Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Четирик и Мърфи от Калоян Карамичев

Този разказ е част от четвъртата книга "Приказни истории с БНР Бургас"

Рисунки на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев" - Бургас и ученици от ОУ „Елин Пелин" - Бургас

     В един голям парк, който се намираше в центъра на града, живееше семейство катерици. Майката, таткото и техните четири деца. Те имаха три дъщери Фиона, Джаки и Манди, и един син на име Четирик. Той бе най-малкото от всички деца. Родителите му бяха свикнали да мислят имена за момичета, но така и не се сетиха за момчешко име, когато той се роди. Нищо не им хрумваше и накрая решиха да го нарекат Четирик, защото е  четвъртото им дете. Четирик растеше  бързо и ставаше все по-любознателен и палав. Мама и татко непрекъснато му повтаряха: 

     - Сине, бъди внимателен! Пази се от хората, избягвай кучетата! Видиш ли някой от тях, качвай се бързо на най-близкото дърво, скрий се в клоните и пази тишина, докато не отмине!
     - Добре, добре, ясно! – повтаряше все той, но после бързо забравяше съветите. Големите му сестри се опитваха винаги да го държат под око и да не му позволяват да прави пакости, но с времето той ставаше  все по-ловък, успяваше да ги заблуди и да се скрие от тях, макар и за малко. Четирик много искаше да си намери приятели, които обичат приключенията като него. 
     Един ден, както си подскачаше от клон на клон, той попадна на един закръглен сив котарак, който дремваше в клоните на близкия дъб.
     - Хей, кой си ти? И как смееш да ме стряскаш така, по средата на съня ми за пушена херинга? – скара се котакът.
     - О, извинявай! Не исках да те събудя. Името ми е Четирик  и съм катерица, а ти кой си и как се казваш?
     - Аз съм Мърфи, най-великата котка по тези земи. Господар съм на този дъб и на всички хора, които живеят в района на отсрещните две улици.
     - Ха-ха! – засмя се Четирик.
     - Какво ти е толкова смешно?
     - Как така си господар на хора, това не е възможно. Човеците си правят каквото си искат, тях не може да ги командва никой, така казва татко. А са и опасни при това.
     - Ха-ха-ха! Това не е вярно! - ухили се на свой ред Мърфи. - Те са просто едни гиганти и не са особено умни. Достатъчно е да се завъртиш около тях, да им измяукаш два-три пъти, да ги погледнеш с големи, мигащи очи. После, хоп! Те веднага намират нещо за ядене от джобовете си, чантите си или просто отиват и ти купуват нещо от близкия магазин, и те хранят, милват и ти се радват.
     Четирик се учуди. Досега беше чувал само лоши неща за човеците. Знаеше, че те обичат да гонят животните, също и да мърсят парковете. Вдигаха много шум с вървенето си и гръмките си гласове.
     - Ако не ти се вярва, гледай сега и ще се убедиш. – рече сивият котарак, скокна от клона  и се запъти към един минувач, пред близката бакалия. Първо измяука, после се гушна до крака на човека и след това започна да мърка. Минувачът се засмя, наведе се, почеса Мърфи зад ушите, бързо извади една наденичка от покупките си и му я даде.
     Котаракът стана още по-гальовен и го възнаградиха, и с парче шунка. Козината му бе почесана, той измяука доволно и се върна на дървото.
     - Е, видя ли сега, че хората правят каквото аз искам? - заяви с гордост Мърфи.
     - Еха, това е страхотно! А аз си мислих, че човеците са зли. - учуди се Четирик.
     - Е, сам се убеди, че не е така. Хайде, пробвай и ти! Застани пред месарницата, мяукай и мъркай и ще спечелиш вкусно месо.
     - Какво? Но аз не ям месо, нито пък мяукам и мъркам. Аз съм катерица, не виждаш ли? Червена козина, рунтава опашка, големи зъби. Абсолютна катерица.
     - Уффф! - изсумтя котаракът. - Ами тогава прави нещо друго, не зная какво можете да правите вие катериците. И как така не ядеш месо, а риба не ядеш ли?
