Чудовището и човекът от Господин Господинов

     В една далечна земя, на един голям остров живееха странни същества. Чудовища, но не от тези страшните, които  познаваме от всички приказки, а причудливи и нелепо изглеждащи. 

     Островът беше заобиколен от висока гора, а чудовищата живееха в гъстите части на тази стара гора. Хората, които живееха на брега, избягваха да влизат в гората, защото се страхуваха от чудовищата. Никога не бяха имали проблеми с тях, но огромните им тела предизвикваха уплаха в хорските сърца. 

     И така една лятна утрин чудовището Рекс, по-известен като Куция сред общността, прякор, който му залепиха заради полюляванията, които правеше когато вървеше. Тази пък странна походка, се дължеше на необичайната конструкция на краката му, които приличаха на равнобедрени триъгълници. Тялото му бе квадратно, а трите му глави винаги гледаха в различни посоки. Та Рекс бе тръгнал да посети стария си приятел Кен, за да изпият по чаша чай с шоколадови бисквитки, преди да тръгнат да се размотават, защото разходките из гората бяха любимото нещо на чудовищата. 

     И така, докато се клатушкаше по горската пътека, Рекс дочу някакъв шум зад едни храсти. Любопитството му надделя и той отиде да види какво става там. За негово голямо учудване, чудовището видя човек, който се беше навел над един измършавял кон, лежащ безпомощно на земята, впрегнат в една огромна каруца с чували. Човекът милваше коня и му се молеше да се изправи, но животното беше толкова уморено, че дори нямаше сили да вдигне глава. Рекс беше виждал хора от далеч, когато се бе разхождал в покрайнините на гората, но никога не беше общувал с тях. Тези малки човечета бяха като мравки, многолюдни и чудовището много се страхуваше да не го налазят. След няколко секунди колебание, огромния великан, все пак реши да провери какво става и с гръмовния си глас попита:

     - Извинете странни човече, какво става тук?

     Стреснат от силния глас, човекът се облещи от ужас при вида на чудовището и замръзна като статуя. Рекс си помисли, че не го е чул добре и с още по-силен глас се провикна:

     - Какво става тука? 

     Човекът веднага падна на колене и започна да се моли на чудовището:

     - Моля те, не ме убивай!

     - Да те убивам! Че защо да го правя? - каза Рекс и започна да се чеше по средната си глава със странните си ръце, които приличаха на огромни стрелки от часовник.

     - Ами, вие чудовищата не обичате ли да убивате хора? - с треперещ глас отвърна човекът

     Рекс се замисли, че не беше чувал за такова хоби, като убиване на човеци и с погнуса каза:

     - Ние не убиваме хора!

     Ситуацията стана още по-неловка, защото в същото време, конят беше видял чудовището, цвилеше ужасено и се опитваше всячески да се изправи и да избяга, но успяваше само да подгъне колене и до там.

     - Горкото добиче - каза Рекс - какво му е?

     - Уморен е, а и товарът е много тежък.

     Рекс реши да помогне на човека и попита:

     - Мога ли да помогна с нещо?

     Човекът вече се успокои и реши да поиска услуга от големия си нов познат.

     - Приятелю, никога не съм минавал през тази гора, но този път реших да мина на пряко, за да доставя зърното за посевите по-бързо, защото конят ми беше много уморен и нямаше да издържи по обиколния път, а сега ситуацията ми е безнадеждна. Само ти можеш да ме спасиш, ако ми помогнеш да закарам стоката до селото ми.

     Рекс се замисли за няколко секунди. Трите му глави се спогледаха и след кратък размисъл отсече:

     - Добре, ще ти помогна, след което се наведе, взе уплашения кон, който облещен, трепереше от страх и го сложи да легне върху чувалите на каруцата. После хвана каруцата и тръгна към селото на хората. И така, докато прекосят гората, се стъмни. Когато влязоха в селото, кучетата започнаха да лаят и хората взеха да излизат на прозорците. Като видяха огромното чудовище се изплашиха и развикаха:

     - Чудовище ни напада! Бързо, взимайте оръжия!

     Цялото село се събра с колове, вили, брадви, ножове и заобиколиха великана. Рекс гледаше уплашени и си помисли, че това е краят на живота му. В този момент спътникът му застана пед него, разпери ръце и се провикна:

     - Престанете! Никой не ви напада! Това добро чудовище ми помогна да ви донеса посевите, за да си засеем нивите, дори спаси старото ми конче. И изобщо, чудовищата, от които се страхуваме толкова години, не са никак страшни, нито убиват хора.

     Като чуха това, всички започнаха да се извиняват на Рекс и започнаха да му благодарят. Жените се втурнаха по къщите, за да му донесат вкусотии, банички, кекс, торта. А Рекс ги преглъщаше с охота. Никога не беше ял токова вкусни неща, явно хората знаеха как да готвят вкусна храна. 

     И така страхът между хората и чудовищата приключи в тази нощ. От този ден нататък, чудовищата и хората заживяха в добросъсетство и си помагаха взаимно. Чудовищата носеха от гората дървета на хората, а те от своя страна им се отблагодаряваха с вкусна храна.

Учители: Хатче Фари   

Този разказ е част от четвъртата книга „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от четвъртото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 15 години с над 100 творби. 

Събрахме 40 истории, разделени в пет категории. Те са тъжни, смешни, пълни с магия и вълшебства, истории, за доброто и злото, за пътешествията в космоса, роботи и извънземни, за дома, семейството, любовта и приятелите.

© БНР Бургас, 2020

http://bnr.bg/burgas

http://facebook.com/bnrburgas

http://www.facebook.com/groups/BNRBurgas

http://www.instagram.com/BNRBurgas

ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ГЕОРГИ ЯНАКИЕВ ОТ БНР БУРГАС: