"Езеро на надеждата" от Румяна Иванова

       Изведнъж, както се бе замислил, нещо изшумоля в близкия папур. И какво да види - една видра се опитваше да отмъкне от един малък корморан, рибата която току що бе уловил, но като го видяха се спряха и го поздравиха. Оказа се, че всъщност те са приятели и се забавляват. По-надолу по езерото, където тръстиката беше превзела брега, плуваха семейство червеногуши гъски – майка гъска и четири малки гъсочета. Всъщност, не бяха четири, а пет, но петото не искаше да плува в езерото, защото се страхуваше от водата. Старият пеликан се приближи към тях и показа на малкото, колко забавно е да си във водата и то, макар и плахо се престраши и влезе във водата. След това пеликанът се запозна с красивите малки бели чапли и техните братовчедки гривестите чапли. Те бяха много шумни, когато ги питаше нещо, всички отговаряха в един глас и нищо не се разбираше. И стария къдроглав пеликан вече не се чувстваше самотен и тъжен, защото всъщност в езерото намери много нови приятели.

       Така минаваха дните …

       Веднъж докато си правеше сутрешната разходка, стария пеликан реши да се разходи по-надолу по езерото. Както си плуваше и се наслаждаваше на изгрева, чу гласове на хора. Отдавна не беше ги срещал, а и не му се искаше да го видят. От горчив опит знаеше, че това не води до нищо добро. Преди няколко лета се бе оплел в техните мрежи. Понечи да си тръгне, но любопитството бе по силно от него. Трябваше да разбере защо са дошли при езерото. Приближи се бавно и скрит зад тръстиката, започна да ги наблюдава. В началото не разбра какво правят, но после му стана ясно. Това бяха от ония лоши хора, които тайно опъваха мрежи и ловяха големи количества риба, наричаха ги бракониери.

       Ами сега какво ще правят... Как ще ги спрат... Те може да унищожат езерото...

       Заплува бързо към приятелите си. Събраха се и той им разказа какво е видял. Всички много се изплашиха. Чаплите започнаха нервно да говорят едни през други, малките гъсочета се скриха под крилата на майка си и заплакаха, видрата уплашено започна да мърда мустачките си. Настана суматоха. Изведнъж, се чу един спокоен глас. Всички се обърнаха. Беше старата нощна чапла, която живееше на края на езерото. Тя им каза да не се страхуват. Разказа им, че хората не са само лоши, а има и такива, които се грижат за тях, и които ще им помогнат, но трябва да намерят начин да ги предупредят.

       Но как да го направят, като не знаят човешкия език.

       Изведнъж малката видра се гмурна във водата и изчезна. Всички тревожно зачакаха. Мина доста време, тревогата нарастваше. И точно когато вече решаваха кой да тръгне да я търси, тя изплува с парче прегризана мрежа в устата си. Всички разбраха, това парче прегризана мрежа щеше да доведе помощта.

       И така, старият, къдроглав пеликан и видрата, водени от старата чапла, заплуваха към добрите хора. А те, като видяха прегризаната мрежа в устата на видрата и тревожния поглед на пеликна, разбраха какво се е случило и помогнаха.

       Водени от пеликана, с бързите си лодки отидоха до мястото. Изгониха бракониерите от езерото и за да не се върнат отново, всеки ден обикаляха с лодките си из езерото и наблюдаваха. А обитателите на езерото, в знак на благодарност, вече не се криеха в шубраците на папура и тръстиката, а показваха на добрите хора, колко прекрасен е животът в езерото и защо трябва да го пазят. Всички заживяха отново щастливо.