"Магьосникът Росан" от Антония Митева

       Един ден, докато е разхождал покрай брега, видял безброй боклуци, а сред тях и морски обитатели. В този момент той се втурнал към любимата му костенурка Бети, която била оплетена в рибарска мрежа. Цялото ѝ тяло било в кръв. Росан я попитал:

       - Скъпа моя, Бети, добре ли си? Кой ти стори това?

       С последния си дъх тя му отвърнала:

       - Росане, човекът беше! Това лицемерно създание! То малко по малко разрушава нашата планета! Ти си ни нужен! Трябва да ни спасиш!

       След тези думи костенурката издъхнала. На очите на Росан се появили сълзи, а сърцето му се изпълнило с много мъка. Чувствал, че е настъпил краят на света и няма кой да застане до него. Толкова страдал, че усетил как силите му го напускали. Но изведнъж магическа сила го повдигнала. Това била Бети, която си обещала винаги да го пази, но той не я виждал, само чувствал надежда. Надежда да помогне на всички! Росан станал и отново се огледал. Първо направил магия, с която събрал всички боклуци на едно място и ги изпарил. Тогава останали само кървавите тела на вече мъртвите животни. Магьосникът се опитал да ги съживи, но напразно. Никой не помръднал, освен горната перка на делфина Момо, заради подухващия вятър. Освен да ги разгради, на клетият Росан не му оставало нищо друго. С голяма мъка, той изрекъл едно заклинание и животните му приятели изчезнали. Той останал сам. Нямало ни птичка, ни растение около него. Само отново отхвърлените от морето боклуци и човешката немарливост. Росан се прибрал в къщичката си и потънал в дълбок размисъл, какво да направи на хората.

       На другата сутрин, когато магьосникът се събудил, в стаята бил непрогледен мрак. Не защото било рано или тъмно, а защото имало смог. Тогава Росан още повече се ядосал на човека. Когато се сетил за Бети и останалите животни, му дошла идея. Щял да превърне хората в животинки и да ги постави на тяхно място.

       Той се облякъл, като човек и отишъл в големия мръсен град. Там видял едно момиченце, което молело собствениците на нефтопреработващи заводи да спрат да замърсяват околната среда, но те и отвърнали:

       - Ох! Не се научи! Няма да стане на твоята! – а един от тях понечил да я удари, но Росан го спрял и го превърнал в птица, както и останалите работници.

       Момиченцето било изненадано от случващото се, но отишло при магьосника и го прегърнало. То му обяснило, че е сираче, но въпреки това искало по света да има мир и всички да са щастливи. Росан припознал думите ѝ и я попитал как се казва.

        - Роси! – отвърнала тя.

       - Роси, много хубаво име!

       - Благодаря! – отговорило плахо момиченцето.

        - Роси, искаш ли да ми помогнеш да спасим света? – попитал магьосникът.

         - Разбира се!

         Тогава Росан направил магия и превърнал замърсяващите хора в безпомощни животни. А с добрите, каквато била и Роси, се събрали и започнали да мислят как да спасят света.

       На следващия ден били оцелели много малко от превърнатите в животни хора. Като видял как се мъчат, Росан им върнал човешкия облик. Всички му благодарили и му обещали да не замърсяват природата, а точно обратното, да я почистват. В този момент долетял един дявол. Той ми извикал:

         - Хора, как смеете да помагате на магьосника Росан? Аз ви дадох власт и сила, а вие ме предадохте! Сега ще ви прокълна!

       Росан му отговорил:

         - Дяволе, не виждаш ли? Всички ще умрем, ако не предприемем някакви мерки за опазването на околната среда!

         Лошото създание се огледало. Очите му се насълзили от гледката. Той продумал:

         - Прав си, магьоснико! Ще ви помогна!

       Дяволът слязъл при хората. Всички се хванали в кръг за ръцете и казали заклинание:

         - Искаме чиста природа, без боклуци, навсякъде да има живи същества и най-важното - да са здрави и щастливи!

         В този момент всичко се променило. Хората станали добри и започнали да се грижат за опазването на планетата Земя. Така разбрали, че няма невъзможни неща и заживели задружно.