък, 29 октомври, до 12 ноември, гимназисти и студенти ще учат онлайн, няма да се провеждат екскурзии, кината и театрите ще работят при заетост от 30% на залите, а нощните заведения се затварят в цялата страна. Какво се..

публикувано на 28.10.20 в 00:06

ОЧАКВАЙТЕ В "АКЦЕНТИ" НА 27 ОКТОМВРИ:

"Богатството няма да ви направи щастливи, но щастието може да ви направи богати." Добро утро! Нека денят ви да бъде богат на положителни емоции и приятни изненади. Делникът започнете с усмивка, добро настроение и целувка за любимия човек! Ето и акцентите в сутрешната ни програма от 7 до 10 ч.: -   Един инфраструктурен казус от..

публикувано на 27.10.20 в 06:30

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 26 ОКТОМВРИ!

Димитровден е! „Георги носи лято, Димитър –зима“-гласи народната поговорка. Димитровден се чества като официален празник на строителните работници. А в народния календар след като свърши стопанската работа, започват годежите и сватбите. Както бихме казали днес, Димитровден е повод човек да си преосмисли приоритетите и да си подреди къщичката и..

публикувано на 26.10.20 в 06:46

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 23 ОКТОМВРИ!

Петъчното утро идва с нови заповеди и забрани. Всички близки контактни лица на потвърден случай на Covid-19 вече подлежат на 10-дневна карантина, считано от последния им контакт със заразеното лице. Това гласи последната заповед на министъра на здравеопазването Костадин Ангелов. С друга параф се регламентират посещенията в дискотеки, пиано барове,..

публикувано на 23.10.20 в 07:04
Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев

Пандемия от Стелияна Желязова

Светът е изтръпнал, притихнал и ням хората свити, крият усмивките си, затворници на постъпките си от страх  жадуват за слънце и за мечтите си. Пандемия, вирус-животът е спрял в окопи са превърнати къщите ни небето високо е, Земята в печал къде ли се скриха чувствата ни? Народът е силен, и пляска нощес, надига глас в подкрепа на тия,  от..

публикувано на 22.10.20 в 15:34
Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев

Падаща звезда от Стелияна Желязова

Л уната днес ми се разсърди зад облака нацупено се скри. Защо ли? Дали не я обидих, с моите объркани мечти. Нощем с нея обичам да говоря, да шепна думи в тишина, да потъваме в забрава, аз и тя, Луната предобра. Тих съдник ми е в лошите моменти, приспива ме, когато ми е зле разсмива ме и осветява ярко чупливото ми щастие-мечта. Но..

публикувано на 22.10.20 в 15:28
Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев

Възкресение Господне от Ани Стоянова

Ехтят великденски камбани блести окъпан храма в светлина нощта притихнала е, ясна небето – пълно със звезди. Народът с вяра в сърцата в ръцете му свещи горят и пази ги да не угаснат в нощта, изпълнена със мир. Христос Воскресе!-мълвят се словата Во истина Воскресе!-подема и градът. Великден е, с вяра в сърцата Пеят всички и камбаните..

публикувано на 22.10.20 в 15:21