"Езерото Вая" от Антония Митева

       Една сутрин, когато слънцето едвам се показвало на хоризонта, момичето отново отишло край реката. Във въздуха се носили песните на птиците и ароматът на прясна трева. Слънчевите лъчи се отразявали във водата и в косите на момичето, което било седнало на полянка, заобиколена от цъфнали дръвчета, за да не уплаши птичките.

       Край реката се извивал и пътят към съседното село. В този момент по него минавал момъкът Виа Понт, който отивал към нивата на баща си. Той бил силен, имал черна коса и зелени като прясна трева очи.

       Щом съзрял девойчето, се стъписал и не можал да продължи по пътя си. Помислил си „Ах, колко красива девойка! Непременно трябва да я заговоря!“. С плахи стъпки се прокраднал между дърветата и се приближил до нея. Омагьосан от красотата ѝ той казал:

       - Здравей, неземна хубавице! Аз съм Виа Понт. Още в мига, в който те видях, те заобичах с цялото си сърце! То ти принадлежи завинаги! Как се казваш?

       - Вая! – тихо промълвило засраменото момиче.

       И така всяка сутрин двамата се срещали край реката, разговаряли дълго, любували се на птиците и се радвали един на друг.

       Видяла ги черна циганка, завидяла им на искрената любов и прокълнала момичето:

       - Ако отново се срещнеш с момъка, да се превърнеш в тъмна вода и да потънеш в черната земята!

       На другата сутрин щастлива девойката отново отишла на реката, за да наблюдава птиците и да чака своя любим. За нейно нещастие клетвата на циганката я настигнала. Но Вая била с толкова голямо, чисто и добро сърце, че се превърнала в бистра водица. Вместо да попие в земята, тя започнала да наводнява поляната и се превърнала в езеро. Като видял момъкът, че любимата му е станала на езеро, от мъка се превърнал във вятър. Той обикалял по света и носил различни видове птици на своята любима, за да изрази любовта си към нея. А тя в отговор ги приютявала, помагала им да отгледат малките си и отново ги отпращала, за да отнесат любовта й до него, а той ги съпровождал до топлите страни или ги връщал до дома им. Така те отново намерили начин да бъдат заедно и запазили любовта си през годините.

       Минало много време и циганката отново минала от там. Като видяла, че не може да ги раздели, подучила хората да започнат да замърсяват водите на езерото, за да избягат птиците, а девойката да залинее и изчезне. Без да осъзнават какво правят, те започнали да изхвърлят боклуците си, да отвеждат отпадъчните води от домовете си, да късат и палят растенията около езерото Вая и малко по малко да го унищожават. Все по-малко птици започнали да ходят там, като някои видове от тях почти изчезнали.

       Като видяло всичко това, Слънцето се натъжило. Решило да се намеси и да вразуми хората. Събудили се някои от тях, събрали се и започнали да правят планове как да поправят грешките си. Обрали боклуците, построили станции за пречистване на водата, създали закони, за да поддържат езерото чисто и така без да осъзнават, помогнали да продължи любовта между Вая и Виа Понт.