"Изгубените цветове на дъгата" от Мария Тасева

 В един топъл летен ден завалял ситен дъжд. Слънцето се огледало и като видяло, че няма облак, който да го скрие, продължило да огрява земята. Заиграли се слънчевите лъчи с дъжда и скоро на небето се появила дъга. Един ветрец, който се разхождал по небето, забелязал играта на лъчите с дъждовните капки. Поискал да се включи в нея. Забързано преминал през двата края на дъгата и нейния син и жълт цвят се скъсали и полетели към земята. Дъгата избледняла и се прибрала в царството на боичковите човечета. Всеки цвят на дъгата си има свое боичково човече. Те са й дали капчица от своята боя, за да я направят наситена и още по-красива. Царството им е пъстро и весело като тях самите. То е дом и на дъгата. Тя им разказала как е загубила своето синьо и жълто. Две боичкови човечета се приготвили за път, за да намерят и върнат цветовете.

През това време синият цвят се бил понесъл към безкрайното синьо море. Бил толкова любопитен, че се приближил до водата, когато една голяма вълна се надигнала и го привлякла в морето. Синьото боичково човече, което много обичало всичко синьо, решило да потърси синия цвят в синьото море. Гмурнало се и заплувало. По пътя си срещнало стадо пъстри рибки. Разказало им, че търси един изгубен цвят на дъгата. Рибките не знаели какво е дъга, но се сетили,че докато минавали покрай червения коралов риф, цветът на водата там бил по-различен, по-наситено син. Боичковото човече се отправило към коралите. Когато наближило видяло, че около част от тях водата е синя, а около останалите корали прелива в жълто, зелено, синьо. То се приближило към по-тъмното синьо и видяло синия цвят сгушен между коралите. Той бил много изплашен, но когато видял боичковото човече се усмихнал и го прегърнал.

През това време жълтото боичково човече летяло над земята и търсело жълтия цвят. Докато минавало над една голяма гора, то забелязало нещо жълто в нея. Спуснало се и когато слязло долу разбрало, че това били много жълти цветя. Боичковото човече решило малко да си почине, преди да продължи търсенето. Огледало се и видяло до цветната градина пещера. Помислило си, че вътре ще е по-прохладно и влязло. Това било меча пещера. Боичковото човече видяло мечката да спи  и решило бързо да си тръгне. На излизане, вниманието му било привлечено от буркан, окачен на стената. В него то видяло жълтия цвят. В този момент мечката се събудила. Тя казала, че много харесва жълто и е затворила цвета, за да осветява тъмната пещера. Бойчковото човече предложило на мечката да боядиса стените на пещерата в жълто, а тя да пусне жълтия цвят.

Така двата цвята били намерени. Боичковите човечета се върнали с тях при дъгата.

Отново закапали ситни капки дъжд. На небето изгряла щастлива дъга.