"Един вълшебен рожден ден" от Ванеса Ценова

Каролина е едно любознателно момиче, което всеки ден живееше с книгите, във вълшебния свят на приказките, вълнуваше се от постъпките на героите и тайничко мечтаеше да бъде на тяхно място.

Каролина се събуждаше за поредна нощ и се усмихваше в тъмното. Толкова се вълнуваше, защото наближава рожденият й ден, че броеше дните и нямаше търпение да дойде празничният ден. Много й се искаше да зарадва близките си приятелки, да бъде весело като в приказка за пораснали момичета.

На сутринта Каролина се запъти към сладкарницата, в която правеха най-сладките, красиви и вкусни торти. Там я посрещна най-добрият сладкар, чичо Захари. Още от вратата Каролина засия от радост и с голяма усмивка на лицето каза:

- Здравейте, след три дни ще имам рожден ден и искам да поръчам една торта - да е вкусна, изработена с много любов за моите приятелки. Извинете, можете ли да направите вълшебна торта, която да изпълнява желания. Толкова се вълнувам и искам да ги изненадам, искам да запомнят този мой рожден ден. Моля ви, ако трябва да има и малко магия, но искам вълшебна торта!

Речено - сторено!

Чичо Захари направи най-прекрасната торта, вложи всичките си умения и малко магия, разбира се. Той много искаше да зарадва малката Каролина и се погрижи това да се случи.

Дойде дългоочакваният ден. Каролина облече най-красивата си рокля. Всичко беше подредено, празнично и красиво. Приятелките й също дойдоха в празнични дрехи и очакваха един вълшебен рожден ден, изпълнен с изненади, много смях и веселие.

Тортата беше внесена тържествено, искрящо шампанско в малки кристални чаши, много подаръци и красиви картички с пожелания за Каролина. Беше празнична обстановка и всяко момиче получи парче от вълшебната торта. Най-отгоре, заедно с украсата, удобно се беше настанил по един макарон, от онези сладки макарони в различни цветове, слепени с магичен пухкав крем. Момичетата нямаха търпение да опитат сладките изкушения.

Първа се престраши Габи, нейният френски макарон беше розов и още с първата хапка на нея й се прииска да запее. Гласът й зазвуча като славей, момичетата се спогледаха от учудване, никой досега не знаеше, че Габи пее толкова добре.

 Втора посегна към лилавия си макарон Ани, отхапа с удоволствие и още не преглътнала, краката й заиграха и тя започна да танцува вълшебен танц.

 Момичетата бяха изумени, не можеха да повярват на очите си. Ани танцуваше божествено, сякаш се носеше из въздуха, изобщо не стъпваше по пода.

Към следващия макарон посегна Никол, той беше бял като сняг. В главата й зажужаха най-прекрасните стихове, които беше прочела. Тя рецитираше уверено и с висок глас, сякаш ромолеше планински поток.

Сияна не смееше да опита своя макарон. Той беше направен от чист шоколад и примамливо я подканяше да го хапне. Накрая се престраши и о, чудо, седна на домашното пиано и в стаята зазвуча най-прекрасната мелодия.

След като хапна своя син френски макарон, Лили нарисува най-красивата рисунка, истински шедьовър.

  Всички момичета се удивляваха на уменията на своите приятелки, неподозирани досега. Настъпи смях и веселие, истинско вълшебство, като в приказките. Никой не знаеше какво се случва, но това им харесваше. Каролина беше много  щастлива, защото това беше най-вълшебният рожден ден. Тя не знаеше, че майсторът сладкар е направил прекрасните френски макарони с малко магия, за да я зарадва, но те бяха с краткотраен ефект. Много се смяха момичетата, харесваше им да могат да пеят, да танцуват, да рисуват, но всяка една от тях добре знаеше, че за да притежаваш такива умения, трябва много труд и постоянство.

 С радост малките момичета изядоха “ вълшебните” сладкиши и си обещаха на следващия рожден ден да покажат истинските си умения.