Приказка за змеицата Заберна от авторски колектив

     Преди много, много години, вдън горите Странджански, се било сгушило мъничко село, а край него пълзяла една мълчалива река. Там живеела чудна змеица.  Казвала се Заберна. Сменяла цвета си, както ѝ се харесва – ту златна, ту зелена, ту блестящо оранжева. Тя имала три глави, можела да лети и била много силна. Можела да повдига огромни скали и криела под тях богатството си - късчета злато. Но освен, че имала голямо богатство, змеицата имала и лют характер. Най се разлютявала, ако някой човек се приближал до златото ѝ.

     В близкото сгушено село  хората много се страхували от змеицата. Разказвали на децата си страшни приказки, че който се реши да доближи до реката, все ранен се връщал. А по скалите наоколо се виждали пръски кръв и се намирали счупени кости.

     За да се опазят от Заберна, селяните издигнали висока камбанария на площада и всеки път щом змеицата се приближавала до селото, биели камбаната и всеки се криел, където намери.

     Така си минавали годините, змеицата обикаляла покрай реката и пазела златото си. 

     Но не щеш ли, един ден, както обикаляла, видяла едно приказно красиво младо дърво. Това не било какво да е дърво. То било младо, с десет ствола, които приличали на изящните вратове на десетоглав змей. А корените му, които се виели голи над реката, приличали на опашката на змей. Змеицата Заберна на мига се влюбила. Не можела да отлепи очи от красивото дърво, сякаш била омагьосана. Но когато настъпила вечерта, я дострашало, че някой може да ѝ открадне златото, и колкото и да не ѝ се искало, се върнала при големите скали, за да го пази.

     И така, змеицата Заберна всеки ден стояла при своя любим – приличното на змей дърво, а вечерта се връщала при съкровището си. 

     Минавали седмици, месеци, години, векове. Хиляда години ходела влюбената змеица при дървото, а то… започнало да остарява! Все повече и повече. Кората му се набръчкала и взела да се пука. Клоните му натежали и взели да се чупят, а корените вече не издържали тежестта и скоро щели да паднат в реката.

     Змеицата се изплашила, че любимият ѝ ще умре, но не знаела какво да направи. Вдън горите Странджански рядко някой се осмелявал да влезе, реката била мълчалива, а наоколо, всичко живо било избягало, заради лютия ѝ характер. Литнала да търси помощ  по-надалеч. Трябвало да намери лек против остаряване и за вечна младост, за да спаси любимия си! 

     И къде да иде? Най-близо било малкото сгушено село. Долетяла до него  и отдалеч зафучала:

     - Хора-а-а, хора-а-а, помогнете ми!  Ей, хора, с добро идвам, чуйте ме, хора, не бягайте!

     Но хората изобщо не ѝ повярвали, започнали да бият камбаната, колкото им силите държат и се скрили кой, където може.

     - Помощ ми трябва, покажете се! – плачела змеицата, но никой не искал да се покаже. Всички помнели  какво се случвало, ако някой я доближи.

     Върнала се в гората, край мълчаливата река отчаяната  змеица Заберна. Плачела и викала така, че чак дърветата потрепервали и вятър се извил. Изведнъж изпод един камък се показал дебел, космат, стар бръмбар, с огромни рога и потаен глас:

     - Аз мога да ти помога – избръмкал той.

     - Че как ще ми помогнеш точно ти? - попитала змеицата.

     - Аз не знам лек против остаряване и вечна младост, но владея една магия и мога да освободя твоя омагьосан любим. Но имам едно условие! Ти ще трябва да ми дадеш всичкото си богатство!

     Нямало какво да прави змеицата. Обичала любимия си повече от всичкото злато и не си представяла, че може да живее без него. И без да се замисля Заберна се съгласила.

     Тогава старият рогат бръмбар полазил дървото с косматите си крака и побръмчал нещо на неговия си език. Изведнъж се чул пукот, гръм, видели се искри, светкавици, златна заря! Пропукала се кората на дървото и от нея излетял красив златен дракон. Това наистина бил змей, превърнат в дърво от зъл магьосник! И се казвал Габер. Прегърнали се двамата със Заберна и затанцували като огнено кълбо в небето.

     И така-а-а  змеицата Заберна и змеят Габер отлетели в далечни земи и живеят щастливо до ден днешен, а за хората, които не се плашат от вдън горите Странджански и от мълчаливите реки, останало златото на змеицата пръснато на хиляди малки песъчинки. 

     А сгушеното село от тогава се нарича Заберново, а мълчаливата река Заберска - на името на змеицата  Заберна, а най-красивите дървета от селото до реката са габъровите, на името на змея Габер.

     Днес още може да намерите златни змееви люспи близо до с. Заберново, но само, ако вярвате в чудеса. 

     А ние, малки и големи, от „Цветница” бяхме там - вдън горите Странджански, в сгушеното село Заберново с високата камбанария на площада, край мълчаливата река Заберска. Видяхме чудни  габърови дървета, които разказват за змейската любов, газихме в реката край високите скали със Змеевата стъпка, огледахме се в скалното Змейското огледало, подържахме в ръце стар космат бръмбар, намерихме няколко, може би,златни песъчинки. И пак ще отидем, защото вярваме в чудеса и в това, че винаги има някой, който ще ти помогне и в най-трудния момент.

     Да разкажем тази приказка ни помогна бургазлийката Донка Димова, която живее и работи в Германия, но всяка година идва при нас и си правим Работилница за приказки. За приключението вдън горите Странджански ни помогнаха много приятели на „Цветница“ от Бургас, София, Малко Търново, Германия. Благодарим ви!

Учители: Мария Димиева / Сдружение Каритас София и Община Малко Търново

Този разказ е част от четвъртата книга „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от четвъртото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 15 години с над 100 творби. 

Събрахме 40 истории, разделени в пет категории. Те са тъжни, смешни, пълни с магия и вълшебства, истории, за доброто и злото, за пътешествията в космоса, роботи и извънземни, за дома, семейството, любовта и приятелите.

© БНР Бургас, 2020

http://bnr.bg/burgas

http://facebook.com/bnrburgas

http://www.facebook.com/groups/BNRBurgas

http://www.instagram.com/BNRBurgas

ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МАРИАНА РАЧЕВА ОТ БНР БУРГАС: