Четирик и Мърфи от Калоян Карамичев -

В един голям парк, който се намираше в центъра на града, живееше семейство катерици. Майката, таткото и техните четири деца. Те имаха три дъщери Фиона, Джаки и Манди, и един син на име Четирик. Той бе най-малкото от всички деца. Родителите му бяха свикнали да мислят имена за момичета, но така и не се сетиха за момчешко име, когато той се роди. Нищо не им хрумваше и накрая решиха да го нарекат Четирик, защото е четвъртото им дете. Четирик растеше бързо и ставаше все по-любознателен и палав. Мама и татко непрекъснато му повтаряха:

- Сине, бъди внимателен! Пази се от хората, избягвай кучетата! Видиш ли някой от тях, качвай се бързо на най-близкото дърво, скрий се в клоните и пази тишина, докато не отмине!

- Добре, добре, ясно! – повтаряше все той, но после бързо забравяше съветите. Големите му сестри се опитваха винаги да го държат под око и да не му позволяват да прави пакости, но с времето той ставаше все по-ловък, успяваше да ги заблуди и да се скрие от тях, макар и за малко. Четирик много искаше да си намери приятели, които обичат приключенията като него.

Един ден, както си подскачаше от клон на клон, той попадна на един закръглен сив котарак, който дремваше в клоните на близкия дъб.

- Хей, кой си ти? И как смееш да ме стряскаш така, по средата на съня ми за пушена херинга? – скара се котакът.

- О, извинявай! Не исках да те събудя. Името ми е Четирик и съм катерица, а ти кой си и как се казваш?

- Аз съм Мърфи, най-великата котка по тези земи. Господар съм на този дъб и на всички хора, които живеят в района на отсрещните две улици.

- Ха-ха! – засмя се Четирик.

- Какво ти е толкова смешно?

- Как така си господар на хора, това не е възможно. Човеците си правят каквото си искат, тях не може да ги командва никой, така казва татко. А са и опасни при това.

- Ха-ха-ха! Това не е вярно! - ухили се на свой ред Мърфи. - Те са просто едни гиганти и не са особено умни. Достатъчно е да се завъртиш около тях, да им измяукаш два-три пъти, да ги погледнеш с големи, мигащи очи. После, хоп! Те веднага намират нещо за ядене от джобовете си, чантите си или просто отиват и ти купуват нещо от близкия магазин, и те хранят, милват и ти се радват.

Четирик се учуди. Досега беше чувал само лоши неща за човеците. Знаеше, че те обичат да гонят животните, също и да мърсят парковете. Вдигаха много шум с вървенето си и гръмките си гласове.

- Ако не ти се вярва, гледай сега и ще се убедиш. – рече сивият котарак, скокна от клона и се запъти към един минувач, пред близката бакалия. Първо измяука, после се гушна до крака на човека и след това започна да мърка. Минувачът се засмя, наведе се, почеса Мърфи зад ушите, бързо извади една наденичка от покупките си и му я даде.

Котаракът стана още по-гальовен и го възнаградиха, и с парче шунка. Козината му бе почесана, той измяука доволно и се върна на дървото.

- Е, видя ли сега, че хората правят каквото аз искам? - заяви с гордост Мърфи.

- Еха, това е страхотно! А аз си мислих, че човеците са зли. - учуди се Четирик.

- Е, сам се убеди, че не е така. Хайде, пробвай и ти! Застани пред месарницата, мяукай и мъркай и ще спечелиш вкусно месо.

- Какво? Но аз не ям месо, нито пък мяукам и мъркам. Аз съм катерица, не виждаш ли? Червена козина, рунтава опашка, големи зъби. Абсолютна катерица.

- Уффф! - изсумтя котаракът. - Ами тогава прави нещо друго, не зная какво можете да правите вие катериците. И как така не ядеш месо, а риба не ядеш ли?

- Не. - отвърна Четирик - Аз обичам ядки. Лешници, фъстъци, жълъди, орехи.

- Аааа, чудесно! Ей там, в края на улицата има магазин за печени ядки. Иди там и подскачай наоколо. Не ти обещавам, че хората ще са чак толкова вежливи с теб. Все пак аз съм господарят им, но като те виждат с мен, ще решат, че си мой поданик и ще се отнесат с теб подобаващо.

- Как така поданик? Аз мислех, че съм ти станал приятел? – разочарова се катерицата.

- Прия … какво?!?! О, ами аз съм кралска особа. Не мога току-така да се сприятелявам, нали разбираш?

- Е, добре! – въздъхна унило Четирик, защото тъкмо бе решил, че си е намерил другар в игрите. Но въпреки това, много му се искаше да пробва този номер с командването на човеците. Пое си дълбоко въздух и рече:

- Отивам тогава, щом ти можеш, значи мога и аз!

- Хе-хе! Да те видим, храбрецо!

Катеричокът скочи от клона и с цялата си смелост се запъти към магазина за ядки. Там се спря, застана на видно място, започна да мърда своята пухкава опашка и да се опитва да танцува. Продавачката го забеляза и се запъти бавно към него. Точно в мига, в който той си мислеше, че ще бъде възнаграден с вкусни ядки и сушени плодове, тя извади една метла зад гърба си и се втурна да го гони с нея. Опитваше се да го уцели и викаше с пълно гърло:

- Ах, ти! Малък крадец такъв! Ела ми тук, ела!

Четирик се втурна да бяга през глава, но дамата се оказа доста бърза и почти го бе настигнала, когато зад нея се чу шум от счупено стъкло и котешко съскане. Това бе Мърфи. Когато видя какво се случва, той без да се замисли се притече на помощ. Скокна на тезгяха и с все сила бутна с лапата си две купи пълни с топли лешници. После изсумтя силно и така успя да привлече вниманието на продавачката. През това време Четирик успя да се измъкне и избяга през вратата, а секунда по-късно Мърфи скокна през прозореца и двамата се затичаха към парка. Жената с метлата се обърка след кого да тръгне, а и не можеше да остави магазина без надзор, затова се отказа да ги преследва. Задъхани двамата отново се качиха на дъбовото дърво.

Уплашени от преследването, изчакаха да си поемат дъх и да дойдат на себе си. Едва тогава Четирик рече:

- Благодаря , че ме спаси! За миг си помислих, че ще ме фрасне.

- Няма за какво да ми благодариш. По-скоро аз трябва да ти се извиня, явно съм грешал. Хората не винаги се радват на животните. И както изглежда, аз не съм ничий господар. Изглежда баща ти е бил прав за хората. - отвърна унило Мърфи.

- Хей, я по-ведро! Защо ти е да бъдеш господар с поданици, като можеш да имаш приятели. И колкото и да отричаш, ти си ми приятел. Та нали току-що ми спаси живота.

За пръв път Мърфи се замисли за думата приятел и при споменаването ѝ, нещо сякаш стопли сърцето му, и той се почувства толкова щастлив, и горд.

- Да, приятел съм ти и винаги ще бъда такъв. – отговори Мърфи и дори се усмихна, което бе рядкост за него.

Тогава те си стиснаха лапите и станаха неразделни приятели.

Скоро след това Мърфи си даде сметка, че не е хубаво по цял ден да мързелува и да прави номера, за да му дадат храна. И един ден съвсем случайно се натъкна на един плъх пред хлебарницата близо до парка, подгони го, а продавачът щом видя това, веднага се сети, че му е нужна котка, за да няма проблеми с плъховете и мишките. Така Мърфи започна работа като страж на хлебарницата и не допускаше никакви крадци вътре, а в замяна на това, получаваше вкусни порции храна всеки ден.

Четирик пък помагаше в събирането на жълъди на семейството си и също се трудеше неуморно.

А в свободното си време, двамата приятели играеха и приключенстваха. Така се те се нарекоха „Коте-катеричата задруга“.

Автор: Калоян Карамичев - 7 години

Детска градина „Моряче”, група „Лъвчета” - гр. Бургас

Учители: Златина Иванова и Мария Георгиева

Художник на корицата: Алекса Георгиева от АЕГ „Гео Милев" - Бургас и ученици от ОУ „Елин Пелин" - Бургас

Този разказ е част от четвъртата книга „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от четвъртото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 15 години с над 100 творби.
Събрахме 40 истории, разделени в пет категории. Те са тъжни, смешни, пълни с магия и вълшебства, истории, за доброто и злото, за пътешествията в космоса, роботи и извънземни, за дома, семейството, любовта и приятелите.

© БНР Бургас, 2020

http://bnr.bg/burgas

http://facebook.com/bnrburgas
http://www.facebook.com/groups/BNRBurgas
http://www.instagram.com/BNRBurgas

ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КАТЯ МИТКОВА ОТ БНР БУРГАС:

Споделете

Четирик и Мърфи от Калоян Карамичев

Този разказ е част от четвъртата книга "Приказни истории с БНР Бургас"

"Булевард Демокрация" на 4 ноември

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 4 НОЕМВРИ!

ОЧАКВАЙТЕ В „ИСТОРИИ НА ДОБРОТО“ ОТ 17 ДО 18 Ч:

"Ден до пладне" на 2 ноември

"Булевард Демокрация" на 1 ноември

ОЧАКВАЙТЕ В „АКЦЕНТИ“ НА 1 НОЕМВРИ:

"Булевард Демокрация" на 31 октомври

ОЧАКВАЙТЕ В „ИСТОРИИ НА ДОБРОТО“ ОТ 17 ДО 18 Ч:

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 4 НОЕМВРИ!

"Булевард Демокрация" на 4 ноември

За БНР