     - Не. - отвърна Четирик - Аз обичам ядки. Лешници, фъстъци, жълъди, орехи.
     - Аааа, чудесно! Ей там, в края на улицата има магазин за печени ядки. Иди там и подскачай наоколо. Не ти обещавам, че хората ще са чак толкова вежливи с теб. Все пак аз съм господарят им, но като те виждат с мен, ще решат, че си мой поданик и ще се отнесат с теб подобаващо.
     - Как така поданик? Аз мислех, че съм ти станал приятел? – разочарова се катерицата.
     - Прия … какво?!?! О, ами аз съм кралска особа. Не мога току-така да се сприятелявам, нали разбираш?
     - Е, добре! – въздъхна унило Четирик, защото тъкмо бе решил, че си е намерил другар в игрите. Но въпреки това, много му се искаше да пробва този номер с командването на човеците. Пое си дълбоко въздух и рече:
     - Отивам тогава, щом ти можеш, значи мога и аз!
     - Хе-хе! Да те видим, храбрецо! 
     Катеричокът  скочи от клона и с цялата си смелост се запъти към магазина за ядки. Там се спря, застана на видно място, започна да мърда своята пухкава опашка и да се опитва да танцува. Продавачката го забеляза и се запъти бавно към него. Точно в мига, в който той си мислеше, че ще бъде възнаграден с вкусни ядки и сушени плодове, тя извади една метла зад гърба си и се втурна да го гони с нея. Опитваше се да го уцели и викаше с пълно гърло:
     - Ах, ти! Малък крадец такъв! Ела ми тук, ела! 
     Четирик се втурна да бяга през глава, но дамата се оказа доста бърза и почти го бе настигнала, когато зад нея се чу шум от счупено стъкло и котешко съскане. Това бе Мърфи.  Когато видя какво се случва, той без да се замисли се притече на помощ. Скокна на тезгяха и с все сила бутна с лапата си две купи пълни с топли лешници. После изсумтя силно и така успя да привлече вниманието на продавачката. През това време Четирик успя да се измъкне и избяга през вратата, а секунда по-късно Мърфи скокна през прозореца и двамата се затичаха към парка. Жената с метлата се обърка след кого да тръгне, а и не можеше да остави магазина без надзор, затова се отказа да ги преследва. Задъхани двамата отново се качиха на дъбовото дърво.
     Уплашени от преследването, изчакаха да си поемат дъх и да дойдат на себе си. Едва тогава Четирик рече:
     - Благодаря , че ме спаси! За миг си помислих, че ще ме фрасне.
     - Няма за какво да ми благодариш. По-скоро аз трябва да ти се извиня, явно съм грешал. Хората не винаги се радват на животните. И както изглежда, аз не съм ничий господар. Изглежда баща ти е бил прав за хората. - отвърна унило Мърфи.
     - Хей, я по-ведро! Защо ти е да бъдеш господар с поданици, като можеш да имаш приятели. И колкото и да отричаш, ти си ми приятел. Та нали току-що ми спаси живота.
     За пръв път Мърфи се замисли за думата приятел и при споменаването ѝ, нещо сякаш стопли сърцето му, и той се почувства толкова щастлив, и горд. 
     - Да, приятел съм ти и винаги ще бъда  такъв. – отговори Мърфи и дори се усмихна, което бе рядкост за него. 
     Тогава те си стиснаха лапите и станаха неразделни приятели.
     Скоро след това Мърфи си даде сметка, че не е хубаво по цял ден да мързелува и да прави номера, за да му дадат храна. И един ден съвсем случайно се натъкна на един плъх пред хлебарницата близо до парка, подгони го, а продавачът щом видя това, веднага се сети, че му е нужна котка, за да няма проблеми с плъховете и мишките. Така Мърфи започна работа като страж на хлебарницата и не допускаше никакви крадци вътре, а в замяна на това, получаваше вкусни порции храна всеки ден. 
     Четирик пък помагаше в събирането на жълъди на семейството си и също се трудеше неуморно. 
     А в свободното си време, двамата приятели играеха и приключенстваха. Така се те се нарекоха  „Коте-катеричата задруга“.


Автор: Калоян Карамичев - 7 години

Детска градина „Моряче”, група „Лъвчета” - гр. Бургас

Учители: Златина Иванова и Мария Георгиева

Художник на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев" - Бургас и ученици от ОУ „Елин Пелин" - Бургас

Този разказ е част от четвъртата книга „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от четвъртото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 15 години с над 100 творби. 
Събрахме 40 истории, разделени в пет категории. Те са тъжни, смешни, пълни с магия и вълшебства, истории, за доброто и злото, за пътешествията в космоса, роботи и извънземни, за дома, семейството, любовта и приятелите.

© БНР Бургас, 2020
http://bnr.bg/burgas


ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КАТЯ МИТКОВА ОТ БНР БУРГАС:

Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ОТВОРИ ОЧИ С БНР БУРГАС от 7 до 10 часа на 26-ти ноември

Окончателно, от утре затварят молове, ресторанти, училищата, животът отново минава дистанционно, а може би и дядо Коледа ще дойде онлайн....   Но покрай всичко това, не забравяйте и дребните радости, а както се казва, рано сутрин, всичко изглежда по-добре след кафето… Добро утро, започваме го с позитивна нагласа и най-актуалните теми и от..

публикувано на 26.11.20 в 06:56

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР НА –БУРГАС НА 25 НОЕМВРИ!

Големият въпрос, който очаква отговор днес е, ще има ли затваряне и под каква форма. В пълния вариант, предложен от здравните власти, от петък работа спират молове и всички търговски обекти, с изключение на хранителните и аптеките, училища, детски градини и университети затварят врати. Работодателите настояват за схема за подпомагане на затворените..

публикувано на 25.11.20 в 06:55

ОТВОРИ ОЧИ С БНР БУРГАС от 7 до 10 часа на 24-ти ноември

Не можем винаги да живеем щастливо, но можем винаги да сме щастливи, че живеем… В утрото на вторник, отворете широко прозорците, за да усетите прохладния ноемврийски въздух - може би едно от малкото неща, които не правим онлайн и от дистанция. Добро утро, започваме го с позитивна нагласа и най-актуалните теми от сутрешния ефир на БНР – Бургас!..

публикувано на 24.11.20 в 06:54

ОЧАКВАЙТЕ В "АКЦЕНТИ" НА 23 НОЕМВРИ:

Здравейте в понеделник! Днес утрото започва по – трудно и със сигурност по – мързеливо. Събудете го с чаша от любимото си кафе и кроасан със шоколад. Не мислете много, не правете планове, не поставяйте граници . Най – хубавите неща се случват неочаквано! Ето и акцентите в сутрешната ни програма от 7 до 10 ч.: -Темата ни днес - как се..

обновено на 23.11.20 в 07:03

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 20 НОЕМВРИ!

Как оцеляват социалните предприятия в условията на кризата, повлияна от Ковид – 19 проверяваме днес в темата на деня. След новините в 8 часа отправяме поглед към „Нарисувай ми усмивка“, част от неправителствената организация „Онкоболни и приятели“. Няколко любопитни казуса, свързани със съда и прокуратурата, поставяме на фокус в рубриката ни..

публикувано на 20.11.20 в 06:47

ОТВОРИ ОЧИ С БНР БУРГАС от 7 до 10 часа на 19-ти ноември

Даваме зелен коридор на четвърътк 19-ти ноември и нека най-доброто от него предстои! Добро утро, позитивна нагласа и най-актуалните теми предлагаме и от сутрешният ефир на БНР – Бургас! В темата ни днес ще проследим възможностите за морската индустрия.   Бизнесмени, учени и власти се събират на среща  в експоцентър ФЛОРА в Бургас, като форумът..

публикувано на 19.11.20 в 06:50

ОЧАКВАЙТЕ В "АКЦЕНТИ" НА 18 НОЕМВРИ:

Здравейте в началото на днешната сряда! Какво ще кажете да започнем деня си с усмивка и добро настроение. Това е избор, който не решава проблемите, но помага да се справим с тях. Добро утро ☕💛 Ето и акцентите в сутрешната ни програма от 7 до 10 ч.: -   В рубриката ни „Тема на деня“ – ще ви припомним за един несъстоял се..

публикувано на 18.11.20 в 06:20