"Странджа – зелената врата на Европа" от Румяна Иванова

        Далече, далече, в края на Европа, почти забравена от хората, но не и от Бог, почти незабелижима, но безкрайно красива е Странджа планина. Тя е вълшебна и мистична. Това е едно славно, велико и прекрасно място. Място, раждало и приютявало герои. Диво, все още непознато и екзотично, неизследвано, но великолепно. Много хора са минали оттам, живели са и са умирали, градили и разрушавали. Красотата и магията на тази планина е запечатала от всичко и от всеки по малко.

        В никое друго място няма толкова много светилища, тайнствени, запазени и до днес езически ритуали, разкази за лековити извори, легенди за съкровища и за магии както в Странджа. Странджа планина и до днес си остава трудно достъпна, малко проучвана и поради това - почти непозната. В нея мистиката се преплита с реалността. Мистични параклиси, тракийски светилища, скални образувания от праисторическо време.

       Тук можем да видим ритуали, които не се срещат никъде другаде по българските земи – летните “панагири”, на които цяло село се отдава на веселие. Само тук може да се срещнат обичаи като “филек”, “Мара и Лишанка”. Но най-мистично е нетинарството -ритуал, който и до днес се изпълнява само тук в странджанското село Българи - ходене върху жива жарава от боси хора.

       Почти цялата планина е съставена от резервати и защитени местности. В Странджа се срещат хиляди видове растения, представляващи половината от растителното богатство на България. Тя е дом на множество растителни и животински видове, които не се срещат никъде другаде в България. Тук са се съхранили видове от преди няколко милиона години и станала единствен техен дом в Европа. Това се дължи на климата и уникалното географско положение - кръстопът между Европа, Средиземноморието и Азия. Тук можем да видим както вековна дъбова гора, така и типично средиземноморски пейзаж да достигнем до морския бряг през гъстата гора. Тук са най-старите дъбове в Европа – лъжниците, странджанската боровинка, пухесто горянче и особено интересна е вечнозелената, цъфтяща с големи виолетови цветове странджанска зеленика, която не може да бъде видяна никъде другаде в Европа. Тя е символът на Странджа планина. На изток  Странджа планина завършва в Черно море. Неповторима е Странджа планина и с това, че над нея преминава Виа Понтика - пътят на прелетните птици от север на юг. Хиляди птици преминават над планината и спират да си почиват, да се хранят и да гнездят.

       И не случайно една млада поетеса вдъхновена от планината е написала стиховете:

       Защото сред песните на птичките, сред звука на поточетата и реките, и дори сред тишината на планината аз се чуствам свободна. Планината ме зарежда с енергия и живот, обгръща ме с чистота и любов, кара ме да съм добра и силна.