"Носорогчето Албърт" от Михаела Попова

Имало едно време едно носорогче на име Албърт. То живеело в саваната, но било много самотно. Един ден решило да си открие приятели. Тръгнало да се разхожда из саваната. Както си вървяло, видяло папагал, кацнал на клона на едно дърво. Носорогчето се спряло и го попитало:

- Искаш ли да сме приятели?
Папагалът отговорил:

- Да сме приятели ли? Виж аз какъв съм строен и какви красиви крила имам! А ти имаш само един грозен рог, който стърчи от носа ти, и си толкова тромав! Не искам да сме приятели.

И папагалът отлетял.
  Носорогчето Албърт се натъжило много. Свело глава и продължило да търси приятели. Както си вървяло, изведнъж чуло някой да вика:

- Спри!

  То се огледало и видяло една жаба да скача в краката му.

  - Искаш ли да сме приятели? - попитал Албърт.

  Жабата го погледнала:
  - Но нали ти току-що щеше да ме смажеш?! - извикала тя. - И си толкова тромав. А аз каква съм пъргава. И този рог ти пречи да виждаш. И жабата си тръгнала с високи подскоци.

  Носорогчето се натъжило още повече. То легнало в тревата, затворило очи и заспало. Когато се събудило, се било озовало на друго място. Изправило се и се огледало. Не било в саваната, а в клетка. Албърт видял семейство носорози. Той отишъл при тях и попитал къде се намира. Мама носорог му отговорила:

  - Това е зоопарк. Тук затварят животни, за да ги разглеждат хората. Дават им храна и вода.

  - А вие откога сте тук? - поинтересувал се Албърт.

  - Заловиха ни преди две години. Хванаха ни, докато бягахме със стадото. После ни приспаха и ни докараха тук.

  - А колко още ще останем тук? - попитал Албърт.

  - Завинаги! - отговорила мама носорог.

  Вечерта Албърт чул големите носорози да си говорят. Татко носорог казал:

  - Трябва да се измъкнем от тук.

  - Но как? Не можем! - въздъхнала тъжно мама носорог.

  Албърт легнал в тревата и се зачудил как биха могли да се измъкнат. Мислил, мислил и неусетно заспал.

  На другата сутрин Албърт се събудил усмихнат и изтичал при семейството носорози. Дълго им шушнал и на края всички развеселени се отдалечили един от друг. Албърт се приближил към вратата, през която влизал човекът, който ги храни.

И ето, че в уречения част се чуло завъртането на ключа и човекът отворил вратата. Видял Албърт и го почесал по рога, а после отишъл да сложи храната. Когато тръгнал да излиза, малкото носорогче още стояло до вратата. Човекът излязъл, но точно преди да затвори вратата, Албърт мушнал опашчицата си между вратата и рамката. Чуло се превъртане на ключа и отдалечаващи се стъпки, но сега вратата не била заключена, защото езичето стърчало във въздуха.

Този разказ е част от шестия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от шестото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 5 до 18 години не само от България, но и от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция.

Тази книга съдържа 55 прекрасни истории, разделени в три категории: приказки за най-малките, вълшебни приказки и приказки за доброто и прекрасното. Ще се радваме безкрайно, ако нашите книги ви вдъхновяват да продължавате да четете и да създавате нови, магични светове